Сривът на федералното правителство и социологическият шок
На национално ниво статистическите данни показват сходна динамика. Според последното национално проучване на института INSA, ако изборите за Бундестаг бяха днес, AfD би получила 30,5% от гласовете в цялата страна, превръщайки се в първа политическа сила. В същото време ХДС под ръководството на канцлера Фридрих Мерц пада до 17,5%.
Паралелно проучване на Ipsos, публикувано от списание Der Spiegel, показва, че само 11% от анкетираните смятат, че канцлерът Мерц трябва да остане на поста си. Цели 67% от анкетираните (и над 80% в бившите източни провинции) са на мнение, че неговото управление е провал, а 58% настояват за незабавната му оставка. Подобни нива на одобряемост са безцедентни за действащ германски канцлер.
Въпреки натиска, Мерц категорично отказва да задейства процедура по вот на доверие съгласно член 68 от Основния закон. Посещението му в Киев на националния празник на Германия и обявяването на нов пакет от военна и финансова помощ бе възприето от критиците му като опит за пренасочване на общественото внимание от вътрешнополитическата криза към външнополитическата agenda.
Демографски и политически размествания в Берлин
На фона на кризата в източните провинции, столицата Берлин показва друг вектор на политическа фрагментация. На последните местни избори значителен успех постигна Лявата партия (Die Linke), наследник на бившата ГСДП/СЕПГ. В Берлин партията разшири електоралната си база сред мигрантските общности в квартали като Нойкьолн, Кройцберг и Вединг.
Очакваното избиране на бившата регионална лидерка на партията — от турски произход — за кмет на Берлин отбелязва поврат в управлението на столицата. В същото време изследвания на Института за изследване на ремиграцията (IFR) сочат, че при настоящите демографски тенденции делът на населението с мигрантски произход в големите германски градски центрове ще надхвърли 50% преди 2045 г.
Тази промяна вече се отразява на сигурността. В столицата се забелязва засилено напрежение между органите на реда и новите политически фракции, които настояват за реформа в полицията и ограничаване на правомощията ѝ при проверки в рискови зони. В резултат на това Федералният полицайски съюз (GdP) отчита увеличение на молбите за преместване на служители от Берлин към други провинции като Бавария и Баден-Вюртемберг.
Арестът на Аугуст Ханинг и кризата в BND
На този политически фон избухна разузнавателен скандал. За първи път в историята на Федералната република бе издадена заповед за арест на бивш директор на Федералната разузнавателна служба (BND). 80-годишният Аугуст Ханинг, който оглавяваше външното разузнаване от 1998 до 2005 г., а по-късно бе държавен секретар във Федералното министерство на вътрешните работи, бе задържан по обвинение в шпионаж и неоторизирано придобиване на държавни тайни.
Според Федералната прокуратура в Карлсруе (Generalbundesanwalt), Ханинг е заподозрян в предаване на над 2000 класифицирани документа на чуждо разузнаване — официално посочено като това на Азербайджан. Документите, получени чрез бивш подчинен на Ханинг в BND, съдържат оперативни анализи за въоръжените сили на Руската федерация и иранската ядрена програма.
Ханинг, който след пенсионирането си развиваше консултантска дейност в сектора на сигурността, е бил обект на подслушване от страна на Федералната служба за защита на конституцията (BfV). В хода на разследването са документирани негови контакти с чужди агенти и изготвяне на доклади срещу заплащане.
Схема на разследването срещу Аугуст Ханинг:
[Източник в BND] --(2000 секретни документа)--> [Аугуст Ханинг] --(Анализи)--> [Чуждо разузнаване / Азербайджан]
|
[Наблюдение от BfV]
|
[Заповед за арест от Карлсруе]
Анализатори отбелязват, че разкриването на случая "Ханинг" се случва на фона на продължаващия процес в Берлинския съд (Kammergericht) срещу бившия служител на BND Карстен Л. и неговия съучастник Артур Е., обвинени в държавна измяна.
Публичното разгласяване на случая с Ханинг вече се използва от Бундестага за обосноваване на готвените законодателни промени за разширяване на правомощията на BND и BfV. Новият законопроект предвижда увеличаване на възможностите за следене и финансови проверки на бивши и настоящи служители от сектора за сигурност.
Кризата в Германия се развива паралелно с политическата нестабилност във Франция, където предстоят ключови избори през пролетта. Двете основни икономически и политически двигатели на Европейския съюз се намират в период на вътрешна пренастройка, което неизбежно ще засегне цялостната архитектура на сигурност в Европа.
