Интелект отвъд рефлексите: Оръдия на труда и ловен график
Идеята за крокодила като за безмозъчен инстинктивен автомат се руши при първия сериозен анализ на бихевиористичните данни. Изследвания на Владимир Динец от University of Tennessee показват, че индийските блатни крокодили (Crocodylus palustris) и американските алигатори (Alligator mississippiensis) използват инструменти за лов.
През гнездовия сезон на чаплите и егретите, крокодилите балансират пръчки и клонки върху муцуните си, плавайки неподвижно близо до брега. Птиците, търсещи материал за гнезда, се спускат към примамката и биват уловени. Това е планирано използване на обекти с оглед на сезонното поведение на плячката. Освен това, крокодилите провеждат групов лов с ясно изразена координация – едни индивиди заграждат пасажа с риба, докато други се редуват да атакуват през формираната жива баража. Това изисква пространствена ориентация и прогнозиране на действията на себеподобните, което е категоричен белег за висок социален интелект.
Разделът отпреди 87 милиона години: Крокодил срещу Алигатор
Твърдението, че алигаторът и крокодилът са просто два варианта на едно и също животно, е таксономична мързеливост. Техните линии са се разделили през Горната креда, преди около 87 милиона години – времева дистанция, по-голяма от тази между човека и лемура.
Морфологичните разграничения са фундаментални. При затворена уста при крокодилите четвъртият зъб на долната челюст остава видим навън, влизайки в специален жлеб на горната челюст. При алигаторите този зъб влиза във вътрешна вдлъбнатина и е напълно скрит. Муцуната на алигатора е широка, U-образна, пригодена за трошене на черупки от костенурки в сладководни басейни, докато тази на крокодила е по-тясна, V-образна. Нещо повече – алигаторите са загубили функционалните солеви жлези на езика си, което ограничава разпространението им почти изцяло до сладки води, за разлика от широко разпространените в океанските крайбрежия истински соленоводни крокодили (Crocodylus porosus).
Когато се научим да гледаме на тези животни не през митологията, а през призматичния обектив на физиологията и фосилната хроника, разбираме, че реката не крие чудовища. Тя крие едни от най-съвършените, инженерно издържани организми, оцелели благодарение на безупречна икономия на ресурсите.
