/Поглед.инфо/ Навършват се 170 години от унгарската национална революция. Избухнала през пролетта на 1848 г., тя е част от революционната вълна, обхванала почти всички европейски държави. Предвождани от вдъхновени радикални лидери, народните маси предявяват претенции за промяна на съществуващите системи; отхвърлят безапелационно легитимността на властващите монарси и остатъците от феодалното право; издигат републикански идеи с искания за политически права и граждански свободи; а зависимите народи – за националното си обособяване.
В такава обстановка унгарската държавност възкръсва от пепелта след повече от 150-годишното господство на Хабсбургите. Създава се първата унгарска република, начело с първия президент Лайош Кошут. Под знамената на хонведа – унгарската национална армия, – се стичат хиляди доброволци за защита на независимостта, свободата и правото на унгарците сами да решават съдбините си. Но републиката е потъпкана от щиковете на европейската реакция. Кошут, заедно с част от своите съмишленици и офицери, намира убежище в българските земи. Зимата на 1849-1850 г. прекарва в Шумен, където и днес тачат паметта на великия унгарец.
В знак на почит към делото на Лайош Кошут, на едноименната улица в София е издигнат барелеф. Малко по-нагоре, на пресечката с ул. Шандор Петьофи, е издигнат друг берелеф – на пламенния бард на унгарската революция. Призовавайки унгарците да отхвърлят властта на Хабсбургите, поетът се заклева в Унгарския бог:
„Унгарски Боже, клетва да се закълнем,
закълнем,
че няма роби да умрем!“
Всяка година в деня на унгарската революция от 1848 г., унгарският посланик, директорът на Унгарския културен институт, представители на унгарската общност и българските приятели на Унгария, полагат венци и свежи цветя пред барелефите на Лайош Кошут и Шандор Петьофи. Вече се превърна в традиция на следващия ден официалните унгарски представители да посещават Чипровци, където отдават почит пред паметника на Стефан (Ищван) Дуньов – участник в унгарската революция.
Дуньов е банатски българин. Роден е през 1816 г. в село Винга, в българско католическо семейство. Както повечето банатски българи, Дуньови са потомци на борчески род от Чипровци, намерил убежище в унгарските земи след разгрома на въстанието от 1688 г. През първата половина на 19 век Винга е голямо и проспериращо селище с будно население, занимаващо се предимно със земеделие и занаяти. След завършване на средното си образование, Стефан записва правни науки и през 1843 г. става правоспособен адвокат в близкия град Арад.
Младите представители на унгарската интелигенция не остават назад от революционния подем, залял цяла Европа. Един от тези “млади” е Лайош Кошут, превърнал се в знаменосец и вожд на унгарската революция. Политическите му възгледи са отражение на либералните идеи на епохата и ратуват за освобождаване на крепостните, премахване на привилегиите, свобода на словото и печата, равенство на всички пред закона и най-вече – национално освобождение от господството на Хабсбургите. Програмата от 12 точки на Кошут “Какво иска унгарският народ” вдъхновява патриотичната младеж и я мобилизират за борба в името на социални реформи и национална независимост.
Младият адвокат от Арад е запленен от идеите на Кошут, омаян е от поезията на Петьофи и през пролетта на 1848 г. без колебание се включва във всеобщия подем. Става член на регионалния комитет на град Арад. По такъв начин Дуньов свързва завинаги съдбата си с борбата за свобода и човешки правдини.
Енергичният Ищван Дуньов се записва в хонведа заедно с десетки българи от Банат, един от които е по-малкият му брат Йожеф. Отначало Ищван е с чин капитан и е натоварен да организира отбраната на гр. Арад. Показва блестящи организационни способности. Неговата храброст и готовност за саможертва не веднаж въодушевяват бойците, за което получава поздравления лично от Кошут и е произведен в чин полковник. Ищван Дуньов е първият българин, достигнал до чин полковник в новата история.
