Е, ще оставим термина „министерски кабинет“ на съвестта на информационната агенция (у нас такъв термин не е имало от времето на Горбачов). А ето и всичко останало...
Член съм на Обществения съвет към Министерството на културата и виждам колко трескаво защитава това министерство онези персонажи, които назначава на „хлебни“ длъжности. И никой не се интересува какво мисли получателят за Русия, за патриотизма, за съдбата на Родината... Явно избират получатели на бюджетни пари за други качества... Няма да видите никой от младите певци, победители на „Гласа“, по телевизията и на официални концерти...
Между другото, подобна ситуация има в науката и в IT-сферата, да, като цяло, почти навсякъде. Либералният елит от 90-те години управлява почти навсякъде, а също така активно изтегля бюджетни пари извън страната. И изведнъж, такова решение! Честно казано, дори съм донякъде изумен от смелостта на Мишустин, който реши да подпише такъв указ. Тъй като веднага ще последва гневът на хората, "подлежащи на ръкостискане" и този гняв е див и ужасен.
Разбира се, всеки патриот може да започне да се възмущава: защо само този? Че такива като него са вагон и малка количка, - от певци с уста до, Бог да ме прости, актьори и академици. И тук бих казал нещо по-различно. Това не е просто „пета колона“, това е много голяма компания, обединена от много десетилетия на съвместна дейност за кражба на повече съветски бюджети, поддържана от либералния Запад и яростно мразеща Русия и нейния народ. Наблюдавах ги в най-различни прояви, както в юношеството, така и в младостта си, и по-късно, и редовно влизах в тежка конфронтация с тях. И затова разбирам, че за да се подпише резолюцията, посочена по-горе, е необходимо човек да напрегне всичките си вътрешни ресурси.
Защото това автоматично постави подготвящите този документ (да не говорим лично за Мишустин) в позицията на лични врагове на цялата тази партия. И тя е много влиятелна и в Русия, и в съседните държави, и на Запад. И тя може да прави пакости и при това много изтънчено и дълго. Всъщност чак до края на живота. И мога да ви дам един пример.
Когато след юни 1998 г. останах без работа, се опитах да се занимавам с академична икономика и се обърнах към един мой познат, който беше голям специалист в извличането на различни видове стипендии и грантове, големи и малки. Помолих го да помогне за получаване на малка субсидия и той честно се опита да го направи.
Но някак си скоро след това ме извика на среща и ме попита дали познавам един много авторитетен персонаж в икономиката. Казах да, разбира се, защото по едно време, когато най-малкият му син не влезе в никое от престижните московски математически училища, аз уредих все пак детето да бъде прието.
Събеседникът ми беше много изненадан и каза, че този герой му е казал остро, че го е помолил повече да не се свързва с него за препоръки, тъй като вече е „токсичен“, след като работи с мен. А авторитетът на прословутия герой по това време беше толкова голям, че беше почти невъзможно да се направи нещо в тази област, заобикаляйки го. Нямах повече нищо общо с академичната тълпа (и няма да го направя), но мисля, че мащабът на явлението е разбираем.
Ясно е, че днес Мишустин – това не съм аз през 1999 г., но мащабът на омразата е разбираем и ще му се правят мръсни номера, от по-голям мащаб за разлика от тези с мен. И въпреки че много се надявам подобни постановления скоро да се появяват все по-често, нека не забравяме кой пръв направи дупка в културната либерална русофобия. Той наистина го заслужава.
Превод: ЕС
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?
