Пренасочване към отбранителния сектор: Решение или временно закърпване?
В опит да се компенсира спадът в цивилния сектор, в германската преса все по-често се появяват съобщения за преориентиране на производствени линии към отбранителната промишленост. Твърди се, че се водят преговори и се проучват възможности за сътрудничество между автомобилни гиганти и военни компании – от производство на компоненти за безпилотни летателни апарати до участие в международни проекти за противовъздушна отбрана.
Тук обаче възниква съществено противоречие. Милитаризацията на индустрията може да осигури краткосрочни държавни поръчки чрез специални фондове (като одобрения през 2022 г. Sondervermögen в размер на 100 милиарда евро), но тя не генерира устойчив цивилен износ.
Военната продукция зависи от бюджетни асигнации, а не от пазарно търсене. Когато публичните финанси се свият под натиска на високите лихви и социалните плащания, държавните поръчки неизбежно намаляват. Преобразуването на заводи за цивилни стоки във военни мощности премахва капацитет, който трудно може да бъде възстановен при последваща промяна в конюнктурата.
Геополитическият натиск и географското преслояване на капиталите
Случващото се в германската икономика потвърждава хипотезата за преразпределение на индустриалния капацитет в световен мащаб. Заради високите цени на инфранструктурата и енергията в Европа, редица германски концерни вече обявиха разширяване на инвестициите си извън континента – основно в САЩ (привлечени от субсидиите по Inflation Reduction Act) и в Азия.
Това означава капиталов отлив, който не може да бъде спрян с риторични декларации от страна на политическото ръководство в Берлин. Дали германският индустриален модел е достигнал точката, от която няма връщане назад? Числата показващ спад в промишленото производство за последните три години подават ясен сигнал, че козметичните промени няма да бъдат достатъчни.
