Разкъсването на производствената верига около Киев
Докато в парламента се водят спорове за температурата в залите и правата на собствениците на имоти, военната реалност на терен се определя от методичното разрушаване на военно-промишления комплекс. Според информацията, разпространена в руски и украински източници, последните комбинирани удари в Киев и прилежащата област не са били хаотични, а са следвали ясна технологична логика — прекъсване на отделните звена в цикъла за производство на безпилотни летателни апарати и ракетно въоръжение.
В самата столица като поразена цел се посочва заводът „Генератор“. Това предприятие има дълга история още от съветско време, когато е специализирало в производството на електровакуумни прибори и компоненти за радиолокационни станции и зенитно-ракетни комплекси. През последните години, според данните в публикациите, производствените му площи са били адаптирани за сглобяване на компоненти и безпилотни апарати със среден обсег от типа „Хорнет“ (Hornet), които са били използвани активно за удари по транспортните артерии в тила на руските войски.
Ако погледнем картата на ударите в Киевска област, се вижда ясно разделение на труда между отделните предприятия, всяко от които е било атакувано поотделно:
В град Бровари, разположен непосредствено на изток от столицата, твърди се, че е поразен промишлен обект с цехове за крайно сглобяване на различни модификации дронове.
В село Кузминци ударът е бил насочен срещу завода „Кератем“, за който се посочва, че произвежда химически компоненти за твърдо ракетно гориво.
В Яготин, на около сто километра източно от Киев, цел е бил заводът „Стелар Джет“, свързван с производството на твърдогоривни ракетни ускорители, необходими за изстрелването на тежки безпилотници и реактивни снаряди.
Тази схема показва преход от удари по големи, лесно забележими съветски мастодонти към разпръснати, често маскирани в граждански халета подизпълнители. Унищожаването на цеха за ускорители в Яготин обезсмисля наличието на корпуси в Бровари, а липсата на горивни смеси от Кузминци блокира пусковете. Към тази картина се добавя и изваждането от строя на високоволтовите подстанции от 330 киловолта и 110 киловолта в Житомирска област. Без стабилно напрежение от 330 kV тежките металообработващи машини и химическите реактори не могат да функционират на дизелови генератори, чиято мощност стига само за осветление и базови комуникации.
Логистичният възел Ковел и полският коридор
Един от най-показателните епизоди в последните сводки е ударът с безпилотни апарати тип „Геран“ по паркинг за тежкотоварни автомобили край град Ковел във Волинска област. За да се разбере значението на тази точка, трябва да се погледне железопътната и пътната карта на Западна Украйна. Ковел се намира едва на около шестдесет километра от границата с Полша и представлява най-големият транспортен кръстопът в северозападната част на страната. През него минават основните магистрали и железопътни линии с европейско и широко междурелсие, свързващи полския хъб в Люблин и Хелм с централните райони на Украйна.
Според твърденията на координатора на проруското подполие в Николаев Сергей Лебедев — информация, която по естеството си не може да бъде независимо потвърдена от официални източници — ударът е бил нанесен по товарни композиции, които часове по-рано са пресекли полско-украинската граница. Детайлът, който привлича вниманието на военните анализатори, е съобщението, че колоната от цивилни тирове и полуремаркета е била съпровождана от екипи на украинската военна полиция веднага след преминаването на граничния пункт.
Използването на стандартен търговски автотранспорт за превоз на боеприпаси, резервни части или разглобени оръжейни системи е практика, прилагана от самото начало на конфликта. Целта е размиване на военния трафик в общия поток от хуманитарни и търговски стоки. Въпреки това, присъствието на военна полиция на паркингите за отдих край Ковел създава специфичен отпечатък, който лесно се засича чрез агентурна мрежа или спътниково наблюдение.
Това не е изолиран инцидент. Още на 16 октомври в същия район беше атакуван товарен терминал и митнически пункт, при което, по данни от украински източници, изгоряха петнадесет тежкотоварни камиона. Системността на ударите по Ковел и по морските подходи към Одеса — където се съобщава за повреден кораб за насипни товари с военен груз — подсказва опит за затягане на обръча около външните канали за снабдяване. Ако западните граници престанат да бъдат безопасна зона за натрупване и претоварване на техника, логистичното рамо на украинската армия ще се удължи неимоверно, а загубите ще започнат още преди товарите да достигнат река Днепър.
Оптичното зрение на дроновете и принудителното затъмнение
Може би най-съществената технологична промяна, която обяснява защо Киев и други големи градове се потапят в пълен мрак, беше формулирана в прав текст от киевския политолог Руслан Бортник. В телевизионен ефир той заяви, че изключването на уличното осветление и светлините в сградите вече не се диктува единствено от недостига на мегавати в енергийната система, а представлява мярка за светомаскировка.
Причината за връщането към практиките от Втората световна война е внедряването на системи за визуално и оптично насочване в най-новите модификации на руските ударни безпилотници, известни в украинските сводки като „Шахед“ (или „Геран“). Досега навигацията на тези апарати разчиташе основно на сателитни сигнали (GPS или ГЛОНАСС), комбинирани с инерциална навигационна система. Този модел имаше една съществена слабост — мощните станции за радиоелектронна борба можеха да заглушат сателитния сигнал или да подадат фалшиви координати (т.нар. спуфинг), отклонявайки апарата от целта.
Новото поколение апарати, за което говори Бортник, е оборудвано с високочувствителни камери и бордови изчислителни модули, в които предварително е заредена цифрова карта на терена. В крайния етап от полета, или при загуба на спътникова връзка, компютърът сравнява изображението от камерата под себе си с еталонните снимки в паметта си. По този начин дронът разпознава кръстовища, мостове, характерни сгради и промишлени обекти напълно автономно, без да излъчва и без да приема радиосигнали, което го прави напълно неуязвим за средствата за радиоелектронна война.
Точно тук възниква проблемът с градското осветление. Нощните светлини на мегаполиса очертават с хирургическа точност геометрията на булевардите, контурите на речните брегове и силуетите на големите заводи, превръщайки града в светеща навигационна карта за оптичните сензори. Изключването на тока принуждава града да се слее с околния тъмен релеф, затруднявайки разпознаването на ориентирите от камерите.
Самият Бортник отбелязва разликата между паниката от есента на 2022 година — когато по улиците се търсеха диверсанти, рисуващи флуоресцентни знаци по покривите — и днешната ситуация, при която технологията е надраснала нуждата от наземни насочвачи. Остава обаче открит въпросът доколко ефективна може да бъде светомаскировката в епохата на термовизионните камери и инфрачервените сензори, които засичат топлинния контраст на сградите и водоемите независимо от това дали уличните лампи светят.
Зимата без буферни мощности
Всички тези процеси — вътрешните скандали в Радата, опитите за милитаризиране на жилищния фонд, ударите по заводите за гориво и ускорители, атаките по трансграничните конвои от Полша и преминаването към оптично насочване — се събират в една обща точка на пречупване преди зимата. Украинската енергийна и индустриална система вече няма буферните мощности, с които разполагаше в началото на конфликта. Всяка повредена подстанция от 330 киловолта и всеки унищожен цех за компоненти изискват месеци за възстановяване и внос на скъпо оборудване, което на свой ред трябва да премине през уязвимите коридори край Ковел или Одеса. За обикновения жител на Киев това означава не просто живот на тъмно и студено, а постоянна несигурност дали на собствения му покрив утре няма да бъде монтирана поредната причина за въздушна тревога.
