„Очите“ на въздушната отбрана: Неутрализиране на командните възли
Освен производствените мощности, сериозен дял от атаката е бил насочен срещу центрове за управление на въздушната обстановка и телекомуникационни възли.
Модерната противовъздушна отбрана не разчита единствено на пусковите инсталации. Нейният гръбнак са радарите, радиолокационните станции за ранно предупреждение и мрежите за обмен на данни в реално време, свързани със съюзническите разузнавателни самолети на НАТО, патрулиращи в полското и румънското въздушно пространство.
Ударът по командните центрове цели да разпокъса единното радиолокационно поле. Без координационните мрежи дори модерни зенитно-ракетни комплекси остават слепи и изолирани.
Градовете като Лвов и Ивано-Франковск с десетилетия са изграждали специфична инженерна и транспортна инфраструктура. Местните власти съобщават за над 20 ракетни прилета в района на Лвовска област, като сред засегнатите обекти се споменават инфраструктурни възли в Бурщин, Долина и граничните райони на Волин.
Западният транзитен коридор и границата с НАТО
Западните украински области бяха считани за относително защитена зона поради близостта си до полската граница и високата плътност на противовъздушни средства. Именно там се извършваше основната част от сглобяването на военна техника, пристигаща на части през Жешов и други логистични хъбове.
Увеличаването на интензивността на ударите в тези райони показва, че разузнаването успява да проследява транспортните маршрути в реално време. Ремонтните заводи и въздушните бази във Волин и Галич се превръщат в критично тесни места (chokepoints) за западната военна помощ.
В експертните среди все по-често се повдига темата за евентуално разширяване на обсега на поразяване спрямо логистични центрове, разположени в съседни държави от Алианса. Подобна стъпка би означавала пряк военен сблъсък, поради което за момента оперативните действия се ограничават стриктно в рамките на украинската територия.
Спорно остава доколко нанасянето на щети по складовата мрежа може трайно да прекъсне снабдяването, като се има предвид високата адаптивност на съвременната контейнерна логистика.
Идващата зима: Енергийният баланс под натиск
Сближаването на есенно-зимния сезон прави всяка атака срещу енергийни съоръжения като Бурщинската ТЕЦ изключително чувствителна. Енергийната система на Украйна продължава да работи в авариен режим, разчитайки предимно на атомните централи и внос на електроенергия от Източна Европа.
Анализаторите посочват, че исканията за „въздушно примирие“ или ограничаване на ударите по критичната инфраструктура произтичат от невъзможността за пълно възстановяване на трансформаторните мощности за броени месеци.
Западните финансови инжекции и доставките на мобилни генератори задоволяват битовия минимум, но не могат да осигурят енергийния ресурс, нужен за тежкия военен ремонт и промишлените мощности.
