/Поглед.инфо/ "Когато си отидат отвратените, остават отвратителните"
Радой Ралин
Днес (24 юли 2015 г.) между 20:00 ч. и 21:00 ч. се разхождахме с Мина в самия център на София - по булевард Мария Луиза между булевард Александър Стамболийски и Лъвов мост. Тя си купи сладолед, много рекламиран напоследък, и решихме да седнем в градинката на Софийската баня, за да го изяде на спокойствие. Лесно си намерихме пейка, в самия край на градинката на изхода към метрото. До нас на съседната пейка бяха седнали жена с малко момиченце и доста по-възрастна дама, вероятно бабата на детето. Та първите няколко минути минаха доста спокойно. След това от другата страна на фонтана, откъм Софийската баня, едно момче от ромски произход и един юноша от същата етническа група започнаха да си подават топка. После топката беше заменена от празна бутилка за минерална вода от литър и половина. След това отидоха на фонтана и напълниха шишето с вода. От някое кошче извадиха и двулитрова пластмасова бирена бутилка. Напълниха и нея. Започнаха да си подхвърлят бутилките над фонтана. Понякога ги улавяха, а друг път - не и тогава шишетата падаха на паважа близо до пейките и стоящите там хора - основно възрастни. Един възрастен пълничък мъж с малко бяло кученце и затруднени движения им направи забележка. Започнаха да му се подиграват. Дойде и някакъв мъж от ромски произход (мърляв, с шкембе, стърчащо от възкъсата му тениска), който се присъедини към двамата смутители на реда и възрастният човек си отиде, след като видя, че нищо не може да направи, а най-вероятно и нещо лошо може да му се случи. Накрая тази сплотена групичка (тримата роми) заряза едната бутилка във фонтана и взе пълната двулитрова със себе си, като продължи подмятането й. На няколко пъти бутилката падна опасно близо до възрастните хора на пейките.
"Ще им направя забележка" - възкликнах, след като вече търпението ми, което никога не е било в кой знае какви запаси, се беше поизчерпало.
"Недей" - ми каза тихо Мина. За момента продължих само да ги наблюдавам и у мен да се трупа гняв.
Нямаше нито един представител на органите на реда. На толкова централно място в София, на не повече от петдесет метра от изхода на метрото, на по-малко от десет метра от входа на Софийската баня и от други ключови сгради в София, някакви типове подхвърляха наляво-надясно поне двукилограмов предмет, който по всяко време можеше да удари някого по главата и да го нарани, ако не и нещо по-лошо. Всичко това - посред бял ден. Хвърляха си боклуците във фонтана, вадеха нови от кошчетата. Виждал съм ги да уринират във фонтана и в храстите зад пейките. И няма кой да ги спре! Няма кой да им направи забележка! Сякаш те са над законите, над морала, над всичко! И съм сигурен, че точно така се и чувстват. Знаят, че никой няма да ги санкционира, защото хората се страхуват. И не е като да няма от какво! Представителите на ромската етническа група се събират на големи множества именно в тази градинка. Какво ще се случи някому, ако се опълчи на един от техните? Както няма охрана, както никой дори за една бутилка не им прави забележка... Като нищо ще се съберат и ще пребият този, който им е крив с нещо! И всичко това в центъра на София! Нито един охранител! Но да продължа с историята си...
В един момент започнаха да ритат бутилката. У мен се натрупваше все по-силно негодувание. Мина ме беше спряла още на два пъти да отида и да се опитам да ги накарам да престанат. След едно от ритванията бутилката премина опасно близо до малкото дете и двете дами на съседната пейка и на десетина сантиметра от нас с Мина, когато аз протегнах левия си крах и я спрях в полета й. Бързо скочих от пейката, взех бутилката и със замах я наврях в кошчето до пейката ни. Обърнах се към ромите и полуизвиках:
"Достатъчно!"
