Русия

Путин назова новия приоритет на Русия за следващите 10 години

/Поглед.инфо/ Руският президент Владимир Путин определи нов приоритет за Русия за следващите десет години - науката и технологиите. На съвместно заседание на Държавния съвет и Съвета за наука и образование на 24 декември Путин очерта точките на правителството и губернаторите как трябва да помагат на учените. Според експертите това ще промени всички области на страната и дори ще подпомогне борбата с антиваксърите.

Екатерина Лазарева 43399 прочитания
Путин

Заключителното заседание на Държавния съвет през 2021 г. се проведе съвместно с Президентския съвет за наука и образование. То беше насрочено за края на Годината на науката и технологиите. Още в началото на речта си Путин подчерта, че "развитието на Русия и регионите е възможно само заедно с науката". „Трябва да вземем предвид нарастващото искане на хората за обновяване на градовете на базата на съвременни технологични и екологични стандарти, за широко използване на съвременни научни разработки в ежедневието“, отбеляза президентът.

Според Путин през последните 20 години броят на университетите, които се занимават с научна дейност, се е увеличил почти три пъти. Иновативните разработки в областта на фармацевтиката, изменението на климата и създаването на нови енергийни източници ще бъдат подкрепяни от държавата и в бъдеще, обеща президентът. „Можем да си поставим големи изследователски цели, тъй като сме формирали силен човешки потенциал, със сигурност ще го укрепим и развием“, каза Путин.

Президентът обяви няколко решения, взети след срещата му с млади учени на 8 декември. Така ще бъде продължена програмата за мегагрантове, която ще се води и за създаване на лаборатории на световно ниво, отбеляза той. Учените, работещи в Арктика, ще получават северни надбавки (бонус 80% от приходите) от първия месец на работа. Подкрепа под формата на грантове ще бъде предоставена на младите учени. Освен това президентът възложи на правителството бързо да разреши въпроса за увеличаване на броя на жилищните удостоверения, издавани на млади учени и университетски преподаватели, които „постигат значителни конкретни резултати“.

Не само федералните, но и регионалните власти трябва да се интересуват от развитието на науката и технологиите, убеден е президентът. „Важно е да видите мощен ресурс в тази област, да разберете пълното значение на тези въпроси за хората, за самореализацията на младите хора във вашите територии, у дома, във вашия град и във вашия регион“, Путин се обърна към ръководителите на региони и ги помоли по-често да се срещат и да помагат на младите учени.

Освен това регионите и големият бизнес трябва да станат „клиенти на знания и технологии“, каза Путин. За да направят това, мениджърите трябва да помогнат на изобретателите да тестват своите иновации в реалния живот и след това да ги приложат. Президентът възложи на правителството да разшири възможностите на регионите да предоставят грантове за научноизследователска и развойна дейност. Освен това, според Путин, Русия трябва да има „единна цифрова платформа от най-добри практики“, които „вече се използват в съставните единици на федерацията и са доказали своята ефективност“. Всичко това ще донесе две ползи за регионите: от една страна, те ще бъдат засилени чрез привличане на учени и инженери, от друга страна, ще бъдат насърчавани „субекти, които повишават техния научен и технологичен потенциал“.

Владимир Путин отбеляза, че Годината на науката и технологиите „ще бъде началото на цяло научно десетилетие в Русия, което ще послужи като стимул за по-нататъшното развитие на образованието“. „Това трябва да се направи по такъв начин, че да няма засечки”.

С науката винаги трябва да се работи. Но е необходимо да се организира дейността по такъв начин, че да е вълнуваща, така че младежта да бъде привлечена. По принцип успяваме в това “, каза президентът.

И в заключение той даде пример за най-новото постижение на руските конструктори: сутринта на 24 декември беше извършен залпов пуск на хиперзвуковата система "Циркон". „Тестовете бяха проведени безупречно . Това е голямо събитие в живота на страната и значителна стъпка към повишаване на сигурността на Русия и повишаване на нейната отбранителна способност. Моите поздравления за екипа, който работи“, каза Путин.

