Мили мои другарки и другари!
От сърце благодаря за това отличие, въпреки че не съм сигурен доколко съм го заслужил. Сега, и без нафукана патетика, мога спокойно да поседя на последната си спирка - там, гдето свършва трамвая, както се пееше в една песничка - с ясно съзнание, че аз съм дотук. Но и с вярата, че посветих целия си живот, целия без остатък, и делата си, и всеки написан от мен ред, и всеки заснет филмов кадър на великата идея за един нов, справедлив социалистически свят.
Останах й верен, дори когато ме предаваха, и й служих вярно както и доколкото мога - въпреки всичко, което се случваше с мен и около мен. От ранното си детство, когато, възседнал баща си, ревях на забранените и громени от полицията първомайски демонстрации "Бандера роса" на турски - "Кармазъ байрак яшасъ" заради турския пролетариат от района, който обитавахме!
Споделях с моята партия победи и поражения, изстрадвах като моя лична драма нейните провали, грешки и грехове. И както на моите близки приятели е известно - включително греха, сторен от онези бдителни другари, които бяха монтирали 6 микрофона в моя дом на наследствени комунисти. Причината, доколкото разбирах неразбираемото, бе, защото не винаги съм бил послушен и лицеприятен партиен член. И такъв си останах 75 години от онзи ден, когато в една сиромашка мансарда на група ремсисти бе тържествено обявено, че са приети в партията. Оттогава и до днес никому и за нищо не се извинявам заради партийното си поведение.
По този повод си спомням един грузински тост:
При едно голямо наводнение скорпионът стоял на брега на придошлата река в отчаяние, защото не умеел да плува. Тогава се помолил на кучето: "Братко, ти умееш да плуваш, нека се кача на гърба ти до отсрещния бряг. Цял живот ще съм ти благодарен!"
Качил се скорпионът на гърба на кучето и то заплавало в бурната вода. Но точно в средата на реката скорпионът го ужилил смъртно.
"Защо го направи? - жално попитало кучето, - Сега и аз, и ти ще загинем!"
"Ех, прав си, брат, но такъв ми е характерът".
Нещо такова си мисля на тема микрофоните и други деяния, с които някои бранеха социализма от социалистите.
И за да остана и аз верен на нрава си, ще споделя с вас накратко някои мисли, скъпи мои другари и особено другарки, и надявам се, Корнелия няма да ми се мръщи!
Тя е привързана, другарката Нинова (съжалявам искрено за това, което й се е случило!), привързана е към своя израз, нелишен от дълбок смисъл - израза за паралелната държава. Това е хубав образ, очертаващ нашата печална съвременност.
Но аз имам въпроси към този казус и ще ги изложа подробно в предстоящата дискусия по новите идеологеми и цели, стратегии и тактики на партията при коренно променените исторически обстоятелства. Тази дискусия ще се състои следващия понеделник, както ни обещават от 25 години.
А тя е важна, дискусията, защото чух по телевизията един депутат от левицата, който на въпроса на водещата как се отнася към миналото на Партията - и в нелегалния й период, и когато е била на власт, отвърна: "Ние сме друго поколение и нямаме нищо общо с миналото".
Така ли, другарю? Ако ти нямаш нищо общо, аз имам - и много общо, което кръвно ме свързва с партийната съдба. Трябва да се изясним дали случайно аз и ти не сме в две различни партии? Или един от двамата ни по погрешка е попаднал там, където не му е мястото?
Друг пък един, също така личен социалист, обяви по телевизията, че 9 септември може да бъде отбелязан, ако партийното ръководство има съответното решение, но той, депутат от БСП, нямал лични причини да различава този ден от който и да било друг ден от календара. И много такива подобни - уви, повече от много! - които ме изпълват със съмнението, че завеян по възрастови причини, съм сбъркал входа на "Позитано" и съм попаднал в друга партия. Голям гаф от моя страна!
И когато другарката Нинова оздравее, което от сърце пожелавам да стане най-скоро, бих я попитал: "Другарко Нинова, ако - според Вашия сполучлив израз - има една паралелна, фалшива България, няма ли в нея и една паралелна и фалшива социалистическа партия?". А двете паралелни реалности - автентичната и нейната имитация - не са две паралелни магистрали, а са взаимно вплетени в як моряшки възел. Като онова яко въже, което ме е стряскало насън 123 нощи, докато Червената армия неочаквано бързо навлезе в родината от изток, а хитлеровата армия, за голяма скръб на мнозина днешни политици, се изнизваше панически на запад. И поради отлаганата заради бомбардировките и евакуациите на хора и затвори присъда така и си остана неизпълнена. Което ме лиши от гордото съзнание, че съм герой, загинал за каузата. "Не везет мне в смерти - повезет в любви!"
Та, на темата за двете сплетени въжета и двете сплетени Българии - автентичната и нейната имитация - не следва ли да ги разграничим ясно и с ясни думи? Защото както Балканът, с неговите върхове и падини, е неделим от България, така и социалистическото движение - с неговите върхове и падини, е неделимо от историята на България през последните 120 години!
И още, и още много са моите въпроси, които в тази тържествена за мен вечер няма да задам, за да приближа часа, когато с приятели ще пийнем по ракийка в кръчмата отсреща - там където свършва трамвая...
Още веднъж благодаря!
Дума
* Заглавието е на Поглед.инфо
