/Поглед.инфо/ На 08. февруари 2018 г. военновъздушните сили на САЩ нанесоха удар срещу сирийски проправителствени милиции край бившия нефтопреработвателен завод Ал–Исба на 17 км югоизточно от Алхиях, в отговор на настъпление срещу охраняван от Сирийските демократични сили /СДС/ обект. Това въобще не е кюрдски регион, въпреки, че чухме нещо подобно в интервюта с български политици, които се правеха на «експерти». Не е имало нито редовна сирийска армия, нито се потвърди участието на частната военна компания «Вагнер». Изопачаването на информацията тръгна от един украински сайт, която се хареса на някои с антируската й насоченост. По–меродавна, макар и пестелива се оказа тази на Пентагона.
В повечето коментари в България се пропуска най–важния повод за нападението и ответния удар: това са нефтените и газови съоръжения, които до август 2017 г. бяха под контрола на «Ислямска държава» и освободени от Сирийските демократични сили, чието ядро са кюрдите, подкрепени от САЩ. /От 2012 до 2014 г са владени от сирийската опозиция./ Законният им собственик е сирийската държава, но вместо да бъдат върнати на нея, американците и СДС останаха в региона. Интересът им е да използват контрола си върху най–богатите находища като средство за натиск в бъдеще срещу Ассад. Те контролират нефтените полета Талиех, Ал–Исба и Ал–Омар.
Съставът от местни племена и вероятно доброволци поражда предположение, че интерес към атакувания обект е проявен от местни бизнес–среди, които губят от блокирането на това производство. Освен това, веднага стана ясно, че тяхната операция не е била съгласувана нито със сирийската армия, нито с руски сили. А заради непрофесионални действия или предателство, нападенито им е било очаквано от американците и от СДС. Удобен момент за САЩ да демонстрират «червената линия», която сирийската армия и Русия не трябва да пресичат.
Други информации сочат, че просирийски милиции са се приближили до газопреработвателния център Коноко в провинция Дейр ез Зор, който е третият по големина в Сирия. Съгласно договора на правителството на Ассад, руската фирма „Евро–Полис” ще получава 25% от печалбите на нефтените находища. Но в Коноко е останал само един газов преработвателен завод, построен от американците 2000–та год. и добре запазен, за разлика от всичко друго наоколо. Т.е. не представлява интерес за голяма енергийна държава като Русия. А проправителствените сирийски милиции успяха да завземат само едно от най–бедните нефтени находища на западния бряг на Ефрат – Ал–Таим /600 барела на денонощие/.
Не бе обърнато внимание на въоръжението и силите на двете групировки и подкрепящите ги САЩ и Сирийската армия. Просирийските милиции, съставени от бойци от местни племена, са били въоръжени с леко стрелково и средно–тежко оръжие, което предполага, че намеренията им са били сериозни, но не мащабни, т.е. не случайно във втората информация се използва думата «приближили се», а не «опитаха да завземат». Съмнително е дали точно цитираните самолети Ф–22 са участвали или други, а представилите първоначалната информация журналисти пишат очевидно некомпетенто от военно–техническа гледна точка. Ф–22 Раптор е един от най–скъпите и модерни бойни самолети и поради скъпата им подръжка един литателен час струва 44 000 долара и е малко вероятно да бъде използван за удар по някаква малка група от 150–200 непрофесионални военни. Освен това, неговите бойни предимства са в бой във въздуха от далечно разстояние. А наблизо не е имало сирийска или руска бойна авиация. Авторите на фалшивата новина използват това име на свръхмодерен самолет за да изтъкнат преимуществата на американската машина и за тезата си, как Русия щяла да бъде изметена от Сирия. Но пропускат, че руският Су–35 е много по–маневрен, има по–голяма огнева мощ с новите си ракети и т.н.
Дали е имало наблизо Ф–22? За първи път той бе прехвърлен след 2016 г. в Североизточна Европа по повод на военно–въздушни учения. През февруари 2012 г. бе използван и в Афганистан. Бойният му радиус на действие е 759 км.
В основата на «информацията» беше поставено твърдението за присъствие на частната руска компания «Вагнер» и загинили най–малко 100 бойци от нея. От официалното изявление на руското МВнР се потвърждава първоначалната информация и от Пентагона. Сред убитите няма повече руски граждани от първоначално обявените 5 в Сирия, които обаче не са военни, нито се посочва да са от района на събитието. Но когато миналата година в тила на терористите бяха заловени над 110 военни от 8 чужди държави, между които 3 членки на НАТО, САЩ запазиха пълно мълчание, а Русия не го превърна в пропаганден инструмент. Затова и в сегашния случай се породиха съмнения, че «големите» прикриват някакъв сблъсък.
Вярно е, че в Сирия има руски частни военни компании, каквито имат САЩ в Ирак /когато се изтеглиха, подбраха 8 ЧВК/, в Афганистан и др. страни, по–късно и 2 такива в Украйна, а ако се върнем още по–назад във времето – и на Балканите / MPRi – Military Professional Resoursces Inc/, участвала 1995 г. в операция «Буря»., провеждала обучение в България и Македония. Особено показателно е, че същата е използвана за подготовката на грузинската армия, преди авантюрата на Саакашвили да предизвика конфликта на Грузия с Южна Осетия и руския контингент. Има и множество британски, австралийски и др. ЧВК. Този бизнес днес е за над 125 млрд долара.