За първи път предложение за обявяване на десетилетие на науката и технологиите в Русия беше направено в началото на декември в Сочи на конгрес на младите учени.

Тогава Путин каза, че досега Русия "практически не се е занимавала" със заместване на вноса в науката: нейният приоритет е военно-промишленият комплекс. Сега трябва да „увеличим суверенитета в науката и производството на прибори“, за да бъдем конкурентни и независими.

Заседанието на Държавния съвет беше предшествано и от дискусия в рамките на семинар за регионални ръководители на 22 декември. На тази среща губернаторът на Свердловска област Евгений Куйвашев предложи да се определи правният статут на университетските кампуси и техните характеристики. Губернаторът на Челябинска област Алексей Текслер отбеляза, че наличието на кампуси ще помогне за задържането на интелектуалната младеж в регионите. Но е необходимо да се премахнат административните бариери, които пречат на строителството.

Външните и вътрешните предизвикателства изискват повишаване на конкурентоспособността на страната, обясни ръководителят на Политическата експертна група Константин Каличев. „Пробив в технологиите, в икономиката и постигането на социален прогрес са възможни само при голямо търсене на наука. Новите технологии трябва да осигурят изпреварващи темпове на растеж. Оттук и решението на президента да обяви десетилетието на науката и технологиите “, отбеляза експертът.

Необходимостта от собствена наука и технологии стана очевидна на фона на влошаващата се външнополитическа среда, казва Павел Данилин, директор на Центъра за политически анализи. „Хипероръжието ни позволява да се противопоставим на американския натиск с достойнство. Освен това науката е най-важният фактор в мирната конкуренция. И тук има сериозни предизвикателства, така че държавата трябва да подкрепя собствената си наука, за да запази суверенитета си “, каза Данилин.

Подпомагането на науката позволява решаването на други въпроси, възникнали внезапно по време на пандемия, казва Олег Матвейчев, професор във Финансовия университет при правителството на Руската федерация, депутат от Държавната дума на Руската федерация. Според него Русия е изправена пред „неприятно явление, когато в най-четящата и образована страна хората вярват на глупости и смятат, че с въвеждането на ваксината срещу коронавирус се извършва чипиране“. „Това е голям ужас. Следователно е необходимо не само с помощта на една година, но и Десетилетие на науката и технологиите, да представим някаква ярка картина на масите “, обобщава експертът.

Превод: В. Сергеев

Още от Свят

Китай ще увеличи изчислителните си мощности за ИИ до 10 000 екзафлопса до 2030 г.
Поглед към Китай

Китай ще увеличи изчислителните си мощности за ИИ до 10 000 екзафлопса до 2030 г.

/Поглед.инфо/ Изчислителните мощности на Китай за изкуствен интелект се очаква да достигнат близо 10 000 екзафлопса до 2030 г., което ще представлява над 90% от общия изчислителен капацитет на страната. Прогнозата беше представена на Световната конференция по изчислителни технологии 2026, открита в петък в провинция Хунан.

21.11.2026 21:30
Имотният пазар в Киев се срина с 90 процента на фона на ноемврийските удари по инфраструктурата
Свят

Имотният пазар в Киев се срина с 90 процента на фона на ноемврийските удари по инфраструктурата

/Поглед.инфо/ Нощни балистични удари по четири моста на река Днепър и енергийната система оставиха Киев в тежка инфраструктурна криза, докато пазарът на имоти в столицата се срина с 90 процента. На фронта в Донбас руските части се приближиха на 1,8 километра от Краматорск, а украинското ръководство поиска 115 милиарда долара за следващата година на фона на международни арбитражни искове за над 3 милиарда. Анализ на военната обстановка, икономическия натиск и изявленията на Илон Мъск.

