Няколко седмици преди изборите през 2012 г. Барак Обама каза фразата: „Осемдесетте звънят и искат да им върнат външната им политика“. Както Андрю Маккарти пише в новата си книга, „Кълбото на сговора: планът за фалшифициране на резултатите от изборите и унищожаване на президентството“, по-рано в хода на предизборната кампания неговият опонент от Републиканската партия, бившият губернатор на Масачузетс Мит Ромни, заяви, че Русия е „несъмнено наш враг номер едно“, което Обама възприе като анахронизъм.
Както пише Маккарти Ромни е бил прав, че Русия на Путин е сериозен противник на САЩ на световната арена. Но, твърдението, че тя заема първо място сред противниците на САЩ обаче, предизвиква съмнения. Русия разполага с впечатляващ ядрен арсенал, както и силна армия и разузнаване. Руският режим по подразбиране се придържа към антиамерикански позиции и ефективно си сътрудничи с други антиамерикански режими и фракции. Силата на ветото, която Русия има в Съвета за сигурност на ООН, също намалява способността на правителството на САЩ да действа в съответствие с американските интереси.
Тогава Обама намекна, че републиканската носталгия по външната политика от 80-те години е тясно свързана с желанието на Републиканската партия да съживи „социалната политика от 50-те години на миналия век и икономическата политика на 20-те години“. От гледна точка на демократите от ерата на Обама, твърдението, че Русия представлява реална заплаха, че се стреми да се върне към съветската хегемония, беше сходно с призивите за възраждане на законите на Джим Кроу и протекционистката политика, провокирала Голямата депресия.
Както Маккарти заключава, тогава Хилари Клинтън загуби президентските избори през 2016 г., а демократите решиха, че все пак трябва да се съобразят с призива от 80-те години. Изведнъж стана ясно, че Русия, срещу действията на която Обама не предприе практически никакви значителни мерки за всичките осем години от своето президентство, наистина е американски геополитически враг „номер едно“.
„От 8 ноември 2016 г., в съответствие с постоянно променящите се възгледи на демократите за Русия, тя се трансформира от нелепа илюзия на неоконсерваторите и пропагандист на война в екзистенциална заплаха, сравнима по мащаб с климатичните промени“, заключава авторът на книгата.
Превод: М.Желязкова
