Реализирането на някои "забравени" от ЕНП обещания продължават да стоят на дневен ред като мерки за излизане от кризата
На 25 април в София кандидатът за председател на ЕК на ПЕС Мартин Шулц недвусмислено заяви, че ако един политик не изпитва чувство на болка към страданията на един безработен младеж, който е получил 300 отказа за постъпване на работа, и на една безработна майка, която няма пари да осигури на детето си топла храна, то няма смисъл той да се бори за място в ЕП и ЕК. Дали е така обаче, ще видим в последващите действия на бъдещата ЕК. Досегашният председател на ЕП сподели, че най-щастливият му ден в живота е от 1975 г., когато го назначили като чирак в една немска книжарница, и изрази тревога, че днес в ЕС има 27 млн. безработни, които не могат да се радват на този най-щастлив ден в своя живот, тъй като все още не са го преживели.
Борбата с безработицата в ЕС
ще е основен приоритет на ПЕС, а него ЕНП, която доминира в момента в ЕП, неглижира, като мерките, взети досега, са крайно недостатъчни. Другите приоритети на Мартин Шулц са: въвеждането на нова система в ЕС за минимална заплата, чийто размер ще се определя поотделно за всяка страна членка, равно заплащане между мъжете и жените, намаляване на младежката безработица чрез инвестиции в образование и обучение, засилване на общата европейска валута - еврото, борбата с данъчните измами и укриването на данъци, както и ефективна защита срещу рисковото поведение на банкерите и на спекулантите на валутните пазари. С отстояването на приоритетите, които ПЕС издигна в своята платформа за Евроизбори 2014, се дава реален шанс на ЕС да защити реномето си на основен фактор в световната икономика, като се определи като самостоятелен съвкупен играч, който да печели икономическото съперничество със САЩ, Япония, Китай и другите страни от БРИКС.
Преди 3 години в разгара на дълговата криза в ЕС се водеше дебат по три основни приоритета: въвеждане на данък върху финансовите транзакции, емитиране на единни еврооблигации на страните от еврозоната, с които да се подпомогне икономическият растеж на всички страни в ЕС, и целева подкрепа на младежката безработица. Като резултат от този дебат засега е изпълнено, при това частично, единствено последното - отделиха се едва 6 млрд. евро за младежка безработица в ЕС. От тази скромна сума за България се отделиха само 100 млн., което е крайно недостатъчно, предвид високата младежка безработица у нас. Остава да се надяваме, че след спечелването на евроизборите от ПЕС тази сума ще бъде увеличена поне няколко пъти, с което ще се насърчи младежкото предприемачество у нас.
Само няколко страни от ЕС приеха данъка върху финансовите транзакции като част от своето законодателство, но той не е влязъл все още в сила за всички страни в ЕС. БСП е записала в Платформата си за изборите за ЕП "За социална Европа!" въвеждането на данъка върху финансовите транзакции, което следва да е гаранция, че ще бъде изготвен законопроект в тази връзка и той ще бъде приет от НС до края на 2014 г.
Независимо че в края на 2013 г.
България е на второ място
в ЕС по най-нисък дълг (по данни на Евростат), то тези въпроси съвсем не са без значение за нашата страна. Съотношението на държавния дълг към БВП в България е 18,9%, а преди страната ни е само Естония с 10,0%. След България са: Люксембург с 23,1%, Латвия с 38,1%, Румъния с 38,4%, Литва с 39,4% и Швеция с 40,6%. Сериозни са проблемите с дълга на 16 от държавите членки на ЕС, които имат съотношение над 60% от БВП. С най-високо дългово бреме е Гърция - 175,1%, следвана от Италия - 132,6%, Португалия - 129%, Ирландия - 123,7%, Кипър - 111,7% и Белгия - 101,5%.
Икономиката на страните от ЕС бавно се оживява, но успоредно с това дълговете продължават неудържимо да нарастват, особено тези в корпоративния сектор. В публичните им финанси картината също не е обнадеждаваща за повечето от страните членки. От 80-те години на ХХ век досега задлъжнялостта на държавите, компаниите и частните лица се е удвоила - от 160 на повече от 320 процента от брутния вътрешен продукт. През изминалата 2013 г. държавният дефицит в еврозоната и в 28-те държави членки на ЕС е намалял в абсолютни цифри спрямо 2012 г., докато държавният дълг е нараснал.
В страните от еврозоната съотношението между дефицита и БВП е намаляло от 3,7% през 2012 на 3,0% през 2013 г., а в 28-те държави членки на ЕС - от 3,9% на 3,3%. В еврозоната съотношението между държавния дълг и БВП е нараснало от 90,7% в края на 2012 г. до 92,6% в края на 2013 г, а в 28-те държави членки на ЕС - от 85,2% на 87,1%. През 2013 г. единствено Люксембург е регистрирал бюджетен излишък, а Германия е била близо до балансиран бюджет. С най-ниски дефицити като процент от БВП са Естония (-0,2%), Дания (-0,8%), Латвия (-1,0%) и Швеция (-1,1%). Други десет държави имат дефицит над определения лимит от 3,0% от БВП. Най-голяма тревога буди дефицитът на Словения (-14,7%) и на Гърция (-12,7%). Доста висок дефицит имат и Ирландия (-7,2%) и Испания (-7,1%), а дефицитът на Великобритания (-5,8%), Кипър (-5,4%), Хърватия и Португалия (-4,9%), Франция и Полша (-4,3%) също е над позволените 3%.
