Геополитическата калкулация: Втората фронтова линия в Сената
Условията около този закон показаха нещо много по-дълбоко от обикновено партийно дърпане на въжета. С наближаването на междинните избори за Конгрес през есента на 2026 г., всеки член на Камарата на представителите мисли за избирателния си окръг, а не за танковите батальони край Покровск или Купянск. Сенатор Маги Хасан заяви откровено, че плащането на допълнителни тарифи от американските компании няма да помогне на Украйна.
И тук изплува основното противоречие. От една страна, Вашингтон се опитва да притегли Индия като противовес на Пекин в Индо-Тихоокеанския регион. От друга страна, ако законът „Греъм“ влезе в сила в този си вид, Белият дом ще бъде длъжен — или поне овластен — да удари индийския износ за САЩ, защото Рафинерията в Джамнагар продължава да преработва руски суров петрол Urals. Това не е просто тактическа грешка. Това е пълна липса на стратегическа координация между Държавния департамент и Капитолия.
Законопроектът вече не прилича на документ за паметта на Линдзи Греъм. Той се превърна в административна мина, поставена в законодателството. Ако премине през Сената — което без пълно съгласие става изключително бавно — в Камарата на представителите го чака още по-сурова стена. Никой републиканец от индустриалните щати и никой демократ с бази от синдикати няма да гласува за закон, който дава правомощия за вдигане на цените на стоките от първа необходимост. Украйна в този контекст вече е просто излишен двоен превод в сметката.