Важно е да се има предвид, че частните армии нямат право да влизат в директни сражения, да издвършват нападения и да убиват умишлено. Те се използват за изпълнение на специални задачи, охрана на енергийни обекти, спасяване на заложници и др. Разбира се, че и държави сключват споразумения с ЧВК. Ненормално би било, ако Москва или Даманск не сключат договор. Дори ООН имат такова споразумение например с британската ЧВК Aegis Defence Services.
Интересен би бил въпросът, каква роля би имало евентуалното използване на ЧВК в т.н. хибридна война. Още повече, че вече сме ставали свидетели, макар и със закъснение, на такива примери.
В случая със Сирия се споменават както «доброволци», така и ЧВК, затова трябва да се прави разлика между тях. Доброволци от Европа участват в групировки в Сирия и в Украйна. Докато в ЧВК се привличат само изключителни професионалисти от специалните сили, които допълнително получават висока специална подготовка. Има ЧВК специализирани например по сапьорство или по охрана на застрашени лица, вкл. и журналисти. Впрочем, в ЧВК участват и българи, но броят им е спорен.
Тъй като едно фанатизирано издание в България поде пропагандния балон за избити стотици руснаци в Дейр ез–Зор със заглавие «ЧВК в Русия – легализиран инструмент за тероризма на Кремъл», нека дори и за непросветените да бъде ясно, че освен че нито американските, нито руските ЧВК водят директни сражения, в случая руската «Вагнер» има огромен принос за победата над терористичната «Ислямска държава». Той се изразява в изпълнение на диверсионно– разузнавателни задачи от малки групи, които осигуриха коридори за вклиняване на сирийския спецназ «Тигрите», спасиха живота на сирийците в стотици освободени от теростите населени места. Така че е твърде наивно, глупаво и срамно да се пише в български издания за «руски тероризъм, оставил кървави следи». Вярно е, че има разлика между поведението и способностите на бойците от тези армии, които се дължат на предишната им подготовка, участия в операции, морал и живот. Онова, което различава най–голямата американска ЧВК «Блекуотър», станала известна в Ирак, където спечели 1,3 млрд долара и етикета «Първо стреляй и после питай», от руската «Алфа» например е, че последната никога не е допускала такова поражение като «Блекуотър» в иракската Фалуджа, където терористите влачеха американските бойци по земята. Нито биха изпаднали в ситуацията на площад Нисур в Багдад, където американските рейнджъри започнаха да стрелят по цивилни граждани, избивайки 17 души и ранявайки 20, между които и деца.
Поредните антируски изстъпления за «тероризъм» и «кървави следи» не биха си заслужавали коментара, ако не се утвържадаваха три тревожни последствия:
Първо, опростявайки и опошлявайки темата, подобни словоболудства засмукват неосведомени и безкритични граждани, които пишат по социалните медии, че частната военна компания «Вагнер» вече била в България. Това напомня на смешните опасения, че рускините по българското Черноморие били със странно натренирани тела. Интересно защо по турските курорти изглеждат по–секси? Сякаш се съревноваваме по неадекватност с изявленията на Ердоган, че европейските страни са фашистки, а Турция има най–добрата демокрация. Изкуственото създаване на враг, независимо кой ще е той, румънец, сърбин, македонец, грък, турчин или руснак, не работи за националния интерес, а за превръщането на страната в лесно манипулируем обект на международната сцена, който може да бъде жертван за чужди интереси. А експериментът с Украйна показа, до какво води това във всички области на обществения и икономическия живот.
Второ, отсъствието на хигиена в това отношение в някои медии се разпространява като епидемия и предизвиква само удивление от лекотата, некомпетентостта, безотговорността, с която се тиражират подобни внушения. Същите тези медии говорят срещу фалшивите новини, но сами ги произвеждат, пресяват автори и интервюирани според «политкоректното» им и обтекаемо говорене. В резултат на това дори по националните медии слушаме понякога невероятни и необясними за здравия разум глупости. А гостите, защитавайки сбърканите си и отровени от омраза позиции, дори не забелязват, че се превръщат в защитници на тероризма. Всички вкупом, завладяни от някаква антируска мисия, дори не намират за важно да посочат нарушаването на член 2, несъобразяването с член 42 и изопачаването на член 51 от устава на ООН от Турция с военното си нахлуване в Северна Сирия, сякаш не съществува межднародно право или то важи за едни, а за други, не.
Трето, всичко това стремително води до задълбочаване на разделението на нацията, до тревожното увеличаване на грубите закани в социалните медии към всеки инакомислещ, стигащи до желание за ликвидиране, премахване, насилие и т.н. Но истинските виновни за това не са отправящите тези закани, а онези, които внушават омраза и разделение, поляризират евентуална дискусия, подкопават възможността за конструктивен диалог и собствения си авторитет, ако някога са имали въобще такъв и правят невъзможно да се обединим около някакви общи цели поне по най–важните въпроси на националната сигурност. Те извършват вече престъпление за разлика от пишещите заканите в социалните мрежи. Опасявам се, че не могат и да преодолеят вече това поведение, защото то се превръща в болестно психическо състояние, при което губиш способността за нормална, обективна, експертна оценка на събитията и на последствията от собстевините си действия.