Доста хора се обърнаха в посока към мен. Ромите застинаха на местата си, макар че явно се бяха ориентирали към приближаване и взимане отново на бутилката. Погледът ми трябва да е бил достатъчно красноречив, че това просто няма да се случи. Мъжът с шкембето започна някакво мърморене:
"Какво си се превъзбудил толкова. Спокойно бе... Много си се възбудил нещо... Виж са къв си..."
Но не се приближиха. Отидоха си някъде, където не можех да ги виждам вече. Поне за момента идиотските им "игри" бяха прекратени. Но докога? Мина не ги изпусна толкова бързо от погледа си. За мен работата беше приключила.
"Искам да си ходим" - каза тя.
"Когато кажеш" - отговорих й, тъй като си беше изяла сладоледа и ми беше безразлично къде ще продължим да се разхождаме.
"Веднага!"
И тръгнахме. Пресякохме през подлеза и седнахме на една пейка на улица Пиротска. Мина ми каза, че се е уплашила, че ще дойдат и други и ще ни нападнат.
"Е, теб нямаше да те бият. Нищо не си им направила!" Опитах да се пошегувам, но шегата не беше на място.
"Добре де, кажи, че не бях прав! Кажи, че не постъпих правилно! Ако всички си мълчат и никой не им направи забележка, те ще продължават. А ако бутилката беше ударила някого по главата?! Ако беше момиченцето на съседната пейка?! Какво тогава? Ако никой не ги спре, те ще продължат да правят, каквото си искат, и ще си мислят, че всичко им е позволено! Трябва да бъдат спрени" - емоционалното ми изказване произтичаше от обстоятелството, че за мен правотата ми беше безспорна и очевидна, а чувството за безнаказаност на тези и на много други роми в същата тази градинка, безчинстващи там по всяко време на деня, направо ме отвращаваше.
"Прав си. Но ако дойдат и другите като тях? Тогава кой ще ти помогне? Не видях охрана, а се съмнявам някой да се намеси на твоя страна... Най-много на тяхна" - посочи Мина.
Може и да си прав, но ако те пребият заради правотата ти, то освен контузии, а в по-лош случай и ковчег, нищо не печелиш от нея. Защитаваш справедливостта, защитаваш доброто, а накрая изниква една тумба с тояги, бутилки и разни режещи предмети и те... Може би добре направихме, че си тръгнахме. Но това, разбира се, не беше краят на историята.
След няколко минути тръгнахме към Лъвов мост. В близост до Халите някакъв представител на ромската етническа група се движеше сравнително неадекватно пред нас. Известно време ходихме зад него, а после го изравнихме. Мръсна, спластена кафява коса, вонящ черен потник, панталони, чийто цвят не може дори да се предположи, и джапанки. Изведнъж откъм него се чу стряскащ звук. Мина подскочи, а аз се обърнах. Този тип късаше всякакви плакати и лепенки, включително от кофите за разделно събиране на отпадъците. Дадохме му преднина, защото се държеше неадекватно. Изведнъж стана агресивен. Удари по една телефонна кабина с юмрук. Стъклото издържа. Деляха ни вече десет метра. Обърна се към нас. Започна да размахва застрашително ръка и да псува. Застанах между него и Мина. Не се върна назад, но гледаше към нас и псувните му ставаха все по-силни.
"Мисля, че не псува някого конкретно" - прошепнах на Мина гледайки относително неадекватните му движения и тя ми кимна.
Мърлявият псуващ тип продължи напред, обръщайки се от време на време да попсува в наша посока. Деляха ни двадесет метра. Пресече. Чак тогава разбрахме, че всъщност се е припознал и псува именно Мина. Малко по-късно го изгубихме от поглед, макар че го чувахме как удря стълбове и телефонни съоръжения.
Стигайки до Лъвов мост, непосредствено до една баничарница заварихме групичка от шестима роми и две жени от същия етнос. От разговора на жените стана ясно, че са проститутки, като едната доста заплашително се беше приближила към другата и ръкомахаше като човек, който е на границата на физическата саморазправа. Спорът беше за клиент, който бъдещата жертва на физическата саморазправа уж била "откраднала". Мъжете само гледаха и не се намесваха.
