На призованите пътници бяха раздадени билетите с определените им места в композицията. Първият вагон луксозна класа бе отреден за „желаещите“. След него във вагоните втора класа бяха настанени задължителните пътуващи. В края бе закачен и вагонът за колебаещите се. Тези, които все пак се качиха, но не се знае дали няма по време на пътуването някой от тях да вземе и да скочи от влака. Още един вагон бе добавен съвсем отзад, който за сега е празен и е предвиден за новопоявили се пасажери.
Всички от общността са дали съгласието си за планираното пътуване, защото вярват на железопътната бригада и на нейните началници, че ще стигнат до крайната гара. На перона е останал само един. Стои там самичък и маха на пътниците с унгарската си сламена капела с перо. Не му се пътува на човека с този влак. Има си едно на ум. За друг влак се е приготвил явно.
Влакът е на изход. Остава само дежурният ръководител движение, фон дер Лайен да вдигне слънчогледа от страната на зеленото и да даде сигнал за тръгване. Машинистът Макрон ще трябва само да изпусне излишната пара, да надуе свирката и да натисне лоста, за да потегли евролокомотивът с вагоните. Ако някой запита за къде пътува влакът, ще се излезе, че името на гарата е известно, но никой няма представа, къде точно се намира тя, колко ще се пътува и въобще дали ще се стигне до нея. Трасето по пътя, както се знае, не е съвсем читаво, случват се по него чести катастрофи, да не говорим за злите сили, които само това и чакат да тръгне влакът. Неприятното е, че малко преди това телефонната връзка по трасето беше изключена от старши диспечера. Той също има свое отношение към влака и още не е известно какво точно желае. Това обаче са подробности. Решено е и влакът ще тръгне. Както е казал един вехт философ Бернщайн, цитирам перифразирано, пътуването е важно, крайната гара е без значение.
Във вагона на колебаещите се е и нашият човек. За нас е най-важно той да стигне читав и здрав. Затова с грижа за него бих го посъветвал да държи прозореца си отворен. От къде да знае човек, какво може да стане. При такова пътуване винаги може да се случи авария. Като малък се мотаех по цял ден из гарата, където работеше баща ми. Чух как на него, началника на гарата, му се обадиха, че някъде е аварирал влак. Татко попита има ли жертви. Отговориха му, че няма, само … двама спирачи. Май и ние на това трябва да се надяваме, че ако стане нещо с нашия влак дано няма жертви. Освен, да речем, само машиниста и началник влака. Те по начало са си сами виновни.
Като във всяка история и в тази има една хубава и една лоша новина. Хубавата е, че влакът е виртуално-символичен, макар и реално планиран. Лошата е, че напълно вероятно е той да е замислен от брюкселските железничари като юрнек за подготовка на съвсем истински влакове. Пасажерите в тях обаче няма да са същите, а наши, здрави и румени, млади европейчета. А най-страшното е, че към всяка композиция може би ще се наложи да се прикачи и товарен вагон с дървени рендосани дъски за „опаковане“ на „стоката“, която от Украйна ще си я караме обратно насам. Да не дава Господ!
