И едните, и другите водиха кампания с емоция и чест! Направихме пробиви в Русе, Перник, Благоевград и Разград, а в Шумен и Ловеч малко не ни достигна. Кандидатите ни се изправиха срещу най-организираната и мощна партия в България, която за едно десетилетие пусна здрави корени във властта и изгради стройна пирамида от зависимости и хора, чието благоденствие е неразривно свързано с успеха на ГЕРБ.
Тепърва предстоят задълбочените анализи какво се случи на местните избори. Интерпретациите обаче започнаха. Затова ще споделя някои изводи.
Очевидно е, че ГЕРБ спечелиха местните избори. Да, в условията на ниска избирателна активност, отвращение от изборния процес, корпоративен и купен вот, недопускане на адекватна кампания и политически сблъсък на национално ниво, с негласната подкрепа на ДПС.
Въпреки че ГЕРБ сами подбраха контекста, все по-видимо е, че доминиращата им позиция ерозира. Умората от 10-годишното управление, безпринципните коалиции, възмущението от корупцията, безобразията и арогантността създадоха среда за пробиви на опозицията. Неслучайно, те загубиха именно там, където вътрешните им разделения са най-яростни – Русе, Благоевград, Ямбол, Видин.
На този фон БСП повтори резултатите си от 2015 г. – 61 кметове на общини (в сравнение с 60 на предишните избори) и 1006 общински съветници (сравнени с 930 през 2015 г.). На местните избори БСП е увеличила подкрепата си за листите за общински съветници с 43 367 гласа, от които 41 380 са в София и Русе. В 7 области БСП няма нито един кмет на община, а в други 7 – само по един.
Местни избори 2019 са пропуснат шанс за БСП, защото днес все повече хора търсят алтернатива. От най-ниския резултат на партията са изминали 4 години, маркирани от победа на президентските избори, ерозия и безкрайни скандали в управлението – от “суджукгейт” до “апартаментгейт”. И най-важното, от засилващото се усещане, че се движим по инерция и без ясна посока като държава.
В такава среда резултатите ни са разочароващи. Да, ГЕРБ така печели избори. Не е нещо ново. Със същото се сблъскахме и през 2011 г. – подмяна на резултатите, документирания хаос в зала “Универсиада” и много други факти и нарушения. В годините на разцвета на ГЕРБ, с личен рейтинг на Борисов от 70 %, ние спечелихме 8 кметове на областни градове, 94 кметове на общини, 593 000 гласа за листи и 1167 съветници!
Ако наистина се притесняваме за демокрацията 12 години след пълноправното членство на България в ЕС заради грубия натиск, заплахите и купения вот, питам се какво направихме ние от БСП? Не знаем методите на нашите опоненти? Ако наистина се вълнуваме – как противодействахме? За сравнение, след горчивия опит от 2011 г, по инициатива на БСП, с други партии, от центъра до десницата, на парламентарните избори през 2013 г. организирахме истинско пълно паралелно преброяване, като наехме една от авторитетните европейски компании, организирахме застъпници и наблюдатели. Опазването на честността ни беше важно! На всички партии.
Тази есен не чух призиви за опазване на вота. А БСП не направи и национална кампания – за избирателна активност, за мотивиране на нашите членове и симпатизанти. Останахме си във Фейсбук.
Извън общата загриженост за изборния процес, простото замеряне с числа и самоизмерването с резултати, след избори е време за анализи и разговор вътре в БСП. Знам, че пак ще бъда обвинен във всички грехове, но аз милея за моята партия и съм длъжен да кажа, че ако така продължаваме, БСП няма да спечели следващи парламентарни избори. Нито които и да е следващи избори. Защо?
Защото БСП не е алтернатива. На поредни избори левицата не предложи модерна, задълбочена и експертна политическа оферта. Доживяхме социолозите да ни отреждат мястото на средна партия в изборната нощ, а ние да се борим на места да сме трета политическа сила!
