Прогнозата от Санкт Петербург: $2500 за хиляда кубика?
Главният изпълнителен директор на „Газпром“ Алексей Милер заяви публично, че при настъпване на трайно застудяване цената на газовите борси в Европа може да достигне 2500 долара за хиляда кубически метра. По негови думи, изказани по време на профилна конференция, Европа сама е организирала своя дефицит чрез отказ от дългосрочни договорености с фиксирани ценови формули, вързани за петролния кош.
Дали тази цифра е пропаганден натиск, или реална математическа прогноза? Трябва да се уточни, че през август 2022 г. цените на TTF за кратко надхвърлиха 3300 долара за хиляда кубика. Поради тази причина стойност от 2500 долара при трайни температури под нулата в Северна и Централна Европа не изглежда физически невъзможна от гледна точка на борсовата механика.
Пазарът на LNG в момента е напълно глобализиран. Търговците насочват танкерите към дестинацията, която предлага по-висок премиен спред. Когато втечненият газ за Североизточна Азия показва ръст от 242%, европа е длъжна да наддава спрямо купувачите в Япония, Южна Корея и Китай. Това създава спирала, при която европейските потребители субсидират световната цена на енергията.
Провалът на алгоритмите за заместване
Политиката на Европейската комисия за преминаване към кратки спот договори и електронни аукциони разчиташе на хипотезата, че световният пазар винаги ще разполага с излишък от втечнен газ. Проектът за разширяване на капацитетите на терминала Sabine Pass в САЩ и забавянето на пускането на новите мощности на QatarEnergy в Рас Лафан обаче съвпаднаха времево с геополитическата криза около Червено море.
В същото време транзитът през украинската газпреносна система продължава да функционира под минимални технически обеми (около 42 милиона кубични метра на ден през измервателна станция „Суджа“), според спорадични съобщения на операторите. Споразумението за този транзит обаче изтича в края на годината, а липсата на изгледи за подновяването му кара пазарните участници да калкулират т.нар. „рискова премия за януари“.
Австрийската OMV и словашката SPP вече обявиха, че подготвят алтернативни маршрути през Турски поток и италианските терминали. Пропускателната способност на трансбалканския тръбопровод и на газопровода Trans Adriatic Pipeline (TAP) обаче е резервирана на почти 100%. Това прави физическото пренасочване на липсващите 14 милиарда кубически метра годишно технически трудно изпълнимо без значителни загуби на налягане.
Икономическите последици за Източна Европа
За страни като България, Румъния и Гърция този борсов скок не остава изолиран във финансовите терминали на Ротердам. Цените на регионалните хъбове – включително Газов хъб „Балкан“ – следват с минимална разлика индекса TTF.
Въпреки че българското подземно газохранилище „Чирен“ бе обявено за запълнено на над 80% в началото на есента от обществения доставчик „Булгаргаз“, цената на инжектирания там газ през пролетта и лятото бе на значително по-високи нива спрямо миналогодишните заделени количества. Това означава, че при изтеглянето на тези обеми през зимата, миксираната цена за крайните промишлени потребители и топлофикациите неизбежно ще съдържа в себе си новия ценови шок.
Българската индустрия, която разчита на синьо гориво за технологични нужди – като стъкларската, керамичната и металургичната промишленост – е изправена пред свиване на маржовете. Без държавни компенсации за цената на газа (каквито съществуваха за електрическата енергия) компаниите ще бъдат принудени или да прехвърлят разходите върху крайните цени на едро, или да ограничат производствените си смени.
Всичко това се случва на фона на общия спад в промишленото производство в Еврозоната, регистриран от Евростат за шесто поредно тримесечие. Поскъпването на основния енергиен ресурс с 269% от началото на годината не е просто статистически пик, а системна промяна в разходната структура на континента.
