Д-р Калоян Паргов, председател на УС на СИНПИ, пред „Труд news“: В наш интерес е балканските държави да намерят свой собствен път

/Поглед.инфо/ Международната конференция „Балканите - За мир, сигурност, сътрудничество и партньорство“ се проведе под патронажа на президента Радев и с участието на вицепрезидента Илияна Йотова, която ще произнесе встъпителното слово. Организатори са Стратегическият институт за национални политики и идеи /СИНПИ/, Форумът за балкански транспорт и инфраструктура /ФБТИ/ и Националната асоциация за международни отношения“ /НАМО/.

Участваха неправителствени организации (НПО) с идеална цел от Турция, Гърция, Сърбия, Румъния, Република Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Кипър. В лично качество ще присъстват и известни публични личности от балканските страни. Разговаряме с д-р Калоян Паргов, председател на СИНПИ и основен лектор на форума.

- Да започнем разговора ни с целта на конференцията, господин Паргов?
- Целта е да се създадат условия за двустранен и многостранен диалог между балканските народи и държави в контекста на техните граждански общества, които са поканени за участие. Защото това не е политически форум. Ще присъстват представители на НПО от почти всички балкански държави от организации, които имат различен предмет на дейност и цел и хора, които ги познаваме в миналото на високи държавни позиции в тези страни.

- Кажете ни някои от тях?
- Например бившият премиер на РС Македония Владо Бучковски. Изхождаме от презумпцията, че Балканите са заобиколени от 4 морета - Черно, Егейско, Йонийско и Адриатическо. В контекста на глобалните кризи, които съществуват в момента и все повече се засилват, за съжаление, както и войната в Украйна, основният въпрос, който ще бъде разгледан, е за мира и равната и гарантираната сигурност, както и за сътрудничеството на двустранна и многостранна основа в културната, икономическата, инфраструктурната и инвестиционната дейност. Прави ни впечатление, че в момента, в който има световна икономическа криза, най-лесният начин към който прибягват държавите, е да увеличават производството на оръжия и нови технологии, с които да задвижат икономиките си. Но тези оръжия се произвеждат с цел да бъдат използвани, тъй като само трупани, не носят никаква печалба. Като противовес на това ние изправяме идеята за икономическо, културно и всякакво друго сътрудничество на нашия малък регион - Балканите, който от древни времена е ключов за света, един важен кръстопът между Изтока и Запада.

- Дали обаче сегашната международна обстановка е подходяща за провеждането на такава конференция?
- Тя е много навременна, ние в СИНПИ я обсъждаме от малко повече от година, но постоянните предсрочни избори изместваха фокуса на проблемите и го преместваха единствено върху една предизборна надпревара. В момента имаме правителство, което се задържа засега повече от три месеца и на фона на онова, което се случва в света - не само войната в Украйна, но и в глобален аспект - регионът има нужда от диалог, разбирателство и разговори. В наш интерес е балканските държави да намерят свой собствен път, макар че европейската перспектива за целия регион, с малки изключения, измества темата за регионализма и регионалното сътрудничество. И това се наблюдава все по-съществено с оглед на глобалните инициативи като „Триморието“, започнало от Полша, което се счита за американска инициатива, контрапункта му е Берлинският процес, започнат от Ангела Меркел, регионалната инициатива „Отворени Балкани“, включваше Албания, Сърбия и Северна Македония, но Албания се отказа и прие само Берлинския процес като възможност за сътрудничество. Целият свят се променя, създават се нови военни съюзи, нови обединения като БРИКС, което има амбицията да бъде контрапункт на евроатлантическата цивилизация, чийто център са САЩ, и съответно европейските общности. Всичко това не може да не ни притеснява с оглед нашето географско положение, което е на кръстопът и което винаги е събуждало противоречие. В последното столетие на Балканите са се водили около 11 войни, осем от които са предизвикани от самите нас, поради вътрешни регионални противоречия. Това показва, че ние трябва да изчистим нашите противоречия и проблеми и да ги заменим с взаимоизгодно сътрудничество и партньорство във всички сфери.

- Но повечето балкански страни са членки на НАТО, има членки и кандидат-членки и на ЕС, не е ли достатъчно сътрудничеството им в тези организации? И в една или друга степен те подкрепят Украйна във войната срещу Русия?
- Темата на конференцията не е войната в Украйна и темата „мир“ не се използва в този контекст, а в контекста на балканския регион, който е на няколкостотип километра от бойните действия, и разбира се, в контекста на този дрон с бомба, който се появи край Шабла и който постави много въпроси на дневен ред, най-вече свързани със сигурността.

- Смятате ли, че неправителствените организации могат да изиграят някаква роля за разрешаване на поставените от конференцията въпроси, господин Паргов?
- Думата „мир“ присъства на първо място в конференцията, защото мирът е предпоставка за по-добро партньорство и сътрудничество. Няма как това да стане в размирни времена и да извличаш взаимни ползи, когато има противопоставяне - двустранно или многостранно, както е сега в света. Един силен неправителствен сектор, като пряк представител на гражданското общество в рамките на демократичните режими, в които живеем на Балканите след 1990 година, трябва да се явява гръбнакът на обществото. Той има за цел да подсказва, да подбутва, да поставя проблеми и съвместно с държавните институции да търси решение както на национално, така и на регионално равнище. Накрая на конференцията ще се опитаме да създадем Партньорска мрежа от НПО-та, които са си поставили общи цели и ще ги представим на ръководителите на балканските държави.

