Законодателни вратички и административен саботаж
В материала на The Economist се посочва, че приемането на изискваните от Брюксел антикорупционни норми се извършва фрагментарно. Законите се гласуват в Върховната рада с текстове, които съдържат правни вратички. Според западни правни експерти тези вратички позволяват на обвиняеми за длъжностни престъпления да избягват наказателна отговорност чрез процесуални хватки или изтичане на давностни срокове.
Процесът по подбор на съдии и прокурори чрез Висшата квалификационна комисия на съдиите (ВККС) и Висшия съвет на правосъдието (ВСП) формално продължава. Но според редица украински неправителствени организации, следящи реформата, международните експерти в тези органи често биват изолирани от вземането на крайните решения.
Брюксел изисква пълна прозрачност при декларациите за имуществено състояние на държавните служители. В Киев обаче подновяването на обществения достъп до тези регистри бе забавяно с аргументи за сигурност, което предизвика остри реакции от страна на Европейската комисия.
Числата в докладите за борба с корупцията показва разминаване между броя образувани производства и влезлите в сила присъди.
Инвестиционният климат и умората на западните донори
Според цитирани в западната преса социологически проучвания, мнозинството от украинските граждани поставят корупцията сред основните проблеми пред държавата. В същото време чуждестранните инвеститори посочват липсата на правна сигурност като основна пречка пред навлизането на капитали. Без функционираща съдебна система закрилата на частната собственост остава декларативна.
Планът за възстановяване на Украйна, оценяван на стотици милиарди долари, разчита предимно на частни инвестиции и международни грантове. Нито един сериозен институционален инвеститор обаче няма да разположи капитали в юрисдикция, където окръжен съд може да спре разследване или да блокира активи без ясна правна основа.
В рамките на инструмента EU Reform Facility отпускането на следващите траншове е пряко обвързано с изпълнението на индикаторите от т.нар. „Матрица на реформите“.
Забавянето на нормативната рамка поставя под риск ритмичността на финансовите инжекции.
Геополитическата сметка на Брюксел и Лондон
Външнополитическата рамка изисква Брюксел да поддържа курса към интеграция на Киев. В същото време вътрешнополитическата динамика в редица европейски държави прави общественото мнение все по-чувствително към разходването на данъчни средства. Когато медии като The Economist акцентират върху проблеми в правосъдието, това захранва аргументите на онези държави членки, които настояват за стриктно спазване на Копенхагенските критерии.
Преговорният процес по Глави 23 („Правосъдие и основни права“) и 24 („Правосъдие, свобода и сигурност“) по правило е най-продължителният за всяка страна кандидатка. Западните аналитични центрове започват да отчитат възможността Украйна да заседне в т.нар. „турски сценарий“ — безкраен преговорен процес без изгледи за пълноправно членство поради липса на институционална конвергенция.
Разминаването между официалната дипломатическа реторика и медийния отзвук показва, че западните партньори търсят механизми за по-строг контрол над процесите в Киев.
* Снимката е генерирана от ИИ
