/Поглед.инфо/ Нашият свят е изправен пред радикални промени. Либералното статукво, което толкова десетилетия изглеждаше непоклатимо, се разгражда пред очите ни. Освобождава се огромна обществена енергия, която помита всичко старо и отживяло. Големият въпрос обаче е следният: какво ще смени компрометирания либерален ред? По принцип масовите движения, настояващи за категорични промени, са леви. Левицата е тази, която води напред хората и изгражда новото живеене върху отломките на старото. Само че днес класическата левица е в дълбока криза. Вижте само на какво приличат Социалистическата партия във Франция или Демократическата партия в Съединените щати. Точно така, на нищо не приличат. Тези и подобни на тях структури отдавна са отхвърлени от мислещите леви хора, отдавна се приемат като част от статуквото, а не като част от промяната. Ето тук се крие и отговорът на въпроса защо толкова много леви хора подкрепят новия американски президент Доналд Тръмп. На пръв поглед това е нелогично. Как така леви хора ще харесват милиардер? Та неговите позиции би трябвало да се диаметрално противоположни на всичко, в което един ляв човек вярва. Само че нещата съвсем не са толкова прости, колкото им се струват на някои.
По време на последната кандидатпрезидентска кампания в Съединените щати, левите хора там, пък и не само там, имаха един кандидат и това беше Бърни Сандърс. След като от т.нар. „лява” Демократическа партия направиха всичко възможно да прецакат Бърни, левите американци се изправиха пред избора – Хилъри Клинтън или Доналд Тръмп. В този сблъсък на Хилъри беше отредена лявата позиция. Само дето няма разумен човек, който би се вързал на тази постановка. Кандидатката на Уолстрийт, защитничката на единия процент, военолюбката? Няма нормален ляв човек, който да вярва, че в тази жена има и минимална частица лявост. Добре де, ще кажат някои, ами Доналд Тръмп, нима той е ляв? Не е, разбира се. Не е бил и никога няма да бъде. Само дето Доналд Тръмп говори неща, които биха звучали перфектно от устата на всеки ляв политик и биха се харесали на левите избиратели. Тръмп е противник на глобализацията и на транснационалните споразумения поради същите причини, поради които срещу тях се вдига и левицата. Тези споразумения облагодетелстват единствено наднационалния елит и са изключително вредни за работещите хора. Най-много от тях губят тъкмо хората на наемния труд, защото TTIP и другите подобни договори превръщат увеличаването на доходите и подобряването на условията на труд за нормалните хора в непосилна мечта. Е, Доналд Тръмп е срещу тези договори. Учудващо ли е тогава, че левите го харесват? Той иска работните места да не бъдат аутсорсвани в далечни страни, а да остават в границите на Съединените щати. Следователно е напълно нормално работниците да го харесват. Освен това Доналд Тръмп, за разлика от Хилъри, не иска война с Русия. Той твърди, че двете държави трябва да бъдат партньори, а не врагове. Кой, освен шепа русофоби (има ги и в САЩ, и в България), би се противопоставил на това?
Няма как да не забележим, че Тръмп се е настанил в широкото ляво пространство, което американската Демократическа партия отдавна изостави. Американските демократи отдавна не се занимават с истинските проблеми на хората, като доходи, здравеопазване, сигурна работа, а са се вторачили в разни дребнотемия от сорта на сексуалните идентичности и всевъзможните проблеми, реални или измислени, на всевъзможните малцинства. Това, разбира са, са любопитни теми и могат да бъдат разисквани. Стига разискването да става в рамките на университетски семинар или международна научна конференция. Когато обаче една партия, претендираща да е лява, превърне сексуалните идентичности в централна своя тема, тя със сигурност поема по пътя на абсолютната маргинализация. Колкото и да са интересни, проблемите на хомо и бисексуалните хора не са централните въпроси в никое общество. Основните въпроси са тези на социалното неравенство и свързаната с него все по-голяма несправедливост. Не говори ли за тях, една лява партия на практика се саморазрушава. И понеже и в природата, и в политика, няма празно място, в освободеното от някогашните мощни партии пространство, се настаняват политици като Доналд Тръмп. Класическите леви партии може и да са изчезнали, но левите хора не са. И е нормално да подкрепят фигури като Тръмп, ако виждат в техните програми решение на проблемите си. Разбира се, тези политици може и да лъжат. Но докато това не стане абсолютно видно, те ще имат подкрепата на разочарованите от официозната левица гласоподаватели.
