По някои въпроси, които будят, не само в мен, въпросителни и възражения.
БАЗАТА ЗА СРАВНЕНИЕ НА ИЗБОРНИТЕ РЕЗУЛТАТИ
Първият въпрос се отнася до основната база, върху която се сравняват резултатите от общинските избори. Ще поясня. Както е известно, през последните три години се въведе норма, според която база за сравнение на европейските, общинските и на парламентарните избори, проведени през периода 2016-2019г. стана периодът 2014-2015 г. Според мен, периодът 2014-2015 г. е подбран спекулативно. По този начин БСП на всеки следващ избор винаги се оказва победител. Хитър трик! Загубихме парламентарните избори, но победихме. Загубихме европейските избори, но ги спечелихме. Загубихме общинските избори - БСП отново е победител.
Защо смятам, че периодът 2014-2015 е избран спекулативно и че не може да бъде основна база за сравнение на резултатите на БСП, получени на неотдавна протеклите общински избори?
Защото 2014 г.-2015 г. е период на управление на ГЕРБ, след като коалиционното правителство на БСП и ДПС, формирано с мандата на нашата партия, бе насилствено свалено, в резултат и на побългарената цветна революция. Нормално е партия, снета от власт с подобие на държавен преврат, да претърпи загуба, тежка загуба, на следващите избори – така нареченият перифериен електорат я изоставя, а твърдият – наказва. В такава ситуация в обществото надделяват страхът и неориентираността, приспособяването към силовия властник, разочарованието от ръководителите на БСП. Ще припомня как БСП, която през 1994 г. спечели парламентарните избори с два милион и триста хиляди гласа, след като беше снета насилствено от власт през януари 1997 г., три месеца по-късно, на извънредните парламентарни избори, постигна едва под един милион гласа.
От друга страна, правителството на Пламен Орешарски просъществува само година и няколко месеца. За този период това правителство не повлия толкова директно и толкова тотално върху крайно неблагоприятните за БСП изборни резултати през 2014 г.-2015 г. Факт е, че САЩ и Западът хвърлиха много средства за организиране на уличните протести, че протестърите хвърляха павета върху автобус с депутати, че смачкаха служебния автомобил на премиера, че устроиха побоища с активисти на ”Атака”, че депутатите от ГЕРБ напуснаха колективно заседателната зала, а самият Бойко Борисов оглави цветната революция, че Лютви Местан предаде коалицията.
Разочарованието сред нашите гласоподаватели се увеличи и поради това, че БСП безотговорно предостави на ДПС важни лостове на управлението, че предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС, че министри на БСП направиха крупни грешки. БСП, както изтъкнах, закономерно загуби голяма част от своя електорат.
Посочените факти доказват, че резултатите от общинските избори през 2015 г. не могат да служат за основна база на сравнение с общинските избори от 2019 г. Изборите през 2015 г. са инцидент, изключение, извънредно обстоятелство, след което БСП, така или иначе, би си върнала обичайния брой гласоподаватели. Иначе реалната база за сравняване на резултатите от 2019 г. това са общинските избори, проведени през 2011 г. Те протекоха без насилие и опити за антидържавен преврат, в сравнително нормализирана обстановка. Едва при такъв тип съпоставяне ще се види каква е реалната картина.
КОАЛИЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА –
„АХИЛЕСОВА ПЕТА” В ДЕЙНОСТТА НА БСП
Въз основа на изминалите общински избори се налага да анализираме детайлно и коалиционната политика на БСП - „ахилесова пета” в нейната дейност. Би било целесъобразно да посочим, че БСП вече двадесет и две години, независимо кой е председател на БСП, получава на парламентарни избори около милион гласа, на евроизбори и общински избори - плюс-минус четвърт милион гласа. Това означава, че ако БСП не иска се превърне във вечна опозиция, ако действително се бори за участие във властта, ще бъде принудена, задължена в бъдеще да влиза в различни по характера си коалиции с останалите политически сили в страната.
Според мен, ако след десет годишно отсъствие от управлението на страната БСП остане още три-четири години извън изпълнителната власт, партията ще става все по-малко необходима на българските граждани. Младите ще потърсят други обществени формации, които действително са в състояние да помогнат за успешната им реализация като специалисти, за материалната стабилност на младите семейства. Сега младите, на които БСП не обещава социалистическа революция, са заплашени да станат неконкурентоспособни аусайдери в обществото, безработни, с доходи под жизненото равнище. От друга страна, експертите на БСП през такъв прекалено дълъг период на неучастие на партията във властта, ще се депрофесионализират, няма да бъдат достатъчно подготвени да управляват и модернизират България.
