Култура

Диагноза: Културните институти у нас страдат не само от реформите, но и се управляват еднолично, зле и недемократично

/Поглед.инфо/ Представяте ли си приходи от Бах, Бетовен и Брамс, от Верди, Пучини и Прокофиев?

Огнян Стамболиев 6929 прочитания
Диагноза: Културните институти у нас страдат не само от реформите,  но и се управляват еднолично, зле и недемократично

- Вече близо 30 години говорим за криза в културата, най-вече в музикалната?
Граденото от десетилетия от големи наши музиканти като Саша Попов, бащата на българския симфонизъм, Добрин Петков, Констатин Илиев, Руслан Райчев, Илия Темков, Васил Стефанов, Васил Казанджиев, Димитър Манолов, Георги Нотев и още редица други, сега се руши по един най- жесток, безмилостен начин. В страната на Орфей и Борис Христов Евтерпа, музата на художествената музика, е вече в немилост. Ще напомня, че след двете войни в първата половина на миналия век, в трудните и бедни години, държавата решава, че културата е сред приоритетите в развитието на България. В брой на списание "Театър" от 1959 година открих, че е имало държавни драматични театри, представете си в...Троян и Нови пазар! В страната ни във всеки окръжен град освен театър имаше оркестър (държавен или общински), музикален фестивал и музикална сцена. Днес голяма част ги няма.

-Две безсмислени, унищожителни реформи сложиха началото на края. В нашата държава, в която напоследък само се руши, всичко се струпва в София, а културата в страната, с малки изключения, едва крета. Сякаш българите "извън столицата", така се изразяват и някои журналисти, болни от "софиоцентризма" (у нас има и един абсурден термин "извънстолични" театри и оркестри), са второ качество. Те нямат достъп до истинските стойности в изкуството, до голямата музика. За тях остава само Нейно Величество Чалгата, лееща се като поток от стотиците радиа и кабеларки, най-ниските жанрове, американските глупекшъни, латиносапунките, индийските

и турските сериали. И всичко това под погледа на Съвета за електронни медии. Министерството на културата пък заплашва със съкращение дори най-старите и големите състави. Защо? Защото не носели приходи?! Представяте ли си приходи от Бах, Бетовен и Брамс, от Верди, Пучини и Прокофиев! Звучи толкова нелепо. Сякаш високото изкуство е стока...

-Дали? Абсурдът "делегирани бюджети", тази имитация на реформа и стратегия на Министерството на културата, ме кара да се срамувам, че съм българин и европеец... Срещу стойността на продадените билети за опера, балет, симфоничен концерт да се отпускат средства за издръжката на института - заплати, консумативи, наеми, постановъчни, реклама и т. н. Не ли това нелепо? Същински абсурд! Има ли го това в културна Европа? А там традицията е по-дълга (не са били под турско) и хората знаят как се прави култура. От Министерството на културата настояват, че били взели този модел от Германия. Да, но германският културен министър опроверга тази лъжа! За съжаление в нашето културно министерство отдавна няма подходящи специалисти, няма и идеи. Да не говорим за нивото на министрите...През 1999 г. сътвориха първото недоразумение, ознаменувало началото на края. Министър Москова, подкрепена от Иван Костов, без да се допита до обществеността, парламента, творческите съюзи и музикантите, натрапи със заповед първата т.нар. "реформа ОФД". (Оперно-филхармонично дружество). Така след насилствено механично обединение, без план, без дискусия и без определен статут, под една шапка се натикаха оперните театри и филхармониите, уж за ефективност, успешно управление, икономии и по-добро качество. Даде се неограничена власт на директорите, ликвидираха се изключително необходимите художествени съвети. Сега институтите се управляват еднолично, при това зле и недемократично. Няма художествени съвети, няма никакъв контрол от Министерството, не се зачита мнението на творческите съюзи. Повечето директори използват постовете си за лично обогатяване и се държат като същински феодали. Някои от тях дори са без квалификацията и дипломите за заеманите постове, а един от тях е с две дипломи за бакалавър и магистър, издадени в едно и също време, без да е учил в това учебно заведение. И най- невероятното е, че същият, след като за десетина години разсипа една от водещите опери в страната и я доведе до творческа криза и финансов фалит, вместо да бъде осъден, беше издигнат на по- висок пост в столицата от Рашидов и Банов!

