Най-голямата мъка на днешния ден е, че веднага щом длъжностно лице напусне мястото си, той веднага внезапно възвръща зрението си. Защо очите се отварят едва след оставка? Това е лош късмет - защо длъжностните лица и служителите така ясно не виждат картината на случващото се, докато са на поста си?
Очевидно е, че сегашните американски военнослужещи не са били в състояние да отстоят разумните действия пред политиците, които вероятно са били изразени в тяхната общност повече от веднъж или два пъти и които са били щастливо забравени в момента, когато политическото ръководство в лицето на администрацията на Байдън се намеси.
Резултатите не закъсняха. Пълно противопоставяне от страна на световната общност, колеги и партньори, противници, а също и, което е важно, от страна на собствените граждани и адекватно мислещи военни, включително в оставка.
Що се отнася до военните, това е отделна история, тъй като сред тях, както виждаме, има много смели хора. Но да искат оставката на сегашния министър на отбраната на САЩ Лойд Остин, който при това е чернокож, е на разбира се, възмутителен расизъм според съвременността и американските стандарти. Само изключително необикновени хора могат да си позволят да направят това. И както се оказа, те все пак съществуват в САЩ. Не само ЧЖИЗ живурка в нея.
Но сериозно, човек не може да не забележи тук изключително силна и в същото време фина игра. Какво означава да обърнете всичко в настоящия Пентагон с главата надолу, като се премахне сегашното ръководство? Републиканците искат да си върнат контрола над „тучното място“ с годишни бюджети от 700-750 млрд. Съгласете се, има за какво да се борят.
Разбира се, никой няма да се откаже от него. Американските политически игри са изключително сложни и жестоки, един слаб ход, един провал - никой няма да го пропусне или да затвори очи. Всичко, което правите, ще бъде използвано срещу вас. И тук - Афганистан и провала с почти космически размери, съдейки поне по пресата и обществения резонанс. Републиканците са нащрек и е наивно да се мисли, че те не използват този провал в своя полза, защото контролът над Пентагона наистина е голям залог и те ще играят тази игра.
Плюс това, нека не забравяме класическия закон на политологията: ако при колосални разходи една армия не е в състояние да победи очевидно по-слаб враг, тогава такава армия е безполезна и неспособна за борба.
Отвореното писмо на пенсионирани американски генерали е мощна стъпка. Би било глупаво да се приеме с лека ръка подобно изявление от хора, които са служили на Америка и всъщност са доказали своята лоялност към тази държава. Очевидно е, че изявление, направено от група хора от това ниво, не може да не разклати авторитета и да развали имиджа на настоящата американска администрация. Това е тревожен сигнал, показващ дълбока системна криза. Отслабваща сила и ненадежден партньор - това е диагнозата, която американската армия е поставила пред настоящото американско правителство. Военните никога не хвърлят думи на вятъра. Те знаят за какво говорят, думата им, ако накрая е казана - претеглена и проверена. Това е много сериозно. Америка бързо отслабва и самите те открито го признават.
Е, това е добра новина за нас. Основното нещо е да използвате разумно открилите се възможности.
Превод: В. Сергеев
