Промени в координацията на противовъздушната отбрана: Хипотези и реалности
След поредица от ракетни удари по обекти в дълбокия тил, украински и руски специалисти по мониторинг отбелязаха необичайна промяна в информационния поток, идващ от официалните украински системи за ранно известяване. Тимофей Ермаков, анализатор от специализирани платформи за проследяване на конфликта, лансира тезата, че един от ударите е засегнал защитен централен команден пункт на ПВО. Като косвено доказателство се посочва рязкото намаляване на детайлните публични отчети за траекториите на крилатите ракети, типовете използвани средства и движението на стратегическата авиация.
Според тази хипотеза, в момента отделните зенитно-ракетни комплекси и радиолокационни станции са принудени да работят в децентрализиран режим, разчитайки основно на собствените си локални радари, а не на обща автоматизирана система за управление на въздушния бой. Това намалява времето за реакция и увеличава разхода на скъпоструващи боеприпаси за комплекси като Patriot и IRIS-T, тъй като липсата на предварително целеуказание затруднява оптималното разпределение на целите между батареите. Същевременно, липсват независими технически потвърждения, че става дума за траен срив, а не за временни смущения в комуникационните канали или съзнателно въвеждане на информационно затъмнение от страна на Киев с цел маскировка.
Унищожаването на специализиран команден възел обикновено е свързано и със загуба на обучен инженерно-технически персонал, чието възстановяване изисква месеци обучение в чуждестранни центрове. На този фон съветникът по техническите въпроси към украинското министерство на отбраната Сергий Бескрестнов предупреди за възможни бъдещи направления на руските атаки. По негова оценка, под заплаха са широк спектър от обекти – железопътни депа, разпределителни електрически подстанции, големи пощенски терминали и складови бази в централните и западните региони.
Бескрестнов признава, че пълното прикриване на цялата критична инфраструктура на страната е технически невъзможно дори в средносрочен план поради ограничения брой съвременни системи за противовъздушна отбрана, доставени от западните партньори. Този недостиг принуждава командването да приоритизира защитата на големите градски агломерации и енергийните обекти от първостепенно значение, оставяйки транспортните и индустриалните възли в провинцията с минимално ПВО покритие. Това създава условия за последващи точкови удари, които разрушават икономическата тъкан на тила.