Изпратих Мина до ресторанта, където бяха туристите й, а след това отидох в "Била" на Лъвов мост. След като бях напазарувал, на излизане от супермаркета, станах свидетел на това как охранителят на магазина се опитваше да се разбере с клиент, който беше ритал рафтовете и стоките в магазина, поради което и беше изведен от същия този охранител. Накрая охранителят беше отзован от управителката на магазина, за да не се стигне до агресия от страна на изгонения клиент.
С това неприятните преживявания в центъра на София приключиха. Но не бяха малко. В рамките на по-малко от час посред бял ден се бях нагледал на всякакви отвратителни постъпки - някои, като подмятането на бутилката в градинката и развяващия се наляво-надясно псуващ тип, опасни за здравето и живота на гражданите, други, като хвърлянето на боклуци във фонтана и на паважа, отвратителни, а трети, като проститутките, спорещи за клиент, морално неприемливи. Нито един охранител! Никаква грижа за съвестните граждани! Никаква защита за тях и правата им!
Столицата ни не е безопасно място. Напротив! Дори посред бял ден се разхождат безчинстващи типове, които са над закона, над всичко и над всекиго. И всичко това - защото никой не ги спира. Всичко им е позволено, включително и да бъдат над всичко. Това е беззаконие. Тук не правя разлика между представителите на различните етнически групи. Нарушителите са ми еднакво противни без значение от това обстоятелство. Но истината е, че всички отвратителни постъпки бяха извършени от роми, а и колкото пъти съм ставал свидетел на такива в този участък - все такива са нарушителите. Фактите са си факти. Статистиката сочи, че на ромите рядко им се прави забележка, че те по-често нарушават обществения ред, отколкото представителите на другите етнически групи, че сред тях битовата престъпност е по-висока и т.н. (А и сигурно сте ставали свидетели как в градския транспорт българите ги проверяват за карти и билети, а ромите биват тактично подминавани от контрольорите.) Цифрите са си цифри и никой не може да ги обвинява в расизъм, ксенофобия или в каквото и да било. На тях им е безразлично. Те са просто цифри и отразяват факти.
Но беззаконието в самото сърце на столицата е повече от обезпокоително. Това е недопустимо! София, бидейки град, сигурността в който е меко казано съмнителна, а на места и отсъстваща, не заслужава да бъде европейска столица нито на спорта, нито на каквото и да било. Щом властта не може да осигури сигурността на своите граждани, как ще я осигури за гостите на столицата? Никак. Сигурност няма, закони няма, отвратените си отиват или си траят, затова отвратителните остават и процъфтяват.
Преди време по новините обявиха, че националистически групировки създавали отряди за самоотбрана. Веднага някои ги обвиниха в расизъм. Не мога да коментирам специално за тези групировки, но това ме наведе на следните мисли. Щом властта не може да гарантира живота и здравето на гражданите си, то същите тези граждани могат... Не! Длъжни са да гарантират сами своите живот и здраве, тъй като тези две ценности са абсолютни. Власт, която не ги обезпечава, не е в полза на народа и няма смисъл да съществува. Гражданите трябва да могат да се защитят. И те могат да го направят.
Отрядите за самоотбрана не противоречат на закона. Напротив! Правната им основа е чл. 12 НК:
Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
Затова отряди (за неизбежна отбрана), които патрулират и се намесват в случай на противоправно нападение срещу някого, за да спасят живота и здравето на този някого, не са противоправни. Тези отряди, при липса на грижа от страна на държавата и общината за собствените им граждани, са единствената алтернатива за гарантиране на абсолютни ценности като живот и здраве.
Но е крайно необходимо и да не си затваряме очите за безобразията! Да ги препятстваме, когато и както можем. Да прилагаме законите еднакво за всички, а не избирателно (на етнически принцип). Но трябва и да се чувстваме сигурни, че нашата правота и чувството ни за справедливост няма да ни спечелят само болки и страдания...
Нека всички се отвратим, за да покажем на отвратителните, че нямат място в цивилизованото гражданско общество, което ще изградим!