През лятото на 1849 г. частта на Дуньов се сражава в Трансилвания. Силите са неравностойни и полкът е обкръжен и принуден да капитулира. Европейската реакция потопява революцията в кръв. Най-изтъкнатите политически и военни водачи на унгарския народ са осъдени на смърт. След близо двегодишно съдебно следствие, Дуньов също е осъден на смърт чрез обесване. Световното обществено мнение обаче все по-настойчиво започва да се застъпва за съдбата на унгарските патриоти и под този натиск присъдата му е заменена с 10 години строг тъмничен затвор. Дуньов не губи присъствие на духа, чете книги по стопански науки, военна стратегия, изучава чужди езици, макар че част от присъдата си излежава в единочка в най-страховитата австрийска тъмница “Кьониггрец”.
През 1857 г. е освободен и интерниран да живее в Пеща. Но през 1859 г. избухва Италиано-австрийската война и десетки унгарци се стичат под знамето на Джузепе Гарибалди. Един от тях е Ищван Дуньов, който се включва начело на легион унгарски доброволци. Сред тях отново са банатските българи и по-малкия му брат Йожеф.
След скорошното прекратяване на войната Гарибалди предприема поход на юг за обединение на Италия. Кампанията в Сицилия е успешна и италианските патриоти се насочват на север срещу Неаполитанското кралство. Битките срещу неаполитанските Бурбони обаче са тежки и ожесточени. В напрегнатите боеве при река Волтурно полкът на Дуньов се бие храбро и успява да обърне хода на битката. Командирът на полка обаче е тежко ранен и се налага ампутация на левия му крак.
Славата на победата при Волтурно бързо се разнася из страната. Името на героя – полковник Дуньов – става известно по цяла Италия. За големите му заслуги той е поздравен лично от Гарибалди, а победоносният полк е наречен на неговото име. Награден е и с най-високите италиански военни и граждански отличия, включително Савойският военен орден за заслуги и Рицарският кръст на ордена на Св. Мавриций и Лазар.
Ищван Дуньов отказва да се завърне в Унгария докато Лайош Кошут не бъде напълно реабилитиран и му се разреши да се завърне в родината. До края на живота си остава верен на революционните идеи на Кошут и Гарибалди, дейно участва в работата на задграничния унгарски директорат със седалище Торонто (Канада). Занимава се с научна дейност по правни и стопански проблеми, пише ярки публицистичн текстове, активно превежда. Автор е на многобройни статии и книги по икономически и политически въпроси. За книгата му “Земята и постепенното й завладяване. История на географията и търговията в 24 лекции”, Гарибалди му изказва благодарност със следните думи:
“Драги ми Дуньов,
Ще запазя като скъп спомен Вашата книга... Йезуитщината още владее по-голямата част от Европа и всякога трябва да сме готови да я смажем.
Капрера, 4 февруари 1873 г.
Винаги Ваш,
Джузепе Гарибалди”.
Ищван Дуньов умира на 73-годишна възраст през 1889 г. в град Пистоя, Италия, където е погребан с военни почести. При вестта за неговата кончина будапещенският вестник “Фьовароши лапок” пише: “Почина един от най-храбрите бойци от освободителната 1848-1849 година”.
Ищван Дуньов никога не забравя българските си корени. В писмо от 1884 г. до Жолт Ормош – окръжен управител на Темешвар, Дуньов разказва за детските си години във Винга, когато говорел само на български и за баща си, който освен български, поназнавал слабо маджарски и влашки.
Ищван Дуньов е изтъкнат унгарски патриот и демократ. Идейните му убеждения съвпадат с революционните идеи за свобода, братство и равенство, на които той остава верен до края на живота си. Банатският революционер с български корени мечтае за „свободно, независимо и щастливо отечество“. Затова унгарският народ тачи паметта му като един от заслужилите дейци на унгарското и европейското национално-освободително движение през 19 век. Потомците на българските градинари в Унгария пък го поставят на най-високия пиедестал редом до Левски и Ботев.
