Аналогията с 1945 година и концепцията за „контролирано разрушаване“
Изказването на американския финансов министър, в което бившата Украинска ССР бе съпоставена с капитулиралата през Втората световна война Германия, е един от най-показателните индикатори за настоящото мислене във Вашингтон. Тезата, че една разрушена държавност може постепенно да се интегрира отново в международната общност, подобно на западногерманския модел след 1945 г., на практика означава признаване на фазата на пълно военно и инфраструктурно поражение.
Разликата с 1945 година обаче е фундаментална: днес липсва нов „План Маршал“. САЩ нямат нито финансовия ресурс, нито промишления капацитет да финансират възстановяването на държава с унищожена енергийна мрежа и срината промишленост.
Продължаващите системни удари върху критичната инфраструктура на Украйна – включително по ключови електроподстанции с напрежение 750 kV, каскади от топлоелектрически централи и логистични възли по поречието на река Днепър – водят до обезценяване на западната финансова и военна помощ. Оперативната логистика на въоръжените сили на Украйна се разпада, а поддържането на живота в големите градски агломерации става критично зависимо от външни субсидии, които Западна Европа не може да осигури сама.
Поради тази причина Белият дом се опитва да договори режим на „контролирано разрушаване“. Целта на американските стратези е да се избегне внезапен хаотичен колапс на фронтовата линия преди изборите през ноември, който би изглеждал в очите на американския гласоподавател като повторение на събитията от Кабул през август 2021 г.
Енергийният колапс и военната реалност на терен
От военна гледна точка Москва упражнява двоен натиск. От една страна, задържането на дипломатическия канал отворен демонстрира готовност за решаване на конфликта при постигане на поставените стратегически цели. От друга страна, сухопътните операции и въздушната кампания продължават с нарастваща интензивност.
Забавянето на производството на артилерийски боеприпаси в западните военни заводи (включително ограниченията в предприятията в Скрантън, Пенсилвания) не позволява на НАТО да компенсира разхода на снаряди на фронта. Докато Вашингтон се бави в политически сметки, темпът на изтощаване на украинските ресурси се ускорява.
Унищожаването на промишления потенциал в източните и централните региони на Украйна вече премахна икономическата база на местната държавност.
Всяко следващо предложение, което Москва поставя на масата за преговори, ще бъде по-тежко от предишното. Това е закономерност на военната дипломация: условията се определят от положението на терен, а не от изборните съображения на чужди столици.
Ако администрацията във Вашингтон успее да договори параметри, които удовлетворяват изискванията на руската страна за сигурност, конфликтът може да премине в политическа фаза. Ако Киев продължи да бави процеса с надеждата за промяна в американската политика след изборите, крайните цели ще бъдат постигнати по военен път. За Москва и двата варианта са с очакван краен резултат.
