/Поглед.инфо/ Русия се превръща във все по-силен играч в Източното Средиземноморие поради способността си да изгражда гъвкаво отношения с различни партньори, пише Daily Sabah. Докато политиката на САЩ в региона е точно обратната: тя разчита на санкции и военна сила. Вашингтон не крие, че алчността движи американците дори и при въпросите за подпомагане на съюзниците. В съвременния свят обаче този подход няма да бъде ефективен, подчертава статията.

Близкият изток е фокус на внимание на световната политическа сцена от десетилетия. Но независимо какво казват или пишат за ситуацията в Близкия изток, Русия винаги е неизменна част от това „уравнение“ , отбелязва Daily Sabah. И би било грешка да се смята, че Русия е свързана с този регион само заради военната операция в Сирия, се казва в статията. Москва традиционно поддържа отношения с много страни от Източното Средиземноморие, включително Кипър и Израел. Освен това нейната политика и стратегия в региона се сравнява благоприятно с поведението на САЩ, смята авторът.

От една страна, Русия поддържа присъствието си в Сирия, като подкрепя правителствените сили на Башар Асад. В същото време, редица държави в Източното Средиземноморие и особено Израел имат специални отношения с Русия, които по никакъв начин не са свързани с войната в Сирия, се подчертава в статията. По-специално отношенията на Москва с Тел Авив и Дамаск имат дълга история, датираща от съветската епоха, припомня авторът.

Съветският съюз беше една от първите държави, признали формирането на Израел. Особено бързо отношенията между двете страни започнаха да се развиват след края на Студената война. Този период се характеризираше и с активната имиграция на евреи от Съветския съюз в Израел, пише Daily Sabah.

По време на периоди на ескалация на напрежението, Москва се стреми да посредничи между Сирия и Израел. И въпреки че не успя да постигне помирение, тя продължи да поддържа тесни връзки с Тел Авив, се казва в статията. След избухването на въоръжения конфликт в Сирия през 2011 г. Израел многократно изрази загриженост към Москва за сигурността на своите граници, а основният обект на безпокойство беше възможността Иран, друг руски съюзник, свободно да се движи из Сирия, отбелязва авторът.

Поради това Израел периодично нанася въздушни удари срещу Сирия, обяснявайки това с желанието да победи "иранските сили" в страната. В същото време израелската загриженост за „иранското присъствие“ го подтикна към укрепване на връзките с Русия, се казва в статията. Политиката на администрацията на бившия президент на САЩ Барак Обама по отношение на изтеглянето на американските войски от територията на Близкия изток също играе в ръцете на Русия, смята авторът.

Настоящият президент на САЩ Доналд Тръмп, въпреки отхвърлянето на повечето програми на предишната администрация, също продължава да изтегля американските сили както от Сирия, така и от региона като цяло. И този факт тласка Израел към още по-тясно сближаване с Русия, подчертава "Дейли Сабах".

Разгръщането на руските зенитно-ракетни системи S-300 и след това S-400 в Сирия, според автора, засили загрижеността на Израел, който прие по-модерната система S-400 с голям радиус на унищожаване като още по-голяма опасност за себе си. Но в същото време, въпреки двете основни причини за безпокойство за Израел по време на войната в Сирия - иранското присъствие и разполагането на S-400, Москва и Тел Авив успяха да поддържат дипломатическите си отношения на най-високо ниво, казва Daily Sabah.

В същото време Израел се стреми да поддържа добросъседски отношения с Гърция и Кипър в Източното Средиземноморие. Това създава проблем за Русия, тъй като Израел може много добре да посрещне своето търсене на природен газ чрез покупки от Кипър, се казва в статията. През януари 2019 г. беше създаден Източносредиземноморският газов форум с участието на седем държави. Година по-късно, през януари 2020 г., Израел, Кипър и Гърция подписаха споразумение за полагане на три тръбопровода, чиято цел е да доставя 10 милиарда кубически метра природен газ годишно от Израел и Кипър в Европа през Гърция.

Като част от това споразумение се предвижда и полагането на тръбопровода Посейдон, който ще стане най-дълбокият тръбопровод, полаган по морското дъно, пише Daily Sabah. Цената на изграждането му се оценява на $ 7-10 млрд. Очаква се новият проект да бъде в състояние да задоволи около 2% от енергийните нужди на Европа за природен газ. Според предварителните оценки кипърският газ ще се доставя на цена два и половина пъти по-висока от цената на руските суровини, се казва в статията.

В същото време Русия успя да поддържа топли отношения с Гърция и Кипър след Студената война, и не на последно място „поради благоприятното географско положение“ на Кипър, подчертава авторът. „Нерешеният въпрос с обединяването на гръцката и турската част на разделения остров Кипър е от полза и за Русия. Освен това, поради липсата на категорично мнение сред световната общност по този въпрос, всяко действие на НАТО в този случай е невъзможно. Тази ситуация, подобно на продължаващата гражданска война в Сирия, играе в ръцете на Русия “, се казва в статията.

Целта на новия законопроект за партньорство в областта на сигурността и енергетиката за Източното Средиземноморие, който предстои да бъде одобрен от Конгреса на САЩ, е да насърчи сътрудничеството между Израел, Кипър и Гърция. Освен това една от разпоредбите на този закон е да ограничи достъпа на Русия до пристанищата на Пафос и Лимасол в Кипър, обяснява авторът. Властите на тази страна обаче отхвърлиха предложението на САЩ и отказаха да затворят своите пристанища за руски кораби. Руското външно министерство също осъди опитите за „подкопаване на руско-кипърското сътрудничество“.

Конгресът на САЩ също реши да включи в този законопроект редица ограничения за турските власти по отношение на системите за противоракетна отбрана S-400, за закупуването на които Анкара се съгласи с Москва. Въпреки това Турция все още не е излязла от сделката, авторът припомня:"Реакцията на Кипър и Турция на американския законопроект показва, че в момента Русия има голямо влияние в Източното Средиземноморие."

Това се обяснява с факта, че присъствието на Русия в региона е „взаимно изгодно“, статията подчертава: „Москва няма нищо против, че Израел, с който Русия има тесни връзки, е близък съюзник на САЩ. Русия определя своите съюзници по различен начин. Статутът на Турция като член на Северноатлантическия алианс също не пречи на Русия да продава системи S-400 в Анкара. Русия не смята отношенията си с Гърция и Кипър за ограничени по никакъв начин, въпреки факта, че и двете страни са членки на ЕС “, пише Daily Sabah.

В същото време американската политика в региона е точно обратното, подчертава статията. Закупуването на S-400 беше сделка на фона на многобройните искания на Анкара за доставка на американски системи Patriot, за да се гарантира сигурността на турските граници. „Този процес е показателен за това как САЩ променят политиката на традиционния американски империализъм. Вашингтон вече не смята за необходимо да прикрива, че дори по въпросите на доставките и помощта на съюзниците американците са водени от алчност ”, отбелязва авторът.

И в случай на несъгласие с американските директиви, Вашингтон използва Конгреса, за да наложи санкции на несъгласната страна. „Въпреки това, в един модерен свят, където страните са тясно свързани помежду си, този подход не може да бъде ефективен “, заключава Daily Sabah.

Превод: Поглед.инфо