21.11.2026 21:15
Между 70% недоволство от Мерц и растящите военни бюджети в Германия: парадоксът на европейския избирател
Свят

Между 70% недоволство от Мерц и растящите военни бюджети в Германия: парадоксът на европейския избирател

/Поглед.инфо/ Тристранната среща между Владимир Путин, Си Дзинпин и Доналд Тръмп в китайския град Шънджън предизвика остри дискусии за ролята на Европейския съюз в глобалната сигурност. Докато в руското информационно пространство се обсъждат аналогии с Ялтенската конференция от 1945 г. и идеи за нов международен трибунал, военният експерт Виктор Литовкин изразява сериозен скептицизъм пред „Свободная преса“ относно реалните отстъпки от Вашингтон и възможността за съдебна разплата.

21.11.2026 21:00
Китай насочва инвестиции към нови технологии в морската индустрия
Поглед към Китай

Китай насочва инвестиции към нови технологии в морската индустрия

/Поглед.инфо/ Китай включва за първи път подводните съоръжения за съхранение, производството на водород от морска вода и проучването на газови хидрати сред приоритетните направления за инвестиции и финансиране в морската индустрия.

21.11.2026 21:00
Яков Кедми: При ядрена война с Русия Европа няма да издържи и 24 часа!
Европа

Яков Кедми: При ядрена война с Русия Европа няма да издържи и 24 часа!

/Поглед.инфо/ Владимир Трифонов: Във втората част на разговора ми с Яков Кедми, бивш ръководител на израелската специална служба „Натив“, обсъждаме защо европейските елити се страхуват от мира с Русия, може ли НАТО да оцелее без война и защо Вашингтон променя отношението си към руските искания за сигурност. Кедми предупреждава, че при ядрена конфронтация с Русия войната в Европа би приключила за по-малко от 24 часа. Разговаряме за военните амбиции на Брюксел, опасния геополитически завой на Армения и историческите уроци от Сталинград, които съвременна Европа рискува да пренебрегне.

21.11.2026 19:00
Саймън Ципис: Трите велики сили срещу архитектите на глобалната война!
Свят

Саймън Ципис: Трите велики сили срещу архитектите на глобалната война!

/Поглед.инфо/ Владимир Трифонов: В разговора ми с д-р Саймън Ципис, експерт по международна сигурност, разкриваме геополитическите измерения на срещата в Шънджън, която той определя като „Ялта 2.0“. Защо Тръмп е най-слабото звено между тримата световни лидери? Кои сили могат да провалят договореностите между Москва, Пекин и Вашингтон? Предстои ли разпадане на европейското единство, импийчмънт на американския президент и нова вълна от военни провокации? Какво ще направят Путин и Си, ако демократите отново овладеят Америка? Задава ли се геополитическа буря през 2027 година?

21.11.2026 17:00
Сива зона с ширина десетки километри разделя Орехово и индустриалната зона на Запорожие
Свят

Сива зона с ширина десетки километри разделя Орехово и индустриалната зона на Запорожие

/Поглед.инфо/ Фронтовата линия в Запорожка област губи класическите си очертания и се размива в десетки километри ничия земя, достигаща покрайнините на областния център. Докато руските части настъпват към Волнянск и изправят дъгата край Омелник, украинската отбрана разчита на безпилотни екипажи и понтонни прелези през Днепър. Повредените мостове и спреният трафик по язовира на ДнепроГЕС разкриват дълбока логистична криза, която поставя индустриалния мегаполис под пряк огневи натиск.

21.11.2026 17:00
Търговският стокообмен с Душанбе расте с 19%, но истинската цел на Москва са складовите терминали към Кабул
Свят

Търговският стокообмен с Душанбе расте с 19%, но истинската цел на Москва са складовите терминали към Кабул

/Поглед.инфо/ Късното нощно кацане на руския президентски самолет в Душанбе веднага след срещата на върха на АТИС бележи рязък завой в политиката на Москва към Централна Азия. Присъствието на вицепремиера Алексей Оверчук, току-що завърнал се от Кабул, и на шефа на руското военно разузнаване Игор Костюков показва, че разговорите с Емомали Рахмон надхвърлят стандартната охрана на границата. Таджикистан се готви да стане логистичен, митнически и платежен разпределител за навлизането на руски стоки в Афганистан.

21.11.2026 16:45