Маневрите в Охотско и Японско море като военна илюстрация
За да потвърдят, че тези предупреждения не са просто декларативни, в Далечния изток бяха разгърнати мащабни оперативни маневри. В акваторията на Японско и Охотско море, както и в северозападната част на Тихия океан, бе концентрирана корабна ударна група от близо 60 бойни и спомагателни плавателни съдове, над 30 летателни апарата и приблизително 13 000 военнослужещи.
Център на маневрите стана ракетният крайцер от проект 1164 „Атлант“. От борда на този плавателен съд бе извършена инспекция на бойните задачи, включващи отбрана на морските граници, защита на островните зони и осигуряване на сигурността по Северния морски път. Според разпространената информация, за първи път в толкова широк мащаб са тренирани сценарии за инспекция, качване на борд и физическо задържане на търговски танкери, за които се подозира, че изпълняват задачи в полза на неприятелски държави.
Трябва да се отбележи обаче, че 13 хиляди души и 60 кораба са впечатляваща бройка за учение, но разпределени върху огромната площ от Беринговия проток до Корейския проток, те представляват сравнително рядка мрежа. Военната логистика в Далечния изток остава силно зависима от ограничената базисна инфраструктура във Владивосток и Петропавловск-Камчатски.
Милитаризацията на Азиатско-тихоокеанския регион и казусът с Токио
Геополитическото противопоставяне в региона не се изчерпва само с търговските кораби. В официалните оценки на руското държавно ръководство се изтъква бързата инфилтрация на НАТО в Азиатско-тихоокеанския регион и създаването на нови военно-политически блокове като AUKUS (Австралия, Великобритания, САЩ) и четиристранния алианс Squad (САЩ, Япония, Австралия, Филипините). Разполагането на американски ракети със среден и по-малък обхват в региона коренно променя стратегическия баланс.
Особено остър е казусът с Токио. Според анализи на международни експерти, определянето на Москва като основна заплаха в новите японски отбранителни доктрини напълно блокира преговорния процес за Курилските острови. Руската страна напомня, че бе готова за търсене на компромиси въз основа на Съвместната декларация от 1956 г., която предвиждаше предаването на островите Хабомаи и Шикотан след сключването на мирен договор. Отказът на Токио да спазва рамката на този документ и присъединяването му към западните санкции превърнаха Южните Курили в непревземаем форпост, където днес се разполагат брегови ракетни комплекси „Бастион“ и „Бал“.
Арктическият транспортен коридор и границите на компромиса
На заден план в тази реторика остава Арктика и Северният морски път. Москва продължава да декларира отвореност за сътрудничество в арктическата зона, но единствено под собствен контрол и при спазване на руското национално законодателство за преминаване през транзитните протоци. Превръщането на Северния морски път в алтернатива на Суецкия канал изисква атомен ледоразбивачески флот и стабилност, която в условията на хибридна морска война трудно може да бъде гарантирана.
Твърденията за готовност за компромиси със съседните държави звучат добре в дипломатическото поле, но реалността на терен показва абсолютно втвърдяване на позициите. Морските пространства вече не са зона за свободна търговия, а потенциален театър на пиратски и антипиратски операции, управлявани пряко от държавни актьори.