Защото БСП се изолира и капсулира. На поредни избори ние сме сами и тази целена самота се задълбочава. Тук заслужават поздравления Калоян Паргов и Мая Манолова, както и Пенчо Милков и Крум Зарков, които показаха, че ветрилото на подкрепа може да се разтвори и вотът за БСП отново може да стане престижен! Неслучайно, в София и в Русе е и най-големият ръст в гласовете за партията.
Защото БСП се деидеологизира. В кампанията, най-близка до хората, не се чу нито едно ляво послание – за доходи, за политики за децата, за здравеопазване, образование. За битка с огромните неравенства. За жилищната политика. Бяха пропуснати национални протести, за които БСП беше молена за помощ – за заплатите на медицинските сестри и редица други. Стигна се до абсурда синдикатите в България да подкрепят ГЕРБ!
Отвлечена на националистически терен, БСП наля във ВМРО и НФСБ и освободи целия терен в център-ляво. Точно на него се прояви гражданската енергия и немалко кандидати спечелиха места в общинските съвети с традиционни наши послания. А те може би са следващи политически проекти? Ще никнат на територията на модерното ляво, ще привличат гласовете на младите, активните, работещите, на хората от центъра. А БСП ще се топи в самота. В тясната ниша на популизма. Където ръководството я постави.
Защото БСП се авторитаризира. Най-демократичната партия в България реди листи под диктат. Или пък готовите биват подменяни и концесионирани срещу минерални води и бизнес интереси, срещу заиграване и подкрепа от други партии. Цели организации бяха прегазени точно преди изборите – най-крещящият пример е Варна. Но има и Сандански, Чирпан, Монтана... Логичният въпрос е защо? Заради уреден мач на новите стари кметове или заради опита партията да бъде прочистена и подредена удобно за предстоящия вътрешнопартиен пряк избор?
Защото БСП расте само толкова, че да е удобна опозиция на ГЕРБ. Не са мои думи. Взех ги назаем от трима политолози, които коментираха резултатите в неделя. Ще добавя само, че БСП се деполитизира, загуби физиономия и експертност. Години наред точно левицата задаваше тона на цели кампании. Нашите идеи правеха дебата в политиката. Може да сме имали много кусури, но винаги идеите и политиката в кампаниите ни задаваха дневния ред, разказваха бъдещето на българските граждани.
Защото без местни избори не се печелят парламентарни. Доброто ни представяне на изборите през 1999, 2003, 2007 и 2011 г. укрепи позициите ни за националната кампания през 2001, 2005 и 2013 г. Костадин Паскалев и Дора Янкова оглавиха НСОРБ, а Борислав Гуцанов – Асоциация на председателите на общински съвети.
Стои въпросът за целите на тази кампания на БСП? Спечелване на местните избори? Дали? По-скоро устременост към прекия избор през май догодина и саморазправа с вътрешната опозиция. Това също беше съобщено в изборната нощ. Като отметната задача.
Местните избори бяха представени като завръщане. Къде? В стеснената география на половината области в България? С напускането на традиционни наши крепости?
Ако наистина искаме да изиграем епизода със завръщането на джедаите, трябва да сме от добрите. Трябва хората да ни повярват. И да не избират ГЕРБ като по-малкото зло. Нужно е младите и активните хора да припознаят силата в нас, а не в моментни герои. И не, посланията за антикомунизъм при тях не работят. И не могат да служат за оправдание.
Каква е рецептата?
БСП спешно да заложи на обединението, вместо на разкола. Да избере политиката, модерните леви послания, отварянето към центъра. Да се върне към работата по места и завръщането на членове и симпатизанти. Да се завърне към себе си.
Да застане рамо до рамо с европейската левица и да се завърне на страната на промяната, с Будапеща вместо с Орбан.
Тогава всички ще празнуваме голямото завръщане! И да, тогава ще печелим избори! И БСП ще управлява България!