- От двата оркестъра в големите градове / Пловдив, Русе, Варна и Бургас/ остана един за опера, оперета, симфония, балет, кантатно- ораториална музика. От друга страна, "делегираните абсурди" съкратиха до минимум симфоничните концерти и сега дори в най- музикалните градове като Русе и Пловдив броят им е минимален. Пострадаха много и оперите. По нелогичен начин се обединиха драматичният театър и операта на Варна, както и Оперетата в София с "Арабеск", запазиха се турските самодейни театри, вероятно за кампаниите на ДПС в Разград и Кърджали и се прикрепиха към драматичните, носещи имената на Антон Страшимиров и Димитър Димов. Ликвидираха се два важни за културната ни политика театри - Родопският драматичен и Силистренският. После се възстановиха чрез намесата на далновидни депутати. Министър Рашидов пък закри дори емблематичния, най-стар столичен театър "Сълза и смях", при това печеливш. Всичко това доведе до сериозна криза. И тя продължава вече цели 25 години. Запази се единствено високото ниво на националната опера и радиооркестъра.
Компромисите започнаха, за да се изпълнява плана - поп, джаз и рок певци със симфонични оркестри, евтини холивудски мюзикъли и други заглавия с подобно ниско качество и принизяване на репертоара, оттам и на нивото на публиката. Ексминистърът Рашидов препоръча на Националната оперета да покани чалгапевицата Софи Маринова! Част от публиката се отдръпна, друга не беше привлечена, особено младите, които у нас се отдалечиха сериозно от истинските стойности в изкуството, а започна и отливът на музиканти. Оркестровите състави, доколкото още ги има, застаряха, спадна качеството им. Заплащането на музикантите е обидно мизерно. Няма подобно в света: 300-400 лева, колкото на метачките по улиците. Наскоро нашите прочути "Софийски солисти" стачкуваха заради заплатите си от 340 лева. И ще стане така, че скоро няма да има и музиканти, защото доста инструменталисти вече не достигат в големите градове, а емигрират в чужбина. Всяка години десетки млади музикални таланти емигрират. Да не говорим, че по-малките оркестри, доколкото оцеляха, ги намалиха наполовина! В съседна Румъния не съкратиха нито един театър или оркестър, а фестивалите им са на световно ниво (букурещкият "Енеску" посреща по 15 световни оркестри – от Бостън до Токио! -само в едно издание!) У нас преди петнайсетина години министър Знеполски предложи закриването на прекрасната Старозагорска опера, най-старата след столичната, създадена през далечната 1925 г., център на единствения оперен фестивал на Балканите. Всъщност, наскоро тя беше заплашена и от доскорошния министър Рашидов, заедно с уникалния танцов театър "Арабеск", Националната ни оперета и Музикално-драматичния театър на старата ни столица Велико Търново. Представете си, защото не си били изпълнили "делегираните бюджети"! И след този скандал, той "великодушно" им опрости "дълговете" и само ги нахока! Същата линия продължи и неговият наследник Банов. Жалко, че за разлика от Вежди, е работил в театър.

Качеството започна постепенно да спада. Това съвпадна и със смяната на поколенията - отидоха си много и при това значими имена от българската музика, дойдоха млади и в повечето случаи не особено даровити и подготвени кадри. Така най- сериозно пострада симфоничната ни култура, която бе на високо европейско ниво. Гордеехме се, при това с пълно право, с нея! Следващата "реформа" на първия кабинет на ГЕРБ с министър Рашидов доунищожи симфоничното дело у нас. Злополучните оперно- филхармонични дружества се разформироваха, за да се ликвидират филхармоничните им отдели и да останат само оперните. В един от големите градове, известен с прочутия си международен музикален фестивал, премиерна симфонична програма дори с музика на Малер или Брукнер се прави вместо за седмица за ден и половина, а голяма опера като "Дон Карлос", "Фалстаф" и "Вилхелм Тел" вместо поне за 30-40 дни, минимално само за 7-8 дни. Тези постановки се играят по няколко пъти, после се правят други, за да се отчете и бройката, и плана, като положеният творчески труд за тях не се рентира дори морално! Симфоничните оркестри, подобно на драматичните театри, започнаха да правят непростими репертоарни компромиси. Стигнаха дотам да изнасят концерти с естрадни и джазови певци и музикант и така вместо да се издига нивото на публиката, то вече се принизява. А великият Чехов беше казал: "Не Гогол трябва да слиза до народа, а народът да се издига до Гогол". След като един от оркестрите у нас направи концерт със Софи Маринова, друг може би скоро ще направи и с Азис! Стигнахме вече до дъното с тази „реформа”...

- Ясно е, че парите за култура у нас вечно не достигат. Особено сега, при управлението на ГЕРБ. Бюджетът на Министерството на културата е мизерен и обиден. По-нисък е от този в страни като Албания или Македония. Но и при тези параметри той не се разпределя правилно и справедливо. Хвърлят се премного средства за археология и за прескъпи недоразумения като Българския Лувър или за пошли кинопродукции. И най-много за столицата, а културата в страната, особено в малките градове, е доведена до просешка тояга. Сякаш там не живеят хора, които имат нужда и от изкуство и духовност. И още нещо, което не се дооценява: "делегираните бюджети" доведоха до увеличаване на количеството за сметка на качеството. Така оперите и оркестрите започнаха да произвеждат пет пъти повече нова продукция в съкратени срокове с ниско качество. Трябва нещо да се направи - бъдещето на музикална България е наистина застрашено. Скоро няма да имаме нито оркестри, нито опери, нито музиканти! Младите ни инструменталисти масово емигрират, напускат страната и даровити оперни певци. В редица от оперите и оркестрите в страната съставите се попълват с чужди артисти. А в Китай, където по времето на Мао чупеха плочите с музика на Моцарт и Бетовен, а също и в азиатска Турция откриват оркестри, опери, правят фестивали със звезди от ранга на Доминго и Баренбойм...