Илюзия и вредно подвеждане на нашия електорат е ръководството на БСП да обещава, използвайки лява фразеология, как още днес, в този момент, партията ще управлява самостоятелно. Не, няма да може! ГЕРБ също са принудени да управляват в коалиция. А ние? Как успяхме за три години да се изпокараме непримиримо с парламентарно представените партии и коалиции - „Обединени патриоти”, „ГЕРБ” и „Воля”, да обтегнем до такава степен отношенията си с ДПС, че на общинските избори единствената политическа сила, с която все още не сме се конфронтирали, да се окаже демократичната десница, антикомунистическото и русофобското обкръжение на Иван Костов.
Същевременно, коалиционната дейност не от най-приятните, тя е свързана с труд, често пъти напразен, с подготвяне на почвата за евентуално сътрудничество, с предложения и контрапредложения, с искрени и неискрени разговори, с консултации и преговори, с отстъпки, нерядко по значими проблеми. Но, както се казва, щом си се заловил да правиш коалиционна политика, за препоръчване е не да я провеждаш с предварителна отрицателна нагласа и въобразено самомнение! Когато няколко стотин хиляди или милион българи са гласували за дадена партия е нужно да се осъзнае, че тя е много повече от лидера, който я ръководи и правилно би било да се съобразяваме с такива дадености.
Може би нямаше да ги има днешните сериозни неуспехи на партийното ни ръководство в коалиционната политика, ако още преди три години бе разбрало, че коалиционна политика означава диалог и сътрудничество с всички леви партии у нас, но така също разговори, консултации, договаряния, синхронизирани действия с центристки и десни партии по въпроси от национален или регионален интерес. Нямаше ли да е за предпочитане, ако в началото на сегашния парламент нашите депутати бяха се срещнали по отделно със всяка парламентарна група, за да им предложат вижданията на БСП за коалиране или договаряне? И ако се откриеха допирни общи гледни точки в полза на нацията.
ЗА ВРАГА С „ПАРТИЕН БИЛЕТ”
И ЗАГУБИТЕ НА ПАРТИЯТА
За съжаление, сбърканата коалиционна политика, провеждана от ИБ на БСП, набира скорост на фона на множащи се заплахи за репресиране на „врага с партиен билет”, на тревожните изборни загуби в области и райони, в градове и села, където БСП винаги е била водеща политическа сила. В последно време се появи едно ново явление, най-вероятно поддържано от ръководството на БСП - в социалните мрежи и интернет да се очернят и омаскаряват другояче мислещите партийни членове, да се внушава, че те трябва да бъдат прогонени и изключени, защото са най-големите вредители на правилната политика, провеждана от ИБ. Това, държа да подчертая, е опасна тенденция, която отслабва партията. И тук ще добавя, че отсъствието на БСП в шест области, както и големите разлики, с които губи от кандидатите на ГЕРБ , също са силно притеснителни факти. Тревожно е още, че партийното ръководство гледа сякаш отстрани как партията се стопява, как все по-слабо функционират партийните ни организации, как партията загубва масовия си характер и се превръща в електорална партия, в неголяма опозиционна сила, която и в бъдеще ще намира потенциал в себе си да избира в парламента ръководния ни състав.
Все повече се толерират кариеристите в партията. Но се толерират и всички гласове извън партията, които пеят дитирамби в прослава на ръководството. Получили благополучие и служби върху гърба на бившите партийни ръководители днес службогонците громят другомислещия в БСП. За тях най-новата история на нашата партия след 10 ноември 1989 г. е история на нейните аморални, хищни, корумпирани председатели-комплексари, които често са и национални предатели. Но ако това беше така и ако БСП са я ръководители такива престъпни типове, тя наистина е трябвало да бъде закрита, както искаха Доган и Костов. Само че нечистоплътните подмятания на тема предишни председатели на БСП са съчиненения с манипулативна цел, като грешките, допускани от бивши наши ръководители, се представят за порок, а недомислените им в редица случаи решения - за смъртна вина. Убедена съм, че ако Корнелия Нинова се вслуша в съветите на такива ласкатели коренно ще сбърква.
Що се отнася до това има ли или няма вътрешнопартийна опозиция в БСП, ще кажа: нея просто я няма. Няма я в смисъл, че вътрешнопартийната опозиция се характеризира с подготовка на обща платформа, дискутирана публично, с предлагане на алтернативни решения по важни и по-малко важни проблеми.
