България

Зад селфито на министъра

/Поглед.инфо/ След нелепата му проява на ексхибиционизъм – за щастие, душевен - мнозина смятат, че единственият грешник е министърът на културата. Но не са прави – всичко се дължи на извратеността, с която ПростоКирчо подбира кадрите си.

Кеворк Кеворкян 136785 прочитания
Зад селфито на министъра

„Колкото – толкова“ – това е неговият принцип, като много често „толкова“ е равно на нула.

Бъди неизвестен, бъди нереализиран, с мизерни възможности, но готов да участваш в потопяването на една държава – Кирчо ще те хареса.

Може още да киснеш на някакъв занемарен паркинг – така ти изглежда собственият ти живот – но Кирчо те наема.

Дори Господ не знае, защо го прави.

Така вече те превръща в косвена жертва на голямата игра, крайната цел на която само той знае.

Всъщност, простокирчовите косвени жертви са много повече – над половин милион души, които са гласували за него на последните парламентарни избори – общо взето, заради трапчинката на брадичката му, която го прави някакво приблизително копие на Джон Траволта –

по-скоро на онзи от „Треска в събота вечер“, отколкото на героя му от „Лице назаем“.

Това си е истинско чудо – Кирчо взема властта заради една нищо и никаква трапчинка.

Три месеца по-късно, косвените жертви вече се усещат като истински жертви.

Те стават все по-гневни, и все повече се нуждаят от един обратен бартер: ето ти трапчинката и се разкарай от главите ни.

Тази перспектива обаче изобщо не тревожи нашия Джони – той би се стреснал, само ако баламите научат нещо за истинския му замисъл.

Той самият нищо съществено не им е казвал – нито преди изборите, нито след това, само им е навирал в очите проклетата трапчинка, те гласуват заради нея.

Майната им, щом са толкова гламави.

Между другото, има хора, които са убедени, че и машините, с които се гласуваше, също са били впечатлени от въпросната трапчинка, тя ги разсейвала и не били съвсем прецизни, когато отчитали резултатите на останалите кандидати. Както и да е.

В крайна сметка, баламите дори и досега не подозират, че властта отегчава Джони с правилата си и най-вече с това, че непрекъснато трябва да говори нещо – и то на някакъв език, от който той се плаши.

За него е важна само думата deal/сделка, тя му е достатъчна.

Освен това, мнозина вече смъртно са му досадили с претенциите си към него, с укорителните погледи, които му хвърлят, особено нетърпим е президента – всички са убедени, че той е жертва на Джони.

Тия хора не са ли наясно, че политиката е чейнч бюро, печели онзи, който обменя най-сръчно. Джони не се чувства виновен, че е от отбора на сръчните.

Дори обратното: смята се за косвена жертва – и той – на прекалените изисквания към него.

А министърът-ексхибиционист продължава да е смаян от поста, който Кирчо му възлага.

Идва от нищото, а сега трябва да стопанисва духовните пространства на цяла държава.

Трябва да общува с духовните й първенци, а повечето от тях дори не познава.

Да, ремонтирал е едно селско читалище, но този актив му дава право да стане шеф на строителна фирма, нищо повече.

Но министър на културата?

Залива го мощна вълна от страх.

Огромният му кабинет го кара да се чувства като натрапник, сякаш е присвоил нещо чуждо – а то си е и точно така.

Пресметнал ли е всичко онова перде Кирчо – и какво е замислил?

Той се домъква тук с готов свой екип, за да намекне, че местните аборигени за нищо не стават.

Но и в неговият „А“ отбор, както той нарича своите пришълци, има доста несретници, тяхното предназначение е да привличат вниманието на публиката с малки скандали.

За да може истинският екип, „Бандата на Оушън“, да работи бързо и ефикасно – Лорер с парите от Европа, Асен с Банката за развитие, Гюров с Централната банка, за да осигури един-два банкови лиценза.

Всички заедно - с разпределянето на българските проекти, включени в Плана за възстановяване – които и досега остават тайна за публиката.

Мил привет на румънчето Кьовеши – и успех в борбата с корупцията.