П.П. Наскоро премиерът заяви, че щял да отдели 100 милиона за нов стадион в столицата. Интересно от неговия джоб ли? За съжаление, той не знае, че оперите в двата най- големи града у нас, Пловдив и Варна, нямат свои сгради, че Пловдив няма сграда за художествена галерия, че покривите на Народната библиотека в София, на Градската галерия и Операта в Русе текат, че се рушат ценни паметници на културата в цялата страна....

Още от Култура

Прагматизмът зад святостта: Защо Индия превърна кравата в недосегаем икономически капитал
Култура

Прагматизмът зад святостта: Защо Индия превърна кравата в недосегаем икономически капитал

/Поглед.инфо/ За западния наблюдател, заседнал в задръстване в Джайпур или Варанаси, гледките на едри животни, преживяващи спокойно върху асфалта сред дизеловия пушек, изглеждат като ирационален религиозен фанатизъм. Зад този привидно абсурден градски пейзаж обаче не стои просто сляпа вяра, а хилядолетна система за ресурсно оцеляване, изградена върху сурови аграрни сметки. В страна, където сушата и мусоните периодично заличават реколтата, кравата никога не е била просто храна на четири крака. Тя е била и остава единственият самовъзпроизвеждащ се енергиен реактор на древното индийско село, чието унищожаване за еднократно ядене на месо е означавало сигурна смърт за цялото стопанство през следващата година.

30.07.2026 21:40
От петербургските кучета до договорите с MGM: Как руската музикална емиграция превзе американския кинобизнес
Музика

От петербургските кучета до договорите с MGM: Как руската музикална емиграция превзе американския кинобизнес

/Поглед.инфо/ Историята на глобалната култура рядко се интересува от счетоводство, но големите промени в Холивуд винаги са били въпрос на бюджети, логистика и навременни договори. През първата половина на миналия век индустрията зад Океана преживява структурен шок – появата на звука изисква нов тип кадри, способни да управляват мащабни симфонични оркестри под строг линеен график. На този фон фигурата на Дмитрий Тьомкин, роден през 1894 г. в Руската империя и преминал през консерваторията в Санкт Петербург, не е просто биографичен куриоз с четири статуетки „Оскар“. Тя е пример за това как европейската класическа школа запълни технологичния дефицит в американските студиа, превръщайки уестърна и празничното кино в печеливша индустрия, захранвана от милионни тиражи на грамофонни плочи.

04.06.2026 18:52
Проф. Любомир Халачев с новата си книга „Истории с мирис на дива мента“ връща природата в центъра на разговора за човека
Култура

Проф. Любомир Халачев с новата си книга „Истории с мирис на дива мента“ връща природата в центъра на разговора за човека

/Поглед.инфо/ Проф. Любомир Халачев представя новата си книга „Истории с мирис на дива мента“ – сборник с разкази за срещите между човека и животните, които поставят въпроси за чувствителността, паметта и изгубената връзка с природата.

01.06.2026 11:20
От Стойка Миланова към Лия Петрова: как една цигулка продължи българската музикална линия
Музика

От Стойка Миланова към Лия Петрова: как една цигулка продължи българската музикална линия

/Поглед.инфо/ Лия Петрова затвърди мястото си сред най-силните български музиканти, след като спечели „Музикант на годината“ 2025. Зад наградата стои не само силен сезон и международни дебюти, а и една историческа цигулка – „Гуарнери“ от 1733 г., принадлежала на Стойка Миланова.

13.05.2026 12:03
Светлин Русев и Лия Петрова оглавиха музикалната година на България
Музика

Светлин Русев и Лия Петрова оглавиха музикалната година на България

/Поглед.инфо/ Цигуларката Лия Петрова спечели отличието „Музикант на годината 2025“ в националната анкета на БНР, след гласуване на над 8 хиляди слушатели. Наградата идва след година с дебют в Роял Албърт Хол и работа с рядка цигулка „Гуарнери дел Джезу“ от 1733 г.

13.05.2026 11:51
С Пирина на сърце
Култура

С Пирина на сърце

/Поглед.инфо/ За много поколения българи триото “Сестри Бисерови” си остава една от емблемите на българската народна песен и на фолклора ни като цяло. Няколко хиляди концерти у нас и в чужбина бележат творческия им път от 1978 г. до днес. Техният характерен пирински двуглас звучи в концертните зали в Куба, Австрия, Австралия, Англия, САЩ, Белгия, Германия, Испания, Италия, Русия, Малайзия, Сингапур, Франция, Япония, Индия - по целия свят.

26.03.2025 14:51