/Поглед.инфо/ След като в Украйна обстановката на противопоставяне достигна невиждани от десетилетия размери, макар че продължилата почти година гражданска война беше официално прекратена, то днес Върховната Рада реши да върне мирния процес назад. И то не просто да го върне назад, а направо да обяви намеренията си да го прекрати и да възобнови военните действия. И то по начин, който предполага война на тотално изтребление. Конституционните права на жителите на Донбас като правото на придвижване, на лична неприкосновеност и избор на местожителство бяха отменени днес от депутатите.
Но това не е нищо в сравнение с втория законопроект, подготвен от управляващата киевска хунта и приет с мнозинство от 249 депутати, гласували в негова полза (при необходимо мнозинство от 226 депутати). Съгласно текста на този нормативен акт, фактически жителите на Донбас биват лишени от юридическа защита срещу смъртно наказание, нарушаване на телесната им неприкосновеност, мъчения, както и от всички права, предвидени в международните договори, по които Украйна е страна. Тъй като целта на тези международни конвенции е да гарантират съществуването на всяко човешко същество, неговите чест, достойнство и основни права, които са иманентно свързани с човешката личност, то тези права са признати за универсални, приложими от всяка власт навсякъде по света, защото, колкото и различни да са хората, най-важното е, че са именно човешки същества. Отричайки тези права и обявявайки намерението си да не се съобразяват с тях, киевските власти по същество отричат същността на жителите на Донбас като човешки същества. Приравняват ги на „скотове в скотобойна”, ако мога да перифразирам големия български поет Никола Вапцаров /”Песен за човека” от Н. Й. Вапцаров/, а и предназначението им изглежда е точно това според киевската хунта - да бъдат избити.
Изключително лицемерно звучи оправданието на Оксана Сыроед, депутат от партията „Сомопомощ”:
„Макар че сме участници във всички международни договори, които засягат хуманитарните права – Пакта за граждански и политически права, Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи – ние имаме право, като държава, по отношение на която се осъществява агресия, да отстъпим от тези задължения, за да защитим своите интереси.”
Това мнение е показателно за настроенията на цялата киевска хунта.
На първо място, отявлено се признава, че хунтата няма намерение да спазва международните договорености относно правата на човека и основните свободи. Нещо повече – заявява се категоричното намерение за тяхното нарушаване.
На второ място, посочва се като причина за това недопустимо поведение някаква агресия по отношение на Украйна. А това кой осъществява агресията и как я осъществява, разбира се, се премълчава. Това, че силите на киевската хунта и нацгвардията избиваха мирни жители в Донбас почти година по всякакви зверски и ужасяващи начини, че агресията започна именно с накърняването на правата на украинските граждани от самата хунта, дошла на власт с държавен преврат, всичко това традиционно бива пропускано. Разбира се, призракът на Русия, който така често се привижда на Порошенко и компания, когато искат да се оправдаят пред международната общност за поредното нарушаване на някой от ангажиментите си в сферата на правата на човека, отново броди из Върховната Рада и политическите кабинети. Именно призрак, защото всички твърдят, че го има, но никой не го е виждал.
На трето място, отстъпването от задълженията по отношение на правата на човека се извършвало, защото държавата трябвало да защити интересите си. Държавата е само един механизъм за защита на интересите на своите граждани. Тя е форма на организирано взаимодействие на сложна система от органи, която да гарантира тези интереси (на гражданите). Именно те определят насоките ѝ на действие. Моментът, в който една групировка започне да оправдава своеволията си и потъпкването на правата на част от гражданите с „държавни интереси”, то ясни са две неща: че интересите със сигурност не са национални, а само на тази групировка; че държавата изобщо не изпълнява основната задача, заради която съществува. По съображения за политическа целесъобразност да отнемеш правото на човешките същества да бъдат такива е отвратителен и нехуманен акт, който следва не само да бъде заклеймен, но и възмезден.
Държава, която изисква гибелта на своите мирни граждани, не е държава. Тя е язва, която разяжда международната общност. И понеже държавата се управлява от хора, а сама по себе си тя воля няма, то тези хора са гнойната рана, която влече човечеството към ужасните събития, които трябваше с края на Втората световна война да останат в миналото. Киевската хунта трябваше отдавна да е слязла от сцената, а участниците в нея да бъдат съдени за престъпления против човечеството и за геноцид, но за съжаление тези, които трябва да повдигнат обвинението, си затварят очите и за най-грубите нарушения на човешките права, които киевските власти извършват. Вероятно и този път ще си затворят очите...
На този фон изобщо не са учудващи изявленията на Порошенко, че ще воюва за донецкото летище до последна капка кръв, както и на командирите на нацгвардията, че ще отнемат Крим от Русия и ще стигнат чак до Москва. Преди малко повече от седемдесет години и друг се е гласял да стигне чак до Москва, та и да влезе в нея, но някак си не му се е получило...
Единствената гаранция за правата на жителите на Донбас са силите на опълчението в Донецката народна република (ДНР) и в Луганската народна република (ЛНР), които републики не са страни по никакви международни договорености в областта на правата на човека, но на дело се борят за тези права на своите жители.
У множество европейци възниква въпросът дали и този път Европейският съюз (ЕС) ще си затвори очите пред това флагрантно нарушение на човешките права.
„Трябва, разбира се, да се каже, че понякога ЕС „не забелязва” някои нарушения на човешките права, приемайки ги за временни или изолирани явления. Въпреки това не мога да си представя, че и сега няма да реагира, тъй като дори Минските договорености предполагат строго съблюдаване на всички права и възобновяването на сътрудничеството” – коментира чешкият политолог Владимир Пророк.
„ЕС провъзгласява на континента, а фактически даже в целия свят, че е защитник на правата на човека, но въпреки това в Украйна постоянно биват нарушавани същите тези права, там биват забранявани политическите партии, има големи проблеми с политическите затворници и свободата на словото. И ето още една неудобна за ЕС ситуация. За хората на запад става все по-трудно да защитават онова, което се случва в Украйна” – разсъждава британският журналист и публицист Нийл Кларк.
Но освен че киевската хунта отявлено нарушава Международното право с неговите принципи и актовете, с които Украйна е обвързана, то нелегитимната власт в Украйна дава и ясен знак за намерението си да наруши мирните договорености като предприеме нова офанзива срещу населението на Донбас. Когато не третираш противниците си като човешки същества, то и срещу тях всички оръжия и средства за изтребление са позволени. Това е простата и извратена логика на киевската хунта. Същата логика, която следват нацистите във Втората световна война по отношение на „нисшите раси”.
Как може някой все още да си затваря очите пред онова, което киевската хунта извършва в Украйна? Как може уроците отпреди седемдесет години да бъдат забравени? Ще станем ли съучастници на човеконенавистната политика на настоящите украински власти чрез своето мълчание, чрез своето бездействие?
„Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може...”
/из ”Песен за човека” от Н. Й. Вапцаров/
