/Поглед.инфо/ Във времена на криза – икономическа, социална, политическа, геополитическа – няколко жертви падат първи. Първо умира възможността за водене на спокоен и аргументиран разговор. Тихата ти истина губи пред кресливата лъжа на опонента. Не е прав този, който обективно е прав, а този, който може да вика по-силно. Второ умира уважението към опонента. Волтеровото „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш“ отива в кошчето. Опонентите се превръщат във врагове. Трети умират идеологиите. Във времена на криза най-лесното е да кажеш „няма ляво, няма дясно“. Защото идеологиите изискват трезва оценка на действителността, докато анти-идеологическото блато няма нужда от разум, напротив – то се храни и расте на базата на емоционалните и грешни решения взети не с хладен ум, а с горещо сърце.
Именно върху анти-идеологическото блато са построени едни от човеконенавистните тоталитарни режими в историята. Националсоциалистическа германска работническа партия на Хитлер например изгрява на политическия небосклон не с някаква кой знае каква своя идеология, а с отрицание на чуждите идеологии – тя е анти-комунистическа, анти-демократична, анти-капиталистическа и пр. Нацизмът е де факто една анти-идеология, една идеология построена върху нежеланието на нацистите да има идеология по принцип. Разбира се, че днес не всеки противник на идеологиите е нацист, но при всички положения трябва да сме внимателни към такива обществено-политически възгласи.
Освен обективната опасност битката срещу идеологиите да роди идеологическо чудовище, има и друго. Голяма част от хората, които искат да „няма ляво и дясно“, са всъщност хора, които сами по себе си нямат идеология. Тяхната идеология е конюнктура, техните вярвания и разбирания са аморфни, техният светоглед е плаващ пясък. Вижте кои десни идеолози говорят за „няма ляво, няма дясно“ – преобладаващо онези, които са били я агенти на Държавна сигурност, я стипендианти на Людмила Живкова, я преподаватели по научен комунизъм. Тези, които са черпили с пълни шепи от социалните придобивки на висшата номенклатура, са най-видните пропагандатори на "няма ляво, няма дясно". Те дори вече не искат и десни да са, защото виждат, че и там вече няма „келепир“.
Но да бяха само десните анализатори, да му туриш пепел. Уви, те са само фрагмент от анти-идеологическото блато. Вижте колко много политици нямат никаква идея къде се намират на политическия спектър. Лява ли е партията на Татяна Дончева и с какво е лява? Не е и няма как да бъде. Това е един лидерски проект, създаден, за да паразитира върху личния рейтинг, ако има такъв, на лидерката си. Вчера Дончева беше върл защитник на Тройната коалиция, днес държи пламенни речи на партийни конгреси на ДСБ и се целува с Борисов на своите си конгреси. За политици като нея е удобно да няма ляво и да няма дясно, защото тя не е нито лява, нито дясна. Подобен политически Франкенщайн гласи и многократният провален мераклия за столичен кмет (все издиган от левицата и напуснал я, когато тя реши, че няма да залага вече на куц кон) Георги Кадиев.
Но докато партиите на Дончева и Кадиев са в категорията на политическите джуджета, не така стои върпосът с една формация, която макар маломерна, все пак е активен съставител на днешното управление. Партия, която въпреки заявките си, очевидно е в полето на „няма ляво, няма дясно“ – АБВ. Отново лидерска партия, която за разлика от горепосочените, поне на думи е изразила желание да бъде разглеждана като лява. Но отвъд думите няма нито едно действие, което да докаже, че тази формация е лява. Един лидерски проект, формиран около личния рейтинг на Георги Първанов с подкрепата на Румен Петков и Ивайло Калфин, това е. Каква е политиката им в кабинета? Не прогресивна, а подчертано неолиберална – вдигат възрастта за пенсиониране, не увеличават пенсиите, правят „реформа“ с цел намаляване на социалните плащания, не се борят за правата на хората с увреждания, на майките, на младите семейства. Техният вицепремиер отказва увеличение на майчинските, което не струва на бюджета нищо, но за бедните семейства може да е поне малък щит срещу глада. Как е лява тази партия? Не е. Просто един политико-бизнес проект, имащ за цел да консумира власт за себе си и членовете си. В този смисъл не е адекватна защитата на АБВ срещу критиките, че участват в дясно правителство. Те твърдят, че така било на много места в Европа (ляво-десни коалиционни управления), следователно няма лошо. Да, де, но навсякъде, където има такива "широки" коалиции, партиите в тях имат ясна програма и цели, които преследват. Какъв е програмният, идеологическият смисъл на АБВ да участва във властта? Коя е политиката, заради която са съгласни да влязат в дясно правителство, но поне да се борят тази политика да се случи? Нямат такава. Наскоро видях един съветник на Дончева да се изпуска във Фейсбук, че БСП е лоша, защото не осигурява кариерно развитие на членовете си. Нали разбирате какво значи това? За този тип хора политиката не е кауза, не е идея, не е плам. Софра е. Утре, когато БСП се върне на власт, абевейците и подобните им ще са първите на опашката за назначения.
Да, разбирам естествения процес на ерозия на демокрацията, подхранван обилно от бизнес-елита, който повече от всичко желае да няма идеологии и да няма демокрация. Нужни ли са на родните олигарси идеологиите? Не. Дори напротив! За олигарсите е важно да си накупят партии-проекти или сами да си създадат такива и да се хранят за вечни времена от държавната трапеза. Как ще купиш една идеологическа, автентична партия? Как ще купиш демократично избран лидер с идеологически компас? Никак. Затова олигарсите всячески искат и роят партии и политици без идеология.
Но това, че този процес е обясним не значи, че е необратим! Длъжни сме да се противопоставим ясно на разпада на идеологиите. Нужно е в демокрацията да има различни виждания за развитието на обществото и държавата. Различията в мнението са не просто хубави, те са задължителни за една демокрация. Желанието на мнозина да няма ляво и дясно и да няма идеологии е по същество желание да няма различия в мненията, да няма демократичен сблъсък на различни виждания за утрешния ден. Не трябва да влизаме в това блато, защото то е животворна среда за чудовища.
