/Поглед.инфо/ Когато през есента на 2007 в столичния културен афиш се появи фестивал с името „Изкуството на барока”, идеята беше пределно ясна: барокът не е „нашенски” и макар с толкова закъснение беше време някой да се опита да го привнесе на българска почва.
Публиката обича бароковата музика. Стилът е атрактивен във всички изкуства. Организаторите още в първите си опити привлякоха за каузата художници, лютиери, танцьори. Проблемът е, че и днес, по време на шестото издание на фестивала, специфичните детайли на бароковия стил в музиката все още не се изучават в България, няма департаменти за старинна музика в нито едно от учебните заведения. Затова и малкото млади музиканти, които искрено желаят да навлязат по-дълбоко в исторически информираните практики (както е прието да се наричат), бързо се ориентират към западноевропейските школи, най-вече в Холандия и Германия.
Връщайки се назад във времето, си давам сметка, че тогава, в първите години на фестивала, на преден план беше ентусиазмът. Градивният ентусиазъм. Защото без огромното желание на хората от сдружението Luxuria Europae, без ансамблите „Арс Барока” и „Кончерто Антико”, всичко щеше да си остане в рамките на добрите идеи и единичните реализации.
С течение на времето обаче, при това доста бързо, музикантите, които са и двигатели на форума: цигуларите Зефира Вълова и Иван Илиев, заедно с първите гости – челистката Линда Манчева, блокфлейтиста Ерик Босграаф, чембалиста Алесандро Пиану, китариста Изхар Елиас, преминаха смело в професионалното поле и вече няма съмнение – именно високият професионализъм определя облика на всяко следващо издание на „Изкуството на барока”.
Прави впечатление и друго – все по-големият интерес на участниците да прескачат границите на бароковата епоха и да представят произведения от класицизма и романтизма. Това любопитство се обуславя от факта, че най-важно за музикантите е търсенето на оригиналното звучене. А то се постига само с инструменти от епохата – оригинали или реплики. В света на барокистите „реплика” не е мръсна дума. Инструментите от ХVІІ и ХVІІІ век са скъпи и не винаги достъпни за изпълнителите. Затова пък вече шест години фестивалът „Изкуството на барока” дава шанс на отлични български лютиери да творят, да създават барокови цигулки, виоли, лютни и т.н.
„Изкуството на барока” 2012 започна на 6 октомври и ще продължи до 26 ноември. Първият концерт от фестивала беше на интернационалния ансамбъл CORDeVENTO. Вече сме го виждали на наша сцена във формат трио, но постепенно творческите връзки на Ерик Босграаф, Изхар Елиас и Алесандро Пиану с българските музиканти Зефира Вълова, Иван Илиев, Линда Манчева, Явор Генов доведе и до нови проекти в по-разширен състав, като записването на албуми с музика на Антонио Вивалди през 2009 и на Йохан Себастиан Бах през 2011. Неизменно след отличните рецензии от уважавани европейски критици те са представяни и в рамките на българския форум. Така се случи и в аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, където прозвучаха два от записаните в диска концерти на Бах, реконструирани за блокфлейта и струнни. Към тях Ерик Босграаф и CORDeVENTO добавиха любопитната версия на Годишните времена от Вивалди, също със солиращи блокфлейти.
Босграаф е магнетичен изпълнител. Виртуозността му е зашеметяваща. Публиката затаява дъх още при вида на многобройните по-малки и по-големи флейти, с които холандецът се появява на сцената. Неговото майсторство изисква и от партньорите му мигновени реакции. А с CORDeVENTO той получава всичко необходимо. Резултатът е наистина впечатляващ.
Ансамбъл „Посланиците” (Les Ambassadeurs) с диригент Алексис Косенко и солист Зефира Вълова
Привлекателна беше и концепцията на концерта под надслов „Вдъхновени от Бетовен”. За него беше избрана специално залата на Евангелската методистка църква „Д-р. Лонг”. Тя приюти по най-добрия начин крехкото звучене на китарата и хамерклавира и там инструментите не трябваше да се „борят” с акустиката. Идеята на програмата беше да бъдат представени няколко творби на Лудвиг ван Бетовен, станали повод други автори да напишат аранжименти и потпури. Това е честа практика по времето, когато любимите в аристократичните салони китаристи са радвали присъстващите с най-модерните теми. Антон Диабели и Венцел Томаш Матейка са оставили имената си в историята. Те оживяха пред нас в този концерт на китариста Изхар Елиас, чиято колекция от инструменти също нараства. А той може да разкаже история за всеки един от тях. Хамерклавирът пък беше отново на Василий Илисавски. Възхищение предизвиква отдадеността, с която изпълнителят пренася от сцена на сцена своите редки клавирни инструменти, за да запознава публиката с истинската звучност от епохата. Към двамата много органично се вписаха и струнните: цигулката на Зефира Вълова, виолата на Иван Илиев и виолончелото на Линда Манчева. Трансформирането на Бетовеновите теми от пиеса в пиеса, от едни тембри в други определено беше подтик за присъстващите да слушат по-внимателно и сами да откриват приликите и разликите.
Какво предстои на фестивала „Изкуството на барока” 2012: „Шубертови страсти” на 30 октомври в аулата на Софийския университет с френския баритон Ален Бюе. „…За клавесин или за фортепиано…“ – концерт на дуото Галина Драганова – Василий Илисавски в Евангелската методистка църква „Д-р. Лонг” на 7 ноември. На 17 ноември отново гостува Бароковият оркестър на Европейския съюз, този път с ръководител Ларс Улрик Мортенсен – един от големите капацитети в световен мащаб, що се отнася до старинната музика. Много интригуващо звучи поканата за уъркшоп на следващия ден в Националната музикална академия „Панчо Владигеров” – дано студентите и младите музиканти да откликнат на присъствието на цял бароков оркестър и на помощта му за навлизане в материята. „Апотеоз на Бах” е наречен концертът на Аапо Хакинен – клавесин, Зефира Вълова – цигулка и Алексис Косенко – флейта на 17 ноември в аулата на Университета, където пък на 21 ноември ще звучи музика на Телеман с членове на бароковия ансамбъл Les Ambassadeurs. Негови създатели са Алексис Косенко и Зефира Вълова. Финалът на софийската програма ще бъде поставен на 24 ноември в зала „България” с концертно изпълнение на операта „Баядерки” от Шарл Симон Кател. По този повод гости на фестивала ще бъдат ансамблите Соламенте натурали от Братислава и Музика флореа от Прага с диригент французинът Дидие Талпен. Ще участва и Националният филхармоничен хор „Светослав Обретенов”.
Към всичко това трябва да добавим и два концерта извън столицата: на 13 ноември в Кюстендил Зефира Вълова ще представи някои от цигулковите виртуози на барока, а на 26 ноември тя и Тодор Петров на клавесин ще свирят Бах във Велико Търново.