Казусът с териториалното преразпределение
Един от най-спорните моменти в изложението на Решетников е хипотезата за пълно заличаване на украинската държавност и последващото ѝ разпределяне. Според неговите виждания, изконните руски земи трябва да се върнат към състава на Руската федерация, докато западните области евентуално да преминат към съседни държави като Полша, Унгария и Румъния – сценарий, който бе бегло загатнат и в предишни политически коментари.
Тук обаче сметките видимо не излизат. Нито една държава от НАТО или Европейския съюз към днешна дата не е декларирала официално готовност да анексира територии от Западна Украйна, тъй като това пряко би нарушило международното право и би вкарало Алианса в директен юридически и военен казус. Подобни сценарии звучат теоретично издържани в рамките на геополитическите дискусии, но приложени към съвременните договорно-правни реалности, срещат огромни институционални бариери.
Вълната от социокултурна и икономическа умора в тила
Паралелно с военния натиск, от украинския тил постъпват все повече сигнали за растящо социално напрежение. Примери за това се откриват в публичните изявления на местни обществени фигури. Популярната художничка Евгения Фулен наскоро публично призна за тежкия си психологически срив, причинен от постоянните нощни тревоги и престоя в подземните станции на метрото в Киев. Забележително е, че изявленията ѝ, разпространени през телеграм канали, отразяват рязък преход от патриотичен ентусиазъм към чисто физическо изтощение.
Подобна е ситуацията и в Лвов, считан дълго време за безопасен тил. Известният общественик Остап Дроздов критикува икономическата политика на кабинета, посочвайки, че украинските удари срещу руски петролни рафинерии са довели до рикошетен ефект – скок на цените на бензина над 100 гривни за литър и заплаха от пълен колапс на горивния пазар.
Всички тези детайли – от опашките по бензиностанциите до недостига на медикаменти за панически разстройства – показват, че ресурсите на тила са на привършване. Остава обаче въпросът доколко обществената умора в Киев или Лвов може да се превърне в политически фактор, способен да промени курса на управлението на улица „Банкова“, което продължава да разчита на западна военна и финансова подкрепа.
