/Поглед.инфо/ Тъжно и тягостно е да се сравнява началото на 2017 година с нейния край. Годината започна с усещането за промяна, с надеждата, че ГЕРБ най-накрая ще бъдат отстранени от властта, а схемите им ще останат в мрачното минало и в прокурорските папки за бъдещи обвинения. На 19 януари, при своята клетва в Народното събрание, ген. Румен Радев се записа в политическата история на страната с култовата реплика към депутатите: "Остава ви още една седмица". И мнозина видяха в нея знак, че промяната е необратима, че тя се намира зад ъгъла и идва с бързи крачки и лиричен трепет. Това, уви, се оказа поетична илюзия. Разочарованията започнаха още с обявяването на състава на служебното правителство.
Премиер Огнян Герджиков.
Моля?
Какво точно беше това - някакъв вуду-ритуал по възкресяването на НДСВ ли?
Самият служебен премиер също направи и невъзможното, за да стъпче идеята за идваща промяна. Обещаната ревизия на втория кабинет на Бойко Борисов се сведе до доклад от няколко страници, постни като вечеря на Бъдни вечер, а дори и отмяната на постановлението, което даваше възможност за разселване на бежанци от опустелите села, се случи измъчено и нелепо. Вече след изборите, Герджиков блесна с прозрението се, че ако не е било служебното правителство, най-вероятно резултатът от вота щял да бъде друг, тоест похвали се, че е помогнал на ГЕРБ да спечелят, а и си призна, че е гласувал за Реформаторския блок.
Да, равносметката от вота на 26 март беше като удар със секира по главата. ГЕРБ отново спечелиха. Разбира се, резултатът не им стигна за самостоятелно управление, но за пореден път самодоволната физиономия на Бойко Борисов обикаляше телевизионните екрани и надеждите спряха дотук. Бързо стана ясно, че страната ще продължи да плува в безвремието и "стабилността", които са другите имена на голямата бедност и липсата на всякаква посока.
ГЕРБ не е партия, а схема и заради това политическата паяжина на Борисов се опита да оплете и БСП в своите порочни кръгове. На левицата последователно бе предложено - Деница Златева да остане министър по европейското председателство в кабинета на Борисов, а след това и Корнелия Нинова да бъде избрана за шеф на парламента. И двете предложения бяха скрита оферта за коалиция, покана за съвместен танц с дявола, ако тръгнем да описваме ситуацията с библейски термини. БСП остана непоклатима, усетила, че хванеш ли се на това хора, то може да приключи единствено с болезнена смърт.
Разказваме това, защото малко преди края на 2017 година ГЕРБ на свое национално събрание, отличило се с пълно единодушие, ама наистина пълно, по всички въпроси, записа в декларация, че няма да прави коалиции с левицата. И това прозвуча малко като "гроздето е кисело". Схемата просто се разпадна.
Създадената коалиция между ГЕРБ и Обедините патриоти много бързо доказа творческата си импотентност и безсилие. Красимир Каракачанов и Валери Симеонов осъществиха тийнейджърските си блянове да станат вицепремиери. Обаче управленските им качества много бързо се превърнаха в карикатурност. Особено при Валери Симеонов. Още в първите си дни на власт той успя да произведе репликата, че има майтапчийски снимки от Бухенвалд, заплете се в съдебни битки с Елена Йончева, които няма как да спечели, потъна в темата за стената по границата (наречена помпозно от него Великата Българска стена) и се отличи най-много в битката срещу шумните дискотеки по Слънчев бряг. Краят на годината заварва Симеонов в интересно политическо състояние. Той написа два статуса, за да реве, че е прекаран от ГЕРБ, а и в коледното си послание към ДПС Ахмед Доган даде заявка за участие във властта, ако патриотите ги няма, така че одисеята на ОП ще бъде интересна в началото на новата година. И като казахме Доган, той определено реши да даде своят дял в безвремието, да припомни старото си минало на основен интригант на политическата сцена. Само с едно изречение почетният председател на ДПС хвърли в множествен оргазъм елитът на ГЕРБ и освети нещо, което се подозираше от самото начало - коалицията е тройна, а даже и четворна и се състои от ГЕРБ, ОП, ДПС плюс активното участие на "Воля" в миговете, в които са в тази реалност, а не в паралелното измерение на Веселин Марешки. ГЕРБ е схема, както вече казахме веднъж и сега в нея се включи и Доган. А като споменахме за схема, то 2017 година в нейната най-мрачна част ще се запомни с три отвратителни скандала - първо "Суджукгейт", когато депутатът Живко Мартинов официално бе разследван за оказването на натиск върху бизнесмен, за да получи 4 тона суджук. В случая се намеси прокуратурата, а ГЕРБ действаха като "Коза ностра" - напъдиха безгласния Мартинов от парламента и го оставиха да се оправя сам. След това гръмна аферата "Кумгейт", след разкритията на безстрашната Елена Йончева за роднинско-корпоративните кръгове около Делян Добрев в Хасково. Тази афера за пореден път освети какви са механизмите за влияние на ГЕРБ и как разбират властта единство като безкрайна консумация на ресурси. ГЕРБ този път обаче не пуснаха Делян Добрев да се оттегли. Гласуваха да остане депутат и то вероятно в нарушение на конституцията. "Всички обичат Делян" се оказа фразата на сезона. Малко след това от НС изхвърча и Антон Тодоров, самонарекъл се Мумията, защото заплаши с уволнение журналист в ефир. Изобщо това е ГЕРБ в целия им блясък.
И нека да кажем няколко думи за левицата, защото 2017 година е и годината на БСП. БСП не успя да спечели изборите. Партията получи ударна енергия, но вътрешните проблеми се оказаха достатъчно силни, за да спрат полета към властта. Въпреки това обаче, през тази година БСП се превърна в опозицията. В единствената опозиция, защото всички останали бяха всмукани в безкрайните телеса на ГЕРБ. Извънпарламентарните партии пък не ги броим, защото те се затънали в своите различни безвремия и мании и никакви ги няма по големите социални проблеми на страната. На тях им дай да плюят Путин и Русия. И Цацаров. БСП постигна няколко големи пробива в парламента, които няма как да не бъдат отчетени - отстраняването на Главчев от шефското място в парламента и отмяната на мораториума върху новите лекарства. На един терен, където всички се прегърнаха с Борисов, който реши междувременно да се прави на геополитик номер 1 на Балканите, да си опозиция се оказа тежка, но благодарна роля, защото хората не могат да живеят без надежда, а все повече от тях се надяват, че 2018 ще е последната година в политическата кариера на Бойко Борисов като глава на правителството. България не успя да направи нито крачка напред през 2017 година, оказа се заседнала в блатото на безвремието, но пък това дава една нова енергия за промяна. И когато тя дойде и се осъществи, всички схеми ще се окажат безсилни да я спрат. И тогава ще имаме един оптимистичен поглед върху 2017 година - годината, която подготви чаканата промяна.
Никак не е малко.
