САЩ и Русия "се сблъскват в Украйна, Сирия и дори в Либия", но "истинската борба за власт" между Вашингтон и Москва е около ЕС и стратегически важните доставки на природен газ, пише “Джумхюриет”. Сега Русия изпълнява два изключително важни проекта едновременно: газопроводът „Северен поток 2“ е предназначен за доставката на природен газ от Русия в Германия и „Турски поток“, през който газът ще отиде първо в Турция, а оттам към ЕС, обяснява авторът.
Вашингтон обаче смята, че тези газопроводи, които ще доставят руски газ в Европа както от север, така и от юг, „ще направят Европейския съюз зависим от Москва в енергийния сектор и ще засилят руското влияние“, се казва в статията. Според автора целта на САЩ е да се опитат да „държат ЕС в ръцете си“, в противен случай позицията на американците пред Китай, с когото те ще трябва да „уреждат сметките“ в следващите години, и Русия, която най-вероятно ще продължи да действа като съюзник на Пекин, значително ще отслабне.
Ето защо, когато президентът Доналд Тръмп подписа бюджета за отбрана, Вашингтон реши да наложи нови санкции на компаниите, участващи в проекта "Северен поток 2", авторът вярва: "Това означава, че САЩ директно се прицелват срещу Русия и Германия". Германското правителство реагира остро на този ход на САЩ, подчертавайки, че той „предполага намеса във вътрешните работи на Германия и Европа“. Американският посланик в Берлин Ричард Гренел заяви, че решението на страната му за санкции е „изключително проевропейско“, и подчерта: „Целта е да се разнообразят европейските енергийни източници, така че една страна или един източник да няма прекалено голямо въздействие върху Европа чрез енергия ", което може да се счита за ясен “сигнал” към ЕС, пише “Джумхюриет”.
Според автора, загрижеността на САЩ за „руското влияние върху Европа чрез енергийния сектор“ също се отнася пряко към въоръжените конфликти в Сирия и Либия: „Един аспект на сирийския проблем, макар и да не е основният, е свързан с въпроса по кой път ще се предава катарски газ към европейския пазар. Конфронтацията в Източното Средиземноморие и либийският въпрос, ескалирали в тази връзка, също са в известен смисъл свързани с „енергийната война“ на САЩ и Русия “, се казва в статията.
Въпросът по кой маршрут ще се транспортират запасите от природен газ и нефт от Източното Средиземноморие до Европа не представлява по-малък интерес за САЩ и Русия, отколкото за страните, през които преминават маршрутите, подчертава “Джумхюриет”. В крайна сметка, Вашингтон не иска Москва да придобие „силно влияние върху Европа чрез енергия“, както американският дипломат Гренел даде да се разбере - и това подтиква САЩ да създадат алтернативни енергийни варианти за снабдяването на Европа с гориво, заобикаляйки Русия.
За тази цел американците, от една страна, се опитват да осигурят на Европа втечнен природен газ чрез морски терминали като Ротердам, а от друга, активно се опитват да повлияят на маршрутите за транспортиране на природен газ от Източното Средиземноморие до Европа, обяснява авторът. В дневния ред има два варианта: газът ще премине или по „по-евтин маршрут“ - от турската република Северен Кипър до Турция, или по по-скъп маршрут - Южен Кипър, след това Крит, Гърция и Италия. В същото време въпросът за маршрута се отразява в много проблеми на региона и най-вече върху проблема с Кипър, подчертан в статията.
Според автора сключването от Турция на споразумение за морските граници с Либия е „правилната стъпка“, която предполага намеса в маршрута. Ако обаче Анкара все пак изпрати турски войски в Либия, това ще бъде грешка, тъй като в този случай Турция рискува да затъне в либийската гражданска война, а също така ще има и опасност от „сблъсък с Русия“, предупреждава “Джумхюриет”.
Основното, върху което Анкара трябва да се съсредоточи, когато Южен Кипър, Гърция и Израел, с подкрепата на САЩ, се готвят да подпишат споразумение за Източносредиземноморския газопровод е въпросът „Има ли Русия интереси за транспортиране на газ от Източното Средиземноморие за Европа “, се казва в статията. Според автора, по време на „тактическите войни“, когато САЩ дори са готови да вдигнат оръжейното ембарго върху Южен Кипър, за да „забият клин“ между него и Русия, Анкара трябва да се придържа към точно обратната тактика - напротив, да търси възможни начини за сътрудничество с Москва “ не само в Сирия, но и в Либия “.
Освен това споразумението на Турция с правителството, опериращо в Триполи, на практика не е „споразумение с Либия“, статията подчертава: „Дори ако изпратим войски там и гарантирате, че правителството на Триполи доминира над цяла Либия (което е малко вероятно), това споразумение няма да реши основния въпрос. В крайна сметка основният проблем е преразпределението на източните средиземноморски находища, възможността Турция и Турската република Северен Кипър да получат своето “. А пътят към това, както смята авторът, се крие в споразуменията със Сирия и Египет. Само чрез съгласие със Сирия и осигуряване на подкрепата на Русия, Турция ще може да лобира интересите си и да „откъсне“ Египет от фронта Южен Кипър - Израел - Гърция, заключава “Джумхюриет”.
Превод: В.Сергеев