Парите скоро ще тръгнат към Мрежата от подходящи фирми.

Това е истинска революция, по-ефикасна от болшевишката – ще бъде изсмукана кръвта на една държава, тя ще бъде овладяна без много шум.

След като си уреди място в историята на най-налудните изповеди, ПростоНаско допълнително се самокастрира с някои интервюта.

Впрочем, ПростоНаско се нарече самият министър и остави впечатлението, че клонирането на ПростоКиро в други „простовци“ е премислена операция, за да се разтовари премиера от прозвището си – представете си, какъв ще е ефекта, ако и останалите хубавци от „А“ отбора започват да „опростяват“.

Между другото, какво ли стана с простодушното момиче, което изстена в парламентарната зала това „ПростоКиро“ и завинаги свърза „продължаващите да се променят“ с това прозвище.

То вече е като неизтриваемото мастило, с което полицаите маркират мръсните пари.

Самото видео/селфи на ПростоНаско не е толкова скандално, колкото се твърди.

Постните излияния на един постен човек, попаднал в неподходящо за него място – дори можем да повярваме на едно от интервютата на ПростоМинистъра, в което той споделя емоционалното си състояние по време на селфито: слънцето залязвало, а това винаги събужда тъга, бил сам, никой не се сетил да донесе поне една кутия бонбони, непоносими скръндзи, какво остава да те почерпят един джойнт, свиди им се дори един фас и пр.

Може и да мине това обяснение.

Само че, има един издайнически момент във видеото/селфито: в кабинета, където натъгуваният от самотност министър уж в уединение се изповядва пред телефона си, има още някой.

Към него поглежда ПростоНаско, когато започва с грешния крак едно изречение – но се усмихва към някого, поправя се и продължава.

„И обещавам, че ще го правя и ще ГО про… - тук ПростоНаско запецва, поглежда към някого, усмихва се и довършва - … и ще продължа да ГО правя“.

Това „го“ е причина да се поправи – дреболия, обаче съвсем естествена/присъща за езиковия стандарт на ПростоКиро.

И, все пак, кой е непознатият в кабинета?

Подозренията, че министърът е „напушен“ нямат особено значение.

Той е шашардисан/напушен още от мига, в който ПростоКиро го подкарва към лобното му място.

Трябва да е бил смазан, когато е разбрал, че дори и културата в тази държава може да бъде подхвърляна като всичко останало – щом я оставят в ръцете му.

И ще бъде унижавана, докато накрая бъде прибрана по милост в някой бедняшки приют – ако се намери такъв, разбира се.

Тъй или иначе, упражнението със селфито си е струвало усилията – то самото, а и реакциите на аркашките от културата ще привличат за известно време вниманието на публиката и ще я разсейват от други важни проблеми, в които кирчовци шляпат без успех.

Културата ще си остане заметена под килима.

Нищо, че в следващото си видео ПростоНаско кротко обяснява, колко още пари са отпуснати за нея.

Но не парите са важни в момента.

А Духът.

Но и той е косвена жертва.

В кой ли приют се е сврял?

.........

АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?

Още от България

Меценатът, държавникът, човекът: Спомени за Георги Йорданов и златния век на българската култура
България

Меценатът, държавникът, човекът: Спомени за Георги Йорданов и златния век на българската култура

/Поглед.инфо/ Вълнуващ спомен на журналистката Елиана Митова ни връща към личността на Георги Йорданов – министърът, който с благородство, авторитет и безрезервна подкрепa за българските творци издигна културния ни престиж и отстояваше духовната памет на Отечеството.

21.09.2026 12:19
Александър  Кертин: Русофобия, история и идентичност – кой пренаписва представата ни за България?
България

Александър Кертин: Русофобия, история и идентичност – кой пренаписва представата ни за България?

/Поглед.инфо/ Във втората част от разговора ми с историка Александър Кертин стигаме до един от най-трудните въпроси – как държавите се разпадат, когато политическите конструкции влязат в конфликт с историята, идентичността и натрупаните обществени връзки. От Ленин, Сталин и устройството на СССР преминаваме към днешна България: русофобията, споровете за историческата памет, идеята за „цивилизационен избор“ и възможно ли е общество без общ ценностен фундамент да бъде стабилизирано единствено чрез институционални реформи.

