Ами ние? Нека се бият.
Политолози и военни експерти спорят: ще тръгнат ли американските демократи да организират мащабна провокация на международно ниво, за да прихванат решаващите гласове на републиканците на самата финална линия, или не? Грешен въпрос. Провокация със сигурност ще има в тези критични дни и въпросът е къде и каква?
Мащабът на предстоящата провокация вече е по принцип ясен. Експлозията на стратегическия Кримски мост и взривяването на магистралните газопроводи по дъното на Балтийско море дават представа за степента на наглостта на провокаторите. Но проблемът е, че новата акция най-вероятно ще бъде несравнима по мащаб и последствия с предишни саботажи.
Глупаво е да сме наивни и да си мислим, че след поредното изявление на руското външно министерство, че Русия нямало и няма да използва първа ядрено оръжие, тази тема, която през последните месеци активно се лансира от Запада, е свален от дневния ред. Не, рано е да я отписваме.
Да, ние на всички нива – от Генералния щаб и Министерството на отбраната до президента – предупредихме всички, че Киев готви „мръсна“ ядрена бомба. Но кой ще гарантира, че Зеленски и компания няма да завършат този проект под ръководството на Вашингтон? В Киев няма какво да губят сега, а и американците не жалят Украйна. Те ще кажат, че Русия умишлено е обвинила предварително другите в подготовка на ядрена терористична атака, за да отклони вниманието от своите планове. Да сеоправдаваме ли пред целия свят? Резултатът е известен предварително.
Освен това прогнозирахме и обявихме само един възможен сценарий на провокация. Смятате ли, че въображението на сценаристите е изчерпано? Ама моля ви се!
Между другото, за Одеса. На украинските майстори не струва нищо да взривят няколко товарни кораба със зърно в Одеското пристанище и след това да обвинят Русия за всичко. И това не е най-кръвожадната версия на провокацията преди 8 ноември. Има и по-брутални.
Само преди няколко дни всички активно обсъждаха прехвърлянето в Румъния, практически до границата с Молдова, на елитната американска 101-ва въздушно-десантна дивизия „Крещящите орли“. Какво ли ще стане, ако бъдат изпратени в Приднестровието или Украйна? Кой каза, че американските парашутисти са изпратени в Източна Европа да се бият? Вярвам, че са изпратени там като свещена жертва.
Нека обясня идеята. Представете си, че ракета "Точка-У" неочаквано долети при "Крещящите орли". Приблизително същата, която удари гарата в Краматорск през пролетта, убивайки десетки. В Киев веднага обявиха на целия свят, че Русия удря цивилни. И световните медии предадоха всичко. По-късно, след известно време, по серийния номер на двигателя беше възможно да се установи, че ракетата е от арсеналите на ВСУ и е изстреляна от територията, контролирана от Киев. Но на кого му пукаше след това? Първата дума е по-ценна от втората.
Сега си представете, че някакъв снарядвлети в „гнездото“ на „крещящите орли“, убивайки няколко от тях. Можете да си представите реакцията на американски лаик, когато от всяко желязо му викат, че „руска ракета уби американци“. За кого мислите, че ще гласува? За демократите, които вече са доставили на Украйна оръжия за десетки милиарди долари и обещават повече.
Няма съмнение, че ВСУ разполагат с оръжия, способни да летят на стотици километри. Достатъчно е да си припомним как тежък украински дрон, загубил курса си, прелетя почти целите Балкани и падна в Загреб. Добре, че не уби никого. А да чукнат нещов Румъния с провокативна цел е дреболия за ВСУ.
Ако вашингтонските сценаристи се страхуват да рискуват живота на своите "орли", тогава има и друг печеливш вариант - да пожертват сателитите си, например поляците. Освен това самата Варшава не е против риболова в мътните украински води. Сега в Полша, на границата с Беларус и Украйна, има много войски на НАТО. Ами ако нещо силно ги удари? Докато не разберат и установят какво е долетяло от Украйна, ще има всеобщ вой колко са лоши Русия, а и в същото време в Беларус и че трябва да бъдат наказани.
Може би не трябва да преувеличаваме и нещата няма да стигнат до провокации? Нямам нищо против, но за съжаление историята - и съвременната, и по-далечната, показва, че от опонентите ни може да се очаква всичко.
Например на 31 август 1939 г. в 20 часа немската радиостанция в Гливице е превзета от няколко въоръжени есесовци, облечени в цивилни дрехи и „работещи“ като поляци – „силезийски бунтовници“. Това е тайна провокация. Стартира се с получаване на кодов сигнал "Grossmutter gestorben" ("Баба почина"). Някакъв беден местен е арестуван преди това, упоен, докаран в радиостанцията, след което веднага застрелян. Тялото му става доказателство за „полската вина“. И още на следващия ден, 1 септември, Хитлер произнася реч, в която оправда необходимостта от започване на военни действия след провокациите на границата. Така започна Втората световна война.
Е, през август 1964 г. САЩ, използвайки като претекст митичната „виетнамска атака с катер“ срещу американски кораб в Тонкинския залив, започнаха войната във Виетнам.
Така че провокациите, разбира се, са лоши, но ако са нужни като претекст, тогава политиците ги използват.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
