През годините Стефан беше разветият перчем на БКП, знамето на БСП, возеше се в един скапан трамвай с вечния пораженец Станишев.
После се оказа страхлив прелюбодеец, който мънкаше нещо за връзката си с Кривошиева.
А отскоро вече без колебания се самопредставя като неудържимия Любовник.
Той открай време се е харесвал в тази роля, най-удачният пример е героят му в „Дами канят“ - някакъв зевзек, който сваля с тъпи лафове провинциални мадами.
Лафовете му от въпросния филм ги използват дори в реклами за бира, което си е абсурдно неприлично, ако човек държи да го приемат за сериозен актьор.
Но Стефан никак не се притеснява от тия неща.
А как да приемем думите му, изречени на тържеството за юбилея му тия дни: „Много съм изял, много съм изпил, много съм изживял…“.
Може ли да те смятат за голям актьор, а ти да говориш за ядене и пиене – а, всъщност, и за „другото“, ако се има предвид очевидното наслаждение, с което захранва публиката с някоя и друга „тайна“, която, всъщност, си е истинско сквернословие.
Толкова дива ли е публиката ни, та интересът й вече се изчерпва с яденето, пиенето и онова другото?
Не го вярвам.
А за „другото“ наистина е безжалостен - по-точно в приказките си, които са като на човек, който е загубил всякаква мярка.
Процежда нещо за Коканова – и ни принуждава стъписани да разсъждаваме за естеството на тази скверна хвалба.
Прави намеци за съпругата на режисьора Любомир Шарланджиев, който го направи това, което е - ако приемем, че, всъщност, той целият е направен покрай партизанския опус „На всеки километър“.
Всичко останало са апликации към тази слава.
А Любовникът спокойно внушава на публиката, как е направил рогоносец човека, който е създал от него нещо си.
Така преди време пльосна и един намек за Аня Пенчева, сигурно много е зарадвал Сашо Диков.
А имаше време - само преди пет години, когато трепереше да не се разбере за връзката му с Кривошиева и за техния син, когото страхливо криеше от Мария - съпругата, на която дължи хиляда процента от кариерата си, дължи я на нейните грижи, дух и аристократизъм.
Все плаче за нея, но на думи - а сега се перчи с поредното си „завоевание“. Как ли се чувства тя в Отвъдното, когато слуша изцепките му?
Както я е подкарал, скоро ще си „признае“, че е бил любовник и на Стоянка Мутафова.
Имам правото да съм пределно рязък за „откровенията“ на Любовника, защото през десетилетията съм направил немалко за него във „Всяка неделя“ - макар че той, вероятно, дори не си дава сметка за това.
Направих и цяла спасителна акция, когато започнаха да го ръфат във „Вип Брадър“ за аферата му с Кривошиева, а той пак страхливо се покри на някакви снимки в Италия.
И добре, че беше храбрата и във великодушието си Мария, която успях да убедя и тя го докара набързо в София.
Тогава двамата поотделно дадоха потресаващи интервюта във „Всяка неделя“.
Мария беше царствена, когато му даваше прошката си, а той, както се очакваше, хленчеше и все питаше: „Добър човек ли съм?“
С надеждата да чуе правилния, за него, отговор.
А във „Вип Брадър“ се бяха наточили да го съсипят, бяха му сложили портрета на стената в студиото - колкото да предизвикат някакви волности от непризнатия му дотогава син Владко.
Направих цяла кампания, за да ги спра, Силва Зурлева също помогна, и от телевизията принудиха продуцентите на шоуто да свалят портрета на Любовника. Така му се размина.
Наистина не мога да проумея арогантното и, отгоре на всичко, напълно ненужно „признание“ на Любовника.
Той никога не е изпъквал с особен вкус към въздържаността, блестящият му фасон му е бил предостатъчен.
Обаче да рови в гроба на Коканова?
Какво печели от това, по дяволите!
Актьорският си талант ли ще въздигне, ако унижи една голяма актриса?
Споменах Мутафова и трябва да призная, че и тя направи нещо странно тия дни.
Много я обичам, тя знае това. Стоянка е от съвсем друго тесто - такива като нея ги няма на всеки километър, истинска аристократка е.
Преди няколко години беше опечалена, когато един колекционер на скандали принуди вече възрастния Калоянчев да употреби Парцалев по един скверен начин.
Тогава Мутафова деликатно защити Парцалев, но погали и Калоянчев.
Обаче наскоро и нея я вкараха в калната локва – с някаква интимна история на Калоянчев.
Каква е целта, по дяволите?
Всички да ги изкарате педерасти, рогоносци, прелюбодейци – това ли?
За да се забрави какви актьорища са били, за да накарате публиката да се интересува единствено от скверното – и то да е лицето на театъра и киното.
Има и друго. Казвам го на младата рая, която сега навлиза в нашия занаят: не си въобразявайте, че ще ви запомнят, ако се навирате в боклуците. Никога няма да ви случи това - просто ще станете част от Скверното.
И още нещо: тия, около които се въртите, и все наричате „Големият“, понеже нищо друго не ви идва наум, изобщо няма да са ви благодарни.
Те дори няма да забележат напъните ви.
Горката Невена!
***