20.09.2026 18:30
Кървав плач за българското училище
Образование

Кървав плач за българското училище

/Поглед.инфо/ Общественото ни пространство е заливано от епитети за „сринатото“ българско училище, а резултатите от PISA се използват за медийна истерия и внушения за тотален колапс. Проф. Любомир Халачев подлага на критична дисекция мантрата за „радикалните реформи“, разрушения авторитет на българския учител и пълното отсъствие на дисциплина. Докато медиите подминават успехите на хиляди отличници, истинските проблеми се коренят в липсата на държавна политика, родителската безотговорност и формулата „парите следват ученика“.

20.09.2026 05:36
Времето на Николай Хайтов е в бъдното
България

Времето на Николай Хайтов е в бъдното

/Поглед.инфо/ В дни на дълбока духовна криза и тотална подмяна на ценностите, словото на Елена Алекова пред паметника на Николай Хайтов отеква като тревожен камбанен звън. Проникновен анализ за изпитанията пред българското национално съзнание, сблъсъка с безличието на глобомахалата и неизбежното възкресение на Хайтовата България.

18.09.2026 09:11
Русия започва да гласува: как ще участват руските граждани в България
България

Русия започва да гласува: как ще участват руските граждани в България

/Поглед.инфо/ Над 4 милиона руски избиратели са заявили участие в дистанционното електронно гласуване за Държавната дума. Но важи ли тази възможност и за руснаците, които живеят или временно се намират в България? Проверихме правилата за ДЕГ, условията за участие от чужбина и как точно ще могат да гласуват руските граждани у нас на 20 септември.

17.09.2026 20:19
Проф. Боян Дуранкев: България може да отвори вратата към Китай – защо толкова години я държахме затворена?
България

Проф. Боян Дуранкев: България може да отвори вратата към Китай – защо толкова години я държахме затворена?

/Поглед.инфо/ Във втората част от разговора ми с проф. Боян Дуранкев поставяме въпроси, които вече пряко засягат бъдещето на България и Европа. Може ли партньорството с Китай да даде на страната ни шанс за изпреварващо развитие? Как санкциите променят световната икономика? Какво ще стане с Европа при трайно скъпа енергия и рискови търговски маршрути? И докъде може да стигне огромното пренасочване на средства към отбранителната индустрия? Разговор за икономическата цена на решенията, които Европа взема днес.

17.09.2026 18:30
България между коридора и фронта: какво всъщност предложи Урсула фон дер Лайен на Румен Радев?
България

България между коридора и фронта: какво всъщност предложи Урсула фон дер Лайен на Румен Радев?

/Поглед.инфо/ България отдавна говори за географското си положение като за национално предимство, но рядко е успявала да го превърне в реално политическо влияние. Сега обстановката около Черно море, отношенията Русия–Запад и новите европейски стратегически планове могат да променят това. Анализирам предупрежденията на Кузман Илиев, дилемата пред Румен Радев и възможността София да поиска собствена политическа цена за ролята, която Европа ѝ отрежда. Защото зад разговора за инвестиции стои далеч по-трудният избор: ще бъде ли България просто територия, през която преминават чужди стратегии, или държава със собствена стратегия?

17.09.2026 17:03
Българинът на кредит: колко струва животът, купен с пари от утре?
България

Българинът на кредит: колко струва животът, купен с пари от утре?

/Поглед.инфо/ Никога българинът не е разполагал с толкова много възможности да получи днес онова, за което ще плаща утре. Зад тази свобода обаче възниква нова зависимост – все по-голяма част от бъдещия труд вече има определена цена и падеж. Центърът за анализи „Поглед.инфо“ проследява една тиха промяна в българския живот: как месечната вноска постепенно се превърна в мярка за възможното и защо високият доход невинаги означава финансова свобода.

15.09.2026 18:07