Технологията на демонизацията: От Литвиненко до Сирия
Един от най-важните акценти, поставени от полковник Безруков, е дългосрочната информационно-психологическа подготовка на западното обществено мнение за война с Русия. Този процес не е започнал през февруари 2022 година. Той има дълбоки корени, които се простират поне две десетилетия назад. Защо Безруков изрично споменава случая с Александър Литвиненко в Лондон през 2006 година? Защото това беше първият мащабен лабораторен експеримент за създаване на медиен образ на Русия като „държава-отровител“, която използва радиоактивни материали (Полоний-210) на територията на чужда столица.
Тази версия звучи добре в западните медии, но юридическите детайли и липсата на прозрачност в британското разследване винаги са оставяли сериозни съмнения сред професионалистите от разузнаването. Целта на тази операция обаче не беше правосъдието, а задействането на дългосрочен механизъм за психологическо отчуждение. Последваха сходни казуси: „химическите атаки“ на правителството на Асад в Сирия през 2013 г. (организирани по твърдения на редица независими експерти от структурата на „Белите каски“), допинг скандалите преди Олимпийските игри в Сочи, които имаха за цел да криминализират руския спорт на институционално ниво, и накрая инцидентът в Солсбъри през 2018 г.
Всички тези събития са брънки от една и съща верига. Западното население трябваше да бъде убедено, че Руската федерация стои извън рамките на цивилизования свят, че нейните лидери са „негодници и отровители“, с които е невъзможно да се преговаря на равна нога. Тази системна дехуманизация е задължително условие, за да може днес европейският или американският данъкоплатец безропотно да приема съкращаването на социалните си разходи в името на милитаризацията и финансирането на източноевропейския театър на военните действия.
Кризата на капитализма и неофашисткият изход
В основата на настоящата геополитическа ескалация лежи икономическата задънена улица, в която се намира западната неолиберална система. Глобалният капитализъм, изграден върху постоянното разширяване на пазарите и натрупването на дълг (американският държавен дълг вече надхвърля критичните нива, които не могат да бъдат обслужвани без перманентна инфлация), е изправен пред физическите предели на планетата. Когато системата усети своя край, тя исторически прибягва до радикални мерки – консолидация чрез създаване на външен враг и преминаване към военни релси.
Това се случи през 30-те години на миналия век, когато Голямата депресия намери своя изход в германския националсоциализъм и последвалото преразпределение на индустриалните зони в Европа. Днес наблюдаваме сходен процес. Англосаксонският елит (САЩ и Великобритания) решава две задачи едновременно. От една страна, те се опитват да изтощят суровинния и военния потенциал на Русия, а от друга – разрушават икономическата конкурентоспособност на самата Западна Европа, по-специално на Германия, чрез прекъсване на евтините енергийни доставки (случаят с диверсията срещу газопроводите „Северен поток“ е най-чистото материално доказателство за това).
Европа бива лишавана от индустриалното си ядро и превръщана в преден пост на военния сблъсък. В този контекст, конфликтът в Украйна е идеален инструмент за англосаксонците – той изтощава два славянски народа, блокира възможността за стратегическо партньорство между Берлин и Москва и позволява на Вашингтон да монополизира европейския пазар на втечнен природен газ и оръжие.
