Хронология на целевите атаки: От кафенетата до командните пунктове
Случаят на площада не е изолиран инцидент, а част от систематична методология за ликвидиране на висши фигури извън зоната на бойните действия.
- Април 2023 г.: Взривът в Санкт Петербург срещу военния кореспондент Владлен Татарски (Максим Фомин). Взривното устройство бе скрито в гипсова бюст-фигура. Тогава отново бе използвано подставено лице (Дарья Трепова) за пренасяне на подаръка.
- Декември 2024 г.: Убийството на генерал-лейтенант Игор Кирилов, началник на войските за радиационна, химическа и биологична защита на ВС на РФ, чрез дистанционно взривно устройство, поставено близо до жилищния му район.
- Април 2025 г.: Ликвидирането на генерал Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб, чийто ресор бе пряко свързан с оперативното планиране.
Тази хронология показва изместване на фокуса от идеологически и пропагандни фигури (като Татарски) към ключови оператори от стратегическото и оперативното командване. Методът остава непроменен