Безопасността на неголямата държава традиционно почива на два стълба: силна отбрана, която да има възпиращ ефект при заплаха от агресия, и умна дипломация, която умиротворява и изяснява позицията на страната. Както твърди авторът на Sydöstran Aндерс Бьорнсон, Кралство Швеция днес няма нито един от тези основни инструменти.
Според него отбраната е обезоръжена и ще отнеме много време, за да бъде изградена отново, а външната политика на страната се „управлява от чувства, добри намерения, а не от разум и реализъм“, което дразни един голям съсед на изток.
„Ръководството на страната прави ситуацията още по-нестабилна, като организира провокации срещу Русия и ни прави все по-вероятна цел на атака. То задълбочава военното сътрудничество с главния противник на Русия, чиито намерения далеч не се ограничават със загрижеността за независимостта на Швеция. То позволява на чужди държави да провеждат учения на наша територия, подготвяйки се за бъдещи операции, които може да противоречат на интересите на страната ни “, пише Бьорнсон.
Той отбелязва, че шведското правителство не иска да предотврати агресията, предпочитайки модел на действие, подходящ за големи държави - политика на възпиране и сдържане. И тя предполага, че Швеция не изключва помощта на чужди държави в техните далечни планове за нападение срещу друга държава и дори може да им предостави своята територия за това.
Това безразсъдство, смята Бьорнсон, може да доведе до факта, че ако Швеция бъде атакувана, което не се е случвало от 1808 г., тогава страната няма да може да разчита на победа в конфронтацията с далеч по-превъзхождащ враг.
„Членството в НАТО само ще влоши ситуацията. Вместо това трябваше да успокоим близкото си обкръжение, че Швеция няма намерение да позволява на чужда държава или алианс да ползва бази у нас или да подпомага по друг начин атаки срещу трета страна и че тя по всякакъв начин ще остане извън всякакви военни действия, докато самата тя не бъде атакувана.
Никога не можеш да разчиташ на големите държави. Това няма нищо общо с идеологията или смяната на правителството. Светът около нас не е статичен, той е в постоянно движение. И не трябва да пропускаме възможността сами да вземаме решения за това как да се държим в тази трудна среда “, заключава авторът на Sydöstran.
Превод: ЕС
