/Поглед.инфо/ Ще победя Реформаторите на първи тур и отивам на балотаж, казва кандидатът на БСП за кмет на София
Михаил Мирчев е роден на 24 октомври 1954 г. в София. Завършил е философия и социология в СУ „Св. Климент Охридски“. Професор е по социология в УНСС. Научен ръководител е на социологическа агенция АССА-М.
Баща му – проф. Стоян Михайлов Мирчев, е един от основателите на Института по социология към БАН. Бил е секретар на ЦК на БКП, но през 1988 г. заради критики към Тодор Живков е изгонен от висшия партиен орган.
Синът на проф. Михаил Мирчев - Стоян Михайлов Мирчев-младши, е депутат от „БСП – лява България”.
- Какви са прогнозите на социологията, проф. Мирчев, седмица преди вота за кмет на столицата? БСП ще бъде ли в челната двойка?
- Прогнозите показват, че се движим в правилната посока. Кампанията набира скорост и аз съм оптимист за моята персона. Мисля, че до края - седмици до първия тур на изборите и още една до втория, ще има доста размествания в рейтингите и стартовото позициониране на кандидат-кметовете.
- Но защо колегите ви социолози мъчат за рейтинга на политиците?
- Не се появяват социологически проучвания, защото очевидно данните са в разрез с пропагандата, че г-жа Фандъкова има шанс да спечели още от първи тур. Истината е, че нейният рейтинг е под 50% и няма как да не се стигне до балотаж. Това е причината моите колеги да се въздържат да публикуват данни, за да си нямат проблеми с властта.
- Ако приемем, че програма максимум е да станете кмет на столицата, коя е програмата ви минимум?
- Програма минимум е да победим, и то убедително Реформаторския блок на първи тур. Да отидем на балотаж и много рязко покачване на броя на действителни гласове между първи и втори тур. И вече там ще се види каква ще бъде дистанцията между Йорданка Фандъкова и мен.
- Преди малко повече от два месеца казахте, че рейтингът на БСП „е в долна мъртва точка”. Днес по-оптимистично ли сте настроен?
- Мисля, че рейтингът на БСП се качва нагоре. Ще видим докъде ще успее, защото се прави много голямо усилие да се попречи на този процес. Затова бяха активирани Георги Кадиев, АБВ и председателят на партия „Български социалдемократи” Георги Анастасов в тази странна коалиция „Сердика”. Но ще видим.
- Каднидат-кметът на Реформаторите Вили Лилков и човекът на АБВ Георги Кадиев са опитни общинари. Не ги ли подценявате като опоненти?
- Аз не ги подценявам. Те са опитни хора, разбират от кметските дела, но и двамата са технократи. А тези избори няма да се спечелят от технократ. Изборите в София за кмет са чисто политически и ще спечели човек, който поставя проблемите в по-широк политически контекст.
София е столица на България, затова е разбираемо, че от едната страна на барикадата са тези, които харесват посоката, по която България се движи през последните години – те сигурно ще гласуват за Фандъкова или Лилков. От другата страна са тези, които считат, че тази посока е принципно сбъркана и трябва ГЕРБ и бандитско-мутренските структури зад ГЕРБ, които са голяма част от властта в България, да бъдат стопирани. В този смисъл аз като кандандидат за кмет говоря преди всичко политически и по-малко се занимавам с конкретните механизми, примерно как може да се реши проблемът с тротоарите, със запълването на дупките и други подобни.
- Според вас от коя страна на барикадата са софиянците, с които се срещате през последните седмици?
- Градът има много проблеми и хората не са възторжени от живота си в него. Не може в 21-и век да имате толкова много квартали с липсваща канализация, улиците да са изровени от дупки като след бомбардировка. Не може в 21-и век да имате детски градини, завряни зад решетки в някакъв панелен блок, и да ви е страх да се приберете по тъмно, защото нямате осветление на улицата. Идете в който и да е по обикновен квартал малко извън центъра на града – не че и той е осветен, и ще видите каква тъмница е. А после се чудим защо се вихри кварталният бандитизъм. Това са елементарните неща, от които се вълнуват столичани. Но те се вълнуват и защо всичко, което се строи в София, струва 3-4 пъти по-скъпо от бедния град Берлин, или още по-бедния град Виена. Щом като струва 3-4 пъти повече, значи корупцията, която е скрита зад тези мафиотски обществени поръчти вероятно не е 10% - спомняте си, че имаше навремето един министър 10%, а корупцията е от порядъка на 60%. Това са ужасяващи неща и по този начин се управлява при Бойко Борисов и Фандъкова вече десета година. Затова е време софиянци да кажем: „Стига толкова!”.
