Решението на подпис е взето с безпрецедентен натиск върху членове на Националния съвет. След като писмената покана и увещанията не дали резултат повече от седмица, някой е преминал към безскрупулни заплахи и предупреждения за неприятни последици. Последните подписи на членове на НС са взети с категорчни закани за уволнения или неприятности за близките им. Всичко от арсенала на 90-те години е било приложено, за да се постигне нужната бройка от половината пленум плюс един.
Заслепена от собствения си инат да наложи противоуставно решение на Националния съвет, Нинова осветли „другарчетата“, с помощта на които снощи до късно са се водили индивидуални „мили“ и „възпитани“ телефонни разговори с членовете на пленума. Румен Овчаров, Костадин Паскалев, Петър Мутафчиев, Юрий Асланов и самата Нинова са “беседвали“ настоятелно с членовете на НС на БСП, употребявайки всички “уважителни и възпитателни“ методи и средства, характерни за периода на новото „Възраждане“ в началото на 90-те години, за да съберат заветните 94 подписа и да избегнат провеждането на пленум. Погазването на Устава е най-малкият проблем в конкретния случай, но е щрих от механизма, по който действа, казано по новому, „паралелната държава“.
Само с няколко клика на мишката днес се идентифицират връзките и зависимостите, които иначе се отричат бравурно. По аферата „Фронтиер“, например, търсачката на Гугъл систематизира множество журналистически материали, в които главни участници са две от знаковите фигури. Задълбочаването в четенето на официални документи в сайта Бивол.бг пък очертава едно съдружие, което датира от края на режима „Костов“, минава през кабинета на Сакскoбурготски и управлението на Тройната коалиция, за да работи очевидно добре и с всички правителства на Борисов. Това съдружие изглежда също се координира от едно от някои главни действащи лица, разгласени по делото с „Топлофикация София“ ЕАД. [2]. Последното стана причина за отстраняването на Корнелия Нинова като заместник-министър, но това съвсем не означава, че мрежата е била разбита с изгърмяването на един бушон. Мрежата и днес се занимава с мащабни енергийни, приватизационни, инфраструктурни проекти. В нея се очертават силуетите също на едно знаково лице, а също така на двама доста известни олигарси от нашата действителност. Мрежата „Фронтиер“ е навсякъде, където играят големи пари - имоти, петролопроводи, магистрали, печатане на винетки, офсетни сделки за армията, приватизацията на „Булгартабак”, дистрибуция на цигари [3]. Офшорните сметки и капитал могат да бъдат проследени само до определен момент, останалото е в сферата на предположенията, но най-вероятно произходът на парите е български и се легализира обратно у нас със съответните известни механизми от началото на прехода. Навсякъде по света за целта се разчита на сигурни и проверени лица, относително авторитетни и съхранени в публичното пространство с чист бизнес – обикновено посреднически, в сферата на енергетиката да речем. Също една знакова фигура би могла да бъде такава персона. Работата му повече от десетилетие е свързана с проекти по европрограми. Удивително печели огромни обществени поръчки за всякаква инфраструктурни обекти на стойност милиони евра. За кратко се компрометира с един негов доста приближен покрай скандала с Агромах гейт, който сега е намерил пристан на „Позитано“-20. [4] При управлението на Борисов бизнесът на всички споменати знакови фигури се развива повече от успешно. [5] Тази компания от действително много заможни хора „държи“ на Корнелия Нинова и в кризисния за нея момент я измъкна. Това не е обикновен съюз. Това е съюзът на „новите“ пари. Те са натрупани в „интересни“ приватизационни сделки, чрез лобизъм и от комисионерство в установения олигархичен модел. Застъпниците за Дамата са били в реалната власт – министри, зам.-министри и кметове, шефове на агенции. Всички са заможни, поради което и по определение олигарси, тъй като влизат в политиката бедни, но излизат въобще не бедни. Дори един почти несменяем депутат от целия преход, пишещ се за особено ляв, и така компрометирайки лявата идея, който е работил само като народен представител, е акционер с доходоносни дялове в редица предприятия. Така чрез “интересни специфични разговори“ по телефона се осигуриха на Нинова нужните подписи, с което Уставът на БСП беше суспендиран арогантно. Задачата на последния герой от този съюз е социологически да докаже, че точно това харесва редовият български социалист. За публиката ще остане заключението, че социалистът е мазохист, но какво от това, важно е да бъде спасена Нинова.
Председателството на Нинова се идентифицира най-ярко с фразата за паралелната държава. Иновационен авторски етикет за задкулисието, срещу което тя уж поведе борба. Всеки, усъмнил се в искреността й, беше отпращан именно там – в обществото на паралелната държава. Систематичното повтаряне на фразата приватизира логиката на колективното съзнание в БСП с фалшива надежда. Кризисната ситуация обаче извади на показ истинската паралелна власт на „Позитано“ 20. Това им е хубаво на кризите, че дават и възможности, в случая - да се види кой дърпа конците на Корнелия Нинова. „Паралелната държава“ пое управлението на „Позитано“ 20 официално. Паралелната власт няма цвят, няма идеология и няма скрупули. Както прегази Устава, така ще стъпче и всеки негов защитник. Досега не беше посягала така брутално на партията, но вече го направи, затова Бойко Борисов може да спи спокойно!
Бележки
[1] https://bg.wikipedia.org/wiki
[2] https://pik.bg/
[4] Настоящ съветник на К. Нинова http://viaranews.com/?p=199308;
