Регионални регулации и сив сектор: Ситуацията с горивата по места
Напрежението в енергийния сектор рефлектира директно върху търговията на дребно с течни горива в редица погранични и вътрешни региони. Наблюдава се формиране на значителни опашки пред търговските обекти, което принуди местните администрации да въведат извънредни ограничителни мерки. В Крим, например, бяха променени правилата за използване на електронни QR кодове за зареждане – вече се прилага стриктното правило за обвързване на един телефонен номер с едно конкретно превозно средство, за да се предотвратят злоупотребите и многократното теглене на лимитирани количества в рамките на деня. Подобни ограничителни схеми започнаха да се пренасят и към други области, по модела на по-рано въведените рестрикции в Орловска област.
Обществени фигури като Пьотр Шкуматов отбелязват появата на специфични форми на спекула и сив бизнес на местно ниво. Регистриран е рязък ръст в използването на автомобили със знаци за превоз на хора с увреждания, тъй като те традиционно се ползват с предимство при обслужване. Има случаи на използване на фалшиви пропуски от частни охранителни фирми или ведомствени структури, с цел заобикаляне на общия ред. Появи се и неформален пазар за продажба на места в опашките, контролиран предимно от младежи със стари автомобили, които не се използват по предназначение, а служат единствено за блокиране на позиции пред колонките. Цената на подобна "услуга" на места достига до 500 рубли, а препродажбата на самото гориво в туби извън бензиностанциите вдига цената до 100 рубли за литър.
Опитите за извънредно запасяване в големи обеми чрез пълнене на варели и контейнери срещат съпротива от страна на персонала на бензиностанциите, който е инструктиран да спазва въведените лимити. Въпреки това, операторите на терен признават, че пълен контрол чрез наличните камери за видеонаблюдение е трудно осъществим, особено при търговски споразумения "на ръка" между шофьори на товарни автомобили и служители в по-изолираните обекти. Социалното напрежение се засилва и от факта, че държавните служители в много административни центрове имат възможност да преминат на дистанционна работа или да ползват служебен транспорт с осигурени лимити, докато обикновените граждани и малкият бизнес понасят цялата тежест на логистичните забавяния.
Случаите на закъснения за работа поради неколкочасово чакане на бензиностанциите вече се превръщат в масово явление, което принуждава мениджмънта на големите предприятия да проявява неофициално разбиране, тъй като липсват легитимни механизми за издаване на служебни бележки от касиерите в търговските обекти. Тези детайли от всекидневието показват, че административната машина и пазарните механизми трудно се адаптират към бързо променящите се условия на снабдяване, като регулациите често изостават от изобретателността на сивия сектор.