МАЖОРИТАРНОТО НАЧАЛО НА ОБЩИНСКИТЕ ИЗБОРИ
Друг въпрос, който би трябвало да се анализира, е ролята на мажоритарното начало в местните избори. Ръководството на БСП подценява и загърбва истината, че общинските избори до голяма степен са мажоритарни. Особено при съставяне на листите за общински съветници. Бяха предпочетени кандидати от и около партийния апарат и партийните ръководства. Макар левицата да разполага с достатъчно известни и авторитетни представители на лявата идея у нас, в дадения град или село - интелигентни и ерудирани, съвестни и компетентни. Ако трябва да бъдем обективни, ще се наложи да признаем, че редица от кандидатите на останалите партии бяха по-сполучливо подбрани. В случая голото отрицание на опонентите не върши работа.
ДОСТАТЪЧНО ЛИ НАПРАВИХМЕ?
Още един извод. Бойко Борисов направи много за изборната победа на ГЕРБ. В предизборния период той се възползва умело от премиерския си пост, за да пропагандира в полза на своите кандидати. Според мен не Йорданка Фандъкова, а Бойко Борисов извоюва нейната победа в София, където гласоподавателят се интересуват не просто от регионална политика, но и от позицията на всяка една от партиите към общите вътрешни и външнополитическите въпроси. Подобна активност Корнелия Нинова не прояви.
На финала не мога да не изтъкна, че като член на Софийската градска организация изпитвам задоволство, че в София, където живее една трета от населението на България, за първи път след 2005 г., с кандидат-кмет Мая Манолова, БСП отиде на балотаж, за първи път с толкова висок резултат – 46%, само двадесет хиляди гласа делят Манолова от избраната за кмет на столицата Йорданка Фандъкова. В София бяха избрани двама районни кметове от БСП – на „Изгрев” и на „Младост”, като се знае, че „Младост” е равен на един български мегаполис.
А ПО ГЛОБАЛНИТЕ ВЪПРОСИ?
И още. Запознах се с анализа, подготвен от членове на Националния съвет. В него те изразяват безпокойство за бъдещето на БСП. Някои от предложенията подлежат на дискусия, но изложените факти за свиване на БСП в национален план са повод за сериозен разговор. И него не можем да отлагаме!
Дошло е време другоячемислещите да кажат „да” на Европейския съюз като Съюз на независими държави, и „не” на проекта Европейски съединени щати. Налага се сега, а не утре, да се артикулира ясно и недвусмислено, че отношението ни към неолиберализма, неоконсерватизма, мултикултурализма, към превръщането на Балканите в полигон за подготвяната от световната реакция война срещу Русия, е неприемливо. Понастоящем, ръководството на БСП създава впечатление, че външнополитическият курс на партията ни не се различава фактически от външнополитическия курс на ГЕРБ, с които сме на нож.
Според мен, БСП правилно застана в защита на националната ни държава и на нейните вековни ценности, които биха могли да бъдат наречени и традиционни. Като университетски преподавател, който изследва културата на Българското възраждане, върша тъкмо това. Но според мен, партията ни е призвана не само на думи, но и с действия да синтезира двете водещи начала на социализма през ХХI в. – националната идея, патриотизма, и интернационализма.
ДА СЛОЖИМ КРАЙ НА ДВОЙСВЕНАТА ПОЛИТИКА
НА РЪКОВОДСТВОТО НА БСП КЪМ РУСИЯ
И стига с тази двойствена партийна политика във връзка с Руската федерация, Кремъл и Путин. Нека нашето ръководство не забравя, че почти изцяло членовете и привържениците на БСП са за приятелски, братски, отношения с Русия и руския народ! Българските социалисти очакват най-накрая нашето партийно ръководство да се откаже от двойните стандарти. Очакват БСП, най-голямата лява партия в славянска и православна България, да установи постоянни и делови контакти с руски партии като Единна Русия, КПРФ или Справедлива Русия. Самата аз, въпреки забраните и санкциите посетих четири пъти Крим, срещнах се с нашите сънародници, отдадох почит на града-герой Севастопол, убедих се, че Крим се развива и процъфтява в демократични условия. Нямам съмнение, че ръководството на партията е призвано час по-скоро да заяви, че уважава избора на кримските граждани, категорично изразен на проведения през 2014 г. референдум за присъединяването на полуострова към Русия.
НАС НИ СВЪРЗВАТ СОЛИДАРНОСТТА,
СВОБОДАТА И СПРАВЕДЛИВОСТТА
И накрая. Най-новата история на БСП показва, че в партията съжителстват различни идеи, различни гледни точки, различни мнения и тенденции. В това е нейното своеобразие и богатство, нейната уникалност! Нека си спомним, че нас, социалистите, ни свързват ценностите на солидарността, свободата и справедливостта. Не омразата и разделението, а другарството и взаимопомощта! Не вътрешнопартийното противопоставяне на управляващи и опозиция, а споделеното виждане за независима, просперираща, социална, справедлива и хуманна България!