- Трябва ли да разбирам, че ако станете кмет, един от приоритетите ви ще бъде да вадите на светло корупцията в общината?
- Всеки нормален човек, ако стане кмет, трябва да се вълнува преди всичко от корупцията, от договорите, които сключва общината, защо няма нормални клаузи за гаранция. Не може да се строи една магистрала и на третия месец да се започне ремонт по нея, а на 12 месец да има ремонт на ремонта. Това са абсурдни неща. Спомнете си Руски паметник, големите дупки, които изникнаха по бул. „Черни връх”, морето по поку-що ремонтираното Цариградско шосе след първия дъжд. Това са парадоксалните неща на Столична община, които говорят за много корупция и за много вредителство. И точно на тези неща е време да кажем: „Стига толкова!”.
- Всеки в предизборната си кампания говори, че ще разобличава корумпираните преди него...
- За съжаление е така. През 2005 г. Бойко Борисов стана кмет на столицата с клетвите, че ще спре мафиотския модел „Стефан Софиянски” и софиянци му повярваха. Какво стана на практика? Той и Фандъкова просто продължиха този модел и дори го удвоиха като размер на корупция и злоупотреби. И затова казвам, че е крайно време да сменим самия модел на управление в София.
- Е, не можете да отречете и че много неща се направиха в града – нови булеварди, детски градини, метро, спортни зали?
- За какво говорите? София имаше страхотна система за масовия и полупрофесионалния спорт, от която няма и помен. Например аз съм волейболист. Навремето имаше 240 треньори на държавна или общинска служба, които ходеха по училищата и откриваха млади таланти. Точно така ме откриха и мен. Накрая станах национален състезател. Отидете сега да попитате по училищата в София идват ли такива професионалисти, които да се занимават с децата. Да правят ученически и клубни отбори. Всичко това е съсипано.
Строят се 20 нови, модерни площадки, а други 100 стари са оставени да се разрушават. Беше построена голямата гордост на Борисов зала „Армеец”. А на 200 метра от нея е бившият спортен комплекс „Червено знаме” с волейболна зала, много модерен олимпийски басейн. Всичко това в момента е разрушено. Не може да има такива парадоксални контрасти. Затова за трети път казвам: „Стига толкова!”.
- До 1990 г. сте бил член на БКП. Какво не ви хареса в БСП, че не влязохте в нея?
- През 1990 г. аз и моят баща (б. р. - проф. Стоян Михайлов ) просто не си подновихме членството в БСП и сега сме безпартийни. Тогава си имахме своите основания. Ние по принцип сме леви хора, аз съм с такива ценности и съм носител на такава идеология, а в момента БСП е единствената лява или обявяваща се за голяма лява партия в България. Така че реалностите са такива и аз приех да бъда номиниран от БСП.
- Няма ли опасност да станете изкупителната жертва на БСП, ако изборите се окажат провал за партията?
- Някой може да е имал такава идея, но тя дори не ме интересува. Предложиха ми да се кандидатирам, аз малко помислих, казах: „Защо не”. И така. Преминах през номинации – първо равнище, второ равнище софйска конференция, накрая от трима кандитати аз бях предпочетен. Това са фактите. А кой какво си е мислил и какви сметки си е правил, изобщо не ме вълнува.
- От вашето семейство три поколения мъже са в политиката – баща ви - проф. Стоян Михайлов, който беше секретар на ЦК на БКП, вие и вашият син, който в момента е депутат от „БСП-лява България”. Приемате ли определението политическа династия?
- Само съществителното династия ме притеснява. Не сме кралска фамилия все пак, не сме династия. Ние сме просто едно сплотено семейство, в което младите поколения не си променят като върти опашки политическата ориентация и житейските ценности. И аз, и синът ми сме продължители на начина на мислене, на идеологията и ценностите на нашия баща. Като социолог винаги съм бил близо до политиката, работил съм за политици, но сега правя първи опит да вляза вътре в политиката. Синът ми направи тази крачка на 30 години. Така че няма нищо странно.
Румяна Стефанова, Ретро
