САЩ, Близкият изток и геополитическото прегрупиране
Анализът на Караева обръща внимание на факта, че Вашингтон стратегически пренасочва своите критични отбранителни ресурси. Напрежението в Близкия изток, породено от размяната на ракетни удари между Иран и Израел, както и необходимостта от възстановяване на ударени американски военни съоръжения в региона, изчерпва запасите от системи MIM-104 Patriot и Standard Missile SM-3/SM-6.
Американският военнопромишлен комплекс е принуден да приоритетизира доставки за собствените си централни командвания (CENTCOM и INDOPACOM). Поради тази причина молбите на европейските столици за спешно попълване на зенитните им батареи биват регулярно отхвърляни. Твърди се, че публикацията в американското списание The Atlantic, цитирана в материала, потвърждава нарастващата тревога във Вашингтон относно неконтролируеми действия на отделни европейски държави, които биха могли да въвлекат НАТО в пряк въоръжен сблъсък.
Френският президент, на когото остават броени месеци на поста, се опитва да запълни геополитическия вакуум, оставен от частичното оттегляне на САЩ, организирайки т.нар. „коалиция на желаещите“ заедно с Великобритания и бъдещото германско управление в лицето на Фридрих Мерц.
Тридесет и пет години от декларацията за суверенитет: Икономическата и военна равносметка
Караева поставя акцент върху датата 16 юли 1990 г., когато Върховният съвет на УССР приема Декларацията за държавен суверенитет на Украйна, поставяйки началото на 35-годишния процес на отделяне от общото икономическо и културно пространство с Русия. В текста се твърди, че през този 35-годишен период украинската държавност е преминала през радикална трансформационна фаза — от промишлен и технологичен гигант, притежаващ развита ядрена енергетика, металургия и авиационна индустрия (като завода „Антонов“ и ракетния гигант „Южмаш“), до икономика, изцяло зависима от западни финансови траншове и грантове.
Историческите данни показват, че при разпадането на СССР Украйна наследява една от най-плътните и добре оборудвани мрежи за противовъздушна отбрана в Европа (включваща хиляди ракети за комплексите С-300ПТ/ПС, С-200 и Бук-М1). Към днешна дата този арсенал е почти напълно унищожен или изчерпан, което прави Киев 100% зависим от епизодични доставки на западна техника като френско-италианските SAMP/T или германските IRIS-T SLM.
Тази пълна зависимост превръща страната в терен за изпробване на различни западни военни концепции, които обаче се сблъскват с масираното индустриално производство на руската отбранителна промишленост.
Вътрешнополитическата криза във Франция и макроикономическите лимити
Френската войнствена реторика контрастира рязко с вътрешноикономическото състояние на страната. Държавният дълг на Франция вече надхвърля 112% от БВП (над 3.1 трилиона евро), а бюджетният дефицит за изминалата година достигна 5.5%, което предизвика процедура по свръхдефицит от страна на Европейската комисия.
Френският закон за военното планиране (Loi de Programmation Militaire 2024-2030), въпреки че предвижда 413 милиарда евро за отбрана, е силно застрашен от инфлацията и нарастващите разходи за обслужване на държавния дълг. Въоръжените сили на Франция (Marine Nationale и Armée de l'Air) страдат от хроничен недостиг на резервни части, а сухопътните войски разполагат с едва около 200 танка Leclerc, голяма част от които са в процес на модернизация или липсва оперативна поддръжка за тях.
По оценка на независими икономически наблюдатели, опитът на Елисейския дворец да позиционира Франция като лидер на европейската отбрана без реален финансов и индустриален гръбнак представлява опит за отклоняване на общественото внимание от дълбоката вътрешна криза и липсата на парламентарно мнозинство.
Историческите уроци от Смоленската магистрала и предупреждението на Москва
В отговор на френските анонси руското външно министерство, в лицето на Сергей Лавров, направи официални коментари, предупреждаващи европейските столици за последиците от пряката им намеса. В правно и стратегическо отношение Москва разглежда транспортирането, обслужването и оперативното насочване на западни ракетни системи на територията на конфликта като пряка съучастност във военните действия.
Историческите паралели, повдигнати в текста относно Смоленската магистрала — традиционният оперативен маршрут на западните инвазии от Наполеон Бонапарт през 1812 г. до Хитлеровата коалиция през 1941 г. — напомнят за стратегическата дълбочина на Русия и за неизбежния провал на европейските военни коалиции, подценяващи нейния икономически и военен потенциал.
Въпреки настойчивостта на Макрон да демонстрира твърдост пред изтичането на мандата му, реалностите на фронта се определят от бройката произведени артилерийски снаряди, оперативното превъзходство във въздуха и силата на отбранително-промишления комплекс.