- Смятате ли, че тези ръководители ще ви обърнат внимание?
- Всяка една от поканените НПО е с достатъчна тежест и влияние в собствените си държави. Сръбският представител Драгана Трифкович е директор на Геостратегическия център в Белград и е доста активна по темите за мира и сътрудничеството. Асоциацията на индустриалците в Турция има много силно влияние сред турските делови среди и ще участва в откриването със своя представител г-жа Найме Кашмер. Ще участват и известни професори и политици, които са били на висок пост и създали след това граждански организации. Това са хора също с не малко влияние в собствените си държави. От Гърция ще имаме представители, които са свързани както със СИРИЗА и ПАСОК, така и с управляващата „Нова демокрация“ на премиера Мицотакис. Очакваме негов съветник по енергетика да вземе участие, което показва нивото. От Албания ще дойде бившият ръководител на Националната им телевизия и информационната агенция, от Турция ще има и представител на университетските среди в Истанбул, ще има гости от Румъния, от Босна и Херцеговина. За съжаление от Черна гора няма да има поради техни вътрешни проблеми. Хърватска и Словения винаги са се считали извън политическото понятия Западни Балкани.

- Преди повече от 20 години президентът Желю Желев бе създал Балкански политически клуб, в който нивото бе много високо - бивши и настоящи президенти и министър-председатели от страните от региона като Сюлейман Демирел, Киро Глигоров, Емил Константинеску, Сали Бериша... Правих интервюта с тези хора и всички говореха за сътрудничество, инфраструктура. Май не се стигна по-далеч от разговорите...
- Амбицията ни е ако може тази конференция да стане ежегодна, като всяка година се провежда в някоя страна-членка. Имаме и постоянен секретариат, но да спрем да мечтаем и да видим как ще започне и завърши конференцията.

- В програмата u се предвижда приемането на два документа - Апел за мир и равна сигурност и Меморандум за създаване на Партньорската мрежа...
- Да, апелът за равна сигурност няма да бъде нито към НАТО, нито към САЩ, нито към ЕС, нито към Русия, а ще бъде към ръководителите на балканските държави. Макар че по моя информация дипломатическия корпус в България проявява доста голям интерес към това събитие. Не само защото е под патронажа на президента на България и с прякото участие на вицепрезидента, но и заради участието на международни гости, които будят уважение. Ще има и представители на не малко посолства, включително на важни посолства...

- От посолствоТО ще присъстват ли?
- Да, ще изпратят представител, което показва важността на темата за тях. Вторият документ е Меморандум за създаване на Партньорска мрежа, в която да се създаде един комуникационен център, в който да се обменя информация, опит и идеи. Ето една идея - търсенето на обща система за общобалканска защита при пожари, наводнения и земетресения, в която да се реагира координирано, да бъде отиграно. Това е един общ проблем и регионът може да има обща система, чрез която да си помага, когато не дай си Боже, се налага. Същото се отнася и за енергетиката. Поканили сме известния наш професор Янко Янев, който ще говори за това възможно ли е балканско ядрено сътрудничество в енергетиката.

- Организацията на конференцията впечатлява...
- Искам да благодаря на всички членове на СИНПИ, които взеха участие в организирането. Това също не са случайни хора, имаме бивши министри, заместник-министри, управленци, бизнесмени, академици и професори. Те положиха усилия със своите международни и балкански контакти да доведат тези представители.

- Каква е ролята на президента Радев в конференцията?
- Предложихме му да бъде патрон и да участва, но по същото време той е в Ню Йорк за сесията на ООН. От негово име ще дойде вицепрезидентът Илияна Йотова, която има много общо с конференцията, защото наскоро бе в Албания. Тя е силно ангажирана навсякъде, където има българска диаспора. Тя присъства и на първото ни голямо събитие - за демографията, която е проблемът на проблемите.

- Запознахте ли държавните институции с документите, които прие форума на СИНПИ за демографията?
- Дадохме им нашите изследвания и ги разпратихме и до международни институции. Виждам, че се използват от не малко хора. Темата демография присъства в дневния ред и на институциите, и на политическите партии, което мен ме радва, защото това не е тема само на СИНПИ, а на цялата държава. Ние просто бием камбаната, ролята на НПО е да бият камбаната, да предупреждават, за подпомагат държавата за вземането на адекватни решения.

- Утре е 22 септември/днес-б.р.ПИ/ - деня на независимостта на България. Ще се включите ли в спора дали национален празник трябва да стане 24 май и да бъде вписан в конституцията?
- В СИНПИ освен експертиза, хората имат и своята политическа окраска. Имаме представители на БСП, на ГЕРБ, на ДПС, на „Възраждане“, на зелените, на ППДБ, на „Български възход“, както виждате, с различна политическа насоченост. Но при учредяването на СИНПИ се разбрахме, че политиката я оставяме настрана и ще говорим за това кое е най-добре за държавата и държавността. И вече повече от година и половина ние се стремим да бягаме от политическите спорове, които са в прерогативите на партиите, защото не искаме да се политизираме и оцветяваме, без значение, че всеки от нас има своите пристрастия. И тъй като темата за смяна на 3 март с 24 май силно се политизира, ние не сме изказали своето публично мнение. Но ние го имаме, преобладаващо членовете на СИНПИ са за запазването на 3 март. Както и по темата Украйна и Русия също не сме взимали отношение съзнателно, макар че всеки от нас има своето виждане.