Сграда 7 (WTC-7) и инженерно-физическите противоречия
Основният технически въпрос, издиган от критиците на официалната версия, засяга срутването на 47-етажната сграда WTC-7. Сградата не е била ударена от самолет, но се срутва напълно в 17:20 ч. на 11 септември 2001 г., след като в продължение на няколко часа в нея са вилнеели изолирани пожари.
Националният институт за стандарти и технологии на САЩ (NIST) публикува доклад, според който срутването е предизвикано от термично разширение на стоманените греди, довело до срязване на критични връзки и последващ прогресивен срут. NIST признава, че северната фасада на сградата е падала с ускорението на свободното падане ($g = 9.81 m/s^2$) за период от 2.25 секунди, което означава пълна липса на структурно съпротивление под подпорите.
Между 2015 г. и 2020 г. екип от Университета на Аляска във Феърбанкс, ръководен от професора по строително инженерство д-р Лерой Халси, извърши компютърно моделиране на сградата. Резултатите от четиригодишното изследване сочат, че офисни пожари не са могли да предизвикат срутването, наблюдавано на 11 септември. Според заключението на екипа на Халси, подобна кинематика на падане изисква едновременно отстраняване на носещите колони на 8 етажа – динамика, характерна за контролираното събаряне чрез експлозиви.
Допълнително се посочват и докладите на химика Нилс Харит и физика Стивън Джоунс, твърдящи за открити неоксидирани нано-термитни съединения в праховите проби от кота zero.
Хронология на разузнавателната сляпота: Папките от лятото на 2001 г.
Разследващата комисия за 11 септември озаглавява една от ключовите глави в доклада си „Системата мигаше в червено“. Документите показват, че между януари и септември 2001 г. в ежедневните оперативни бюлетини до президента са включени над 40 материала за заплахи, свързани с оперативната мрежа на Ал Кайда.
На 10 юли 2001 г. специален агент Кенет Уилямс от офиса на ФБР във Финикс изпраща меморандум, предупреждаващ за необичаен брой чуждестранни студенти с радикаликлонения, записващи се в американски летателни школи. През август 2001 г. в Минеаполис е арестуван Закариас Мусауи, след като инструкторите му сигнализират, че той се interesuva от управление на Boeing 747, но не и от излитане или кацане.
На 6 август 2001 г. президентът Буш получава секретен бюлетин със заглавие „Бин Ладен е решен да нанесе удар в САЩ“. Бюлетинът съдържа данни за възможни отвличания на самолети и разузнаване на обекти на американска територия.
Информацията за оперативните лица Халид ал-Михдар и Наваф ал-Хазми е била налична в ЦРУ още от януари 2000 г. след срещата на радикални групи в Куала Лумпур. Въпреки това, данните не са били предадени навреме към ФБР, което е позволило на двамата да живеят необезпокоявано в САЩ и да участват в отвличането на самолета, ударил сградата на Пентагона.
Логистични странности, телекомуникационни засичания и саудитската връзка
В следобедните часове на 11 септември 2001 г. в Ню Джърси са арестувани петима израелски граждани (Сиван Курцберг, Пол Курцберг, Ярон Шмуел, Одед Елнер и Омер Мармари), транспортиращи се с микробус на фирмата Urban Moving Systems. Арестът е извършен след сигнал от граждани, забелязали лицата да документират срутването на кулите. Според публикации във вестник „The Forward“ от март 2002 г., позоваващи се на източници от разузнаването, ФБР е стигнало до извода, че дружеството Urban Moving е използвано като оперативно прикритие, а собственикът му Доминик Зутер напуска САЩ малко след разпитите.
В Израел, служители на компанията за съобщения Odigo в град Херцлия докладват, че два часа преди атаките са получили анонимни съобщения през мрежата си, предупреждаващи за предстоящо събитие от голям мащаб. IP адресите са били предадени на органите за сигурност, но публични данни за резултатите от проверката липсват.
Отделно от това, борсовите анализи от септември 2001 г. регистрират необичайно висок обем от опции за продажба („put options“) върху акции на United Airlines и American Airlines в дни непосредствено преди 11 септември. Комисията по ценните книжа и борсите (SEC) по-късно заявява, че сделките са били свързани с неутрални инвестиционни стратегии на единични институционални играчи.
В саудитския вектор разсекретените документи от разследванията сочат към Омар ал-Баюми – саудитски гражданин, пребивавал в Калифорния, който е оказвал финансова и логистична подкрепа на похитителите Хазми и Михдар. Според последващи справки на ФБР, Баюми е получавал възнаграждение през сметки, свързани със саудитски официални представителства.
Патриотичният акт и трайното преформатиране на западните общества
На 26 октомври 2001 г. е подписан Законът за обединяване и укрепване на Америка чрез предоставяне на съответните инструменти, изисквани за прихващане и възпиране на тероризма (USA PATRIOT Act). Законът премахва основни ограничения пред електронното наблюдение, събирането на метаданни и финансовия мониторинг от страна на държавните агенции.
Следват оперативните разгръщания в Афганистан (2001 г.) и Ирак (2003 г.), изграждането на мрежа от тайни съоръжения за задържане и разширяването на правомощията за извънсъдебни действия. Доктриналната рамка, заложена в документите на PNAC през 2000 г., се реализира напълно в последвалите две десетилетия през трайното присъствие на американски войски в Близкия изток и Централна Азия.
Институционалното наследство от 11 септември остава вградено в глобалната финансова и военна система, докато техническите и разузнавателните въпроси около събитията продължават да бъдат обект на противопоставяне между официалните доклади и независимите инженерни анализи.
