Институционалният капан: Защо моделът на Министерството на отбраната крие рискове
Тук обаче има нещо, което не излиза в новата държавна концепция. Новият закон насочва затворниците към специализирани формирования от типа „Щурм-Z“ или „Щурм-V“, организирани отделно от редовните войскови части. Според редица аналитици, това капсулиране създава опасна двукласова система вътре в самата армия. Когато дадено подразделение е съставено изцяло от лица с криминално минало и бива изолирано от останалата структура, то неизбежно бива третирано от някои щабни офицери като консуматив за т.нар. „месни атаки“ или за разчистване на минни полета с жива сила.
В структурата на „Вагнер“ подходът бе различен — криминалният контингент бе интегриран директно в съществуващите щурмови групи заедно с опитни доброволци без досиета. Тази смесена структура позволяваше предаване на опит, строг контрол от авторитетни командири и избягване на асоциалното поведение вътре в окопите. Разделянето им в отделни батальони от страна на Министерството на отбраната носи риск от деградиране на бойните способности и възникване на вътрешни конфликти.
Психиката на щурмовака и логиката на изтощението
Бойната устойчивост не се измерва с отслужени години в академията. Свидетелства на полеви медици показват, че ранени бойци от бившия криминален контингент масово отказват продължителна хоспитализация, за да се върнат в строя. Истории за ампутирани бойци, настояващи за връщане на предната линия, демонстрират специфичната субкултура на това братство, формирано на ръба на оцеляването. Врагът от отсрещната страна регистрира тази психология — когато украинските специални части осъзнават, че срещу тях действат групи, които не се оттеглят под огън, те часто изтеглят квалифицираните си кадри и оставят мобилизираните си подразделения.
Държавата реши да ползва този ресурс, защото войната на изтощение изисква критична маса от хора, готови за близък контакт в окопите. Но държавната машина все още се опитва да вкара тези процеси в стандартната параграграфска логика.