- Вече близо 30 години говорим за криза в културата, най-вече в музикалната?
Граденото от десетилетия от големи наши музиканти като Саша Попов, бащата на българския симфонизъм, Добрин Петков, Констатин Илиев, Руслан Райчев, Илия Темков, Васил Стефанов, Васил Казанджиев, Димитър Манолов, Георги Нотев и още редица други, сега се руши по един най- жесток, безмилостен начин. В страната на Орфей и Борис Христов Евтерпа, музата на художествената музика, е вече в немилост. Ще напомня, че след двете войни в първата половина на миналия век, в трудните и бедни години, държавата решава, че културата е сред приоритетите в развитието на България. В брой на списание "Театър" от 1959 година открих, че е имало държавни драматични театри, представете си в...Троян и Нови пазар! В страната ни във всеки окръжен град освен театър имаше оркестър (държавен или общински), музикален фестивал и музикална сцена. Днес голяма част ги няма.
-Две безсмислени, унищожителни реформи сложиха началото на края. В нашата държава, в която напоследък само се руши, всичко се струпва в София, а културата в страната, с малки изключения, едва крета. Сякаш българите "извън столицата", така се изразяват и някои журналисти, болни от "софиоцентризма" (у нас има и един абсурден термин "извънстолични" театри и оркестри), са второ качество. Те нямат достъп до истинските стойности в изкуството, до голямата музика. За тях остава само Нейно Величество Чалгата, лееща се като поток от стотиците радиа и кабеларки, най-ниските жанрове, американските глупекшъни, латиносапунките, индийските
и турските сериали. И всичко това под погледа на Съвета за електронни медии. Министерството на културата пък заплашва със съкращение дори най-старите и големите състави. Защо? Защото не носели приходи?! Представяте ли си приходи от Бах, Бетовен и Брамс, от Верди, Пучини и Прокофиев! Звучи толкова нелепо. Сякаш високото изкуство е стока...
-Дали? Абсурдът "делегирани бюджети", тази имитация на реформа и стратегия на Министерството на културата, ме кара да се срамувам, че съм българин и европеец... Срещу стойността на продадените билети за опера, балет, симфоничен концерт да се отпускат средства за издръжката на института - заплати, консумативи, наеми, постановъчни, реклама и т. н. Не ли това нелепо? Същински абсурд! Има ли го това в културна Европа? А там традицията е по-дълга (не са били под турско) и хората знаят как се прави култура. От Министерството на културата настояват, че били взели този модел от Германия. Да, но германският културен министър опроверга тази лъжа! За съжаление в нашето културно министерство отдавна няма подходящи специалисти, няма и идеи. Да не говорим за нивото на министрите...През 1999 г. сътвориха първото недоразумение, ознаменувало началото на края. Министър Москова, подкрепена от Иван Костов, без да се допита до обществеността, парламента, творческите съюзи и музикантите, натрапи със заповед първата т.нар. "реформа ОФД". (Оперно-филхармонично дружество). Така след насилствено механично обединение, без план, без дискусия и без определен статут, под една шапка се натикаха оперните театри и филхармониите, уж за ефективност, успешно управление, икономии и по-добро качество. Даде се неограничена власт на директорите, ликвидираха се изключително необходимите художествени съвети. Сега институтите се управляват еднолично, при това зле и недемократично. Няма художествени съвети, няма никакъв контрол от Министерството, не се зачита мнението на творческите съюзи. Повечето директори използват постовете си за лично обогатяване и се държат като същински феодали. Някои от тях дори са без квалификацията и дипломите за заеманите постове, а един от тях е с две дипломи за бакалавър и магистър, издадени в едно и също време, без да е учил в това учебно заведение. И най- невероятното е, че същият, след като за десетина години разсипа една от водещите опери в страната и я доведе до творческа криза и финансов фалит, вместо да бъде осъден, беше издигнат на по- висок пост в столицата от Рашидов и Банов!
- От двата оркестъра в големите градове / Пловдив, Русе, Варна и Бургас/ остана един за опера, оперета, симфония, балет, кантатно- ораториална музика. От друга страна, "делегираните абсурди" съкратиха до минимум симфоничните концерти и сега дори в най- музикалните градове като Русе и Пловдив броят им е минимален. Пострадаха много и оперите. По нелогичен начин се обединиха драматичният театър и операта на Варна, както и Оперетата в София с "Арабеск", запазиха се турските самодейни театри, вероятно за кампаниите на ДПС в Разград и Кърджали и се прикрепиха към драматичните, носещи имената на Антон Страшимиров и Димитър Димов. Ликвидираха се два важни за културната ни политика театри - Родопският драматичен и Силистренският. После се възстановиха чрез намесата на далновидни депутати. Министър Рашидов пък закри дори емблематичния, най-стар столичен театър "Сълза и смях", при това печеливш. Всичко това доведе до сериозна криза. И тя продължава вече цели 25 години. Запази се единствено високото ниво на националната опера и радиооркестъра.
Компромисите започнаха, за да се изпълнява плана - поп, джаз и рок певци със симфонични оркестри, евтини холивудски мюзикъли и други заглавия с подобно ниско качество и принизяване на репертоара, оттам и на нивото на публиката. Ексминистърът Рашидов препоръча на Националната оперета да покани чалгапевицата Софи Маринова! Част от публиката се отдръпна, друга не беше привлечена, особено младите, които у нас се отдалечиха сериозно от истинските стойности в изкуството, а започна и отливът на музиканти. Оркестровите състави, доколкото още ги има, застаряха, спадна качеството им. Заплащането на музикантите е обидно мизерно. Няма подобно в света: 300-400 лева, колкото на метачките по улиците. Наскоро нашите прочути "Софийски солисти" стачкуваха заради заплатите си от 340 лева. И ще стане така, че скоро няма да има и музиканти, защото доста инструменталисти вече не достигат в големите градове, а емигрират в чужбина. Всяка години десетки млади музикални таланти емигрират. Да не говорим, че по-малките оркестри, доколкото оцеляха, ги намалиха наполовина! В съседна Румъния не съкратиха нито един театър или оркестър, а фестивалите им са на световно ниво (букурещкият "Енеску" посреща по 15 световни оркестри – от Бостън до Токио! -само в едно издание!) У нас преди петнайсетина години министър Знеполски предложи закриването на прекрасната Старозагорска опера, най-старата след столичната, създадена през далечната 1925 г., център на единствения оперен фестивал на Балканите. Всъщност, наскоро тя беше заплашена и от доскорошния министър Рашидов, заедно с уникалния танцов театър "Арабеск", Националната ни оперета и Музикално-драматичния театър на старата ни столица Велико Търново. Представете си, защото не си били изпълнили "делегираните бюджети"! И след този скандал, той "великодушно" им опрости "дълговете" и само ги нахока! Същата линия продължи и неговият наследник Банов. Жалко, че за разлика от Вежди, е работил в театър.
Качеството започна постепенно да спада. Това съвпадна и със смяната на поколенията - отидоха си много и при това значими имена от българската музика, дойдоха млади и в повечето случаи не особено даровити и подготвени кадри. Така най- сериозно пострада симфоничната ни култура, която бе на високо европейско ниво. Гордеехме се, при това с пълно право, с нея! Следващата "реформа" на първия кабинет на ГЕРБ с министър Рашидов доунищожи симфоничното дело у нас. Злополучните оперно- филхармонични дружества се разформироваха, за да се ликвидират филхармоничните им отдели и да останат само оперните. В един от големите градове, известен с прочутия си международен музикален фестивал, премиерна симфонична програма дори с музика на Малер или Брукнер се прави вместо за седмица за ден и половина, а голяма опера като "Дон Карлос", "Фалстаф" и "Вилхелм Тел" вместо поне за 30-40 дни, минимално само за 7-8 дни. Тези постановки се играят по няколко пъти, после се правят други, за да се отчете и бройката, и плана, като положеният творчески труд за тях не се рентира дори морално! Симфоничните оркестри, подобно на драматичните театри, започнаха да правят непростими репертоарни компромиси. Стигнаха дотам да изнасят концерти с естрадни и джазови певци и музикант и така вместо да се издига нивото на публиката, то вече се принизява. А великият Чехов беше казал: "Не Гогол трябва да слиза до народа, а народът да се издига до Гогол". След като един от оркестрите у нас направи концерт със Софи Маринова, друг може би скоро ще направи и с Азис! Стигнахме вече до дъното с тази „реформа”...
- Ясно е, че парите за култура у нас вечно не достигат. Особено сега, при управлението на ГЕРБ. Бюджетът на Министерството на културата е мизерен и обиден. По-нисък е от този в страни като Албания или Македония. Но и при тези параметри той не се разпределя правилно и справедливо. Хвърлят се премного средства за археология и за прескъпи недоразумения като Българския Лувър или за пошли кинопродукции. И най-много за столицата, а културата в страната, особено в малките градове, е доведена до просешка тояга. Сякаш там не живеят хора, които имат нужда и от изкуство и духовност. И още нещо, което не се дооценява: "делегираните бюджети" доведоха до увеличаване на количеството за сметка на качеството. Така оперите и оркестрите започнаха да произвеждат пет пъти повече нова продукция в съкратени срокове с ниско качество. Трябва нещо да се направи - бъдещето на музикална България е наистина застрашено. Скоро няма да имаме нито оркестри, нито опери, нито музиканти! Младите ни инструменталисти масово емигрират, напускат страната и даровити оперни певци. В редица от оперите и оркестрите в страната съставите се попълват с чужди артисти. А в Китай, където по времето на Мао чупеха плочите с музика на Моцарт и Бетовен, а също и в азиатска Турция откриват оркестри, опери, правят фестивали със звезди от ранга на Доминго и Баренбойм...
П.П. Наскоро премиерът заяви, че щял да отдели 100 милиона за нов стадион в столицата. Интересно от неговия джоб ли? За съжаление, той не знае, че оперите в двата най- големи града у нас, Пловдив и Варна, нямат свои сгради, че Пловдив няма сграда за художествена галерия, че покривите на Народната библиотека в София, на Градската галерия и Операта в Русе текат, че се рушат ценни паметници на културата в цялата страна....