У нас дефицитът в бюджета за 2013 г., пресметнат по европейската методология (на начислена основа), е 1,178 млрд. лв, или 1,5% от БВП (по предварителни данни на НСИ). Дефицитът на бюджета на касова основа за 2013 г. е малко по-голям - 1,424 млрд. лв., или 1,8% от БВП. Разликата между двете методики се състои в това, че на касова основа в дефицита се отчитат реално разходваните средства, а при методологията за изчисляване на дефицит на начислена основа - поетите като ангажимент плащания.
В ЕС, при управлението на ЕНП в ЕК и в повечето страни от ЕС,
не се инвестираше достатъчно
в предходните години в образование и иновации, а се похарчиха същевременно над 1 трилион евро на европейския данъкоплатец за спасяването на закъсали банки. Политиците от ЕНП водеха страните си към нови дългове, за да се запази високото ниво на благосъстояние на техните граждани и преди всичко на управляващата върхушка в техните страни.
У нас също не се прави достатъчно за науката и иновациите в последните години. Все пак кабинетът "Орешарски" предприе четири конкретни мерки, които следва да направят малките и средните предприятия по-иновативни. За тази цел през април 2014 г. бяха отделени от бюджета допълнително 4,35 млн. лв. за нуждите на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ), с които да се финансират новите дейности.
Такава мярка например е започване на работата по "Акселератор България в Силициевата долина". В случай, че пилотната фаза се окаже успешна, проектът ще бъде включен в новата оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" за 2014-2020 г. Тази мярка се фокусира върху малки и средни предприятия от сектори като информационните технологии, науките за живота, нанотехнологиите, гейминг индустрията и т.н., като по един представител от фирма ще бъде изпращан за период до три месеца в Бизнес инкубатора Plug and Play Tech Center в САЩ, щата Калифорния.
Подобни мерки на българското правителство за реиндустриализация на икономиката чрез насърчаване на иновациите набелязаха през месец април и социалистическите правителства на втората и третата икономики в еврозоната - Франция и Италия. С тях те ще противодействат на последиците от финансовата криза, която започна да притеснява страните от ЕС през 2009 г.
Логичен е все още въпросът, за който напоследък никой не говори:
отпадна ли нуждата от единни еврооблигации,
които се обявяваха за най-ефикасното противодействие срещу "стихията" на финансовите пазари? Този въпрос бе на дневен ред през 2010 и 2011 г., но напоследък, странно защо, той не е актуален за управляващата европейска десница? Инициатори на идеята за създаване на Европейска дългова агенция, която да емитира еврооблигации на стойност 40% от БВП на ЕС, бяха тогавашният премиер на Люксембург и ръководител на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер (понастоящем той е кандидат на ЕНП за поста председател на ЕК) и бившият министър на финансите на Италия Джулио Тремонти. Според техните тогавашни възгледи тя ще е сигнал към финансовите пазари за "необратимостта на еврото", а също и че това ще наложи пазарна дисциплина на правителствата, като същевременно ги предпази от спекулативните атаки. Тази идея бе подкрепена, освен от повечето социалисти в ЕП, и от Групата на либералите в ЕП, в т.ч. и от техния председател Ги Верхофстад, бивш премиер на Белгия, а понастоящем кандидат на АЛДЕ за председател на ЕК.
През април 2014 г. Жан-Клод Юнкер, вече изоставил идеята за общи еврооблигации, започна кампанията си за най-висшия пост в ЕК с променена позиция, която е против еврооблигациите. Най-вероятна причина за тази "хамелеонщина" е, че г-н Юнкер иска да се хареса и да спечели доверието на германските консерватори от ХДС/ХСС. В Берлин на 5 април той обяви, че: "Ако стана председател на ЕК, няма да има еврооблигации, защото условията за споделяне на дори малка част от дълга не са изпълнени". Остава открит въпросът - кога Жан-Клод Юнкер е искрен?
В крайна сметка и ЕК, доминирана от ЕНП, постъпи по този въпрос не особено ефикасно и на практика отложи въпроса за единните еврооблигации за неопределено време. През 2013 г. комисията създаде експертна група, като й възложи задача да изготви задълбочен анализ на възможните ползи, рискове, изисквания и пречки пред частичното споделяне на дълга. Тази група представи доклад пред икономическата комисия на ЕП на 1 април, т.е. непосредствено преди края на неговия мандат. Според документа ще се създаде фонд за обратно изкупуване на дълг, който ще обединява дълга над заложения таван от 60% от БВП при изпълнението на цялостен комплект от правила и ангажименти на страните-участнички.
Дългосрочните ценни дългови книжа си остават национален ангажимент. Максималният размер на фонда ще бъде между 1,7 и 2,85 трилиона евро и той сс учредява с продължителност между 10 и 25 години. За да бъде устойчив, фондът следва да спазва много строги правила, поети от страните-участнички в него.
Налице са и рискове
Сред тях са липса на гъвкавост, увеличаване на лихвените равнища за страни с високо кредитно качество, а също така и т.нар. морален риск, който се свежда до задължението страните-бенефициенти строго да се придържат към поетите условия. След създаването на фонда също ще се изисква промени в договорите на страните-учредителки. Експертите от работната група предлагат да се приложи опитът от прилагане на механизма за банково преструктуриране. При него се съчетава европейското законодателство с конкретно междуправителствено споразумение за въвеждане на единни еврооблигации под някаква форма (най-вероятно първоначално само краткосрочни). Ще се приложат ли препоръките на работната група към ЕК, ще видим след евроизборите на 25 май 2014 г., и то само ако те бъдат спечелени от ПЕС.
Дума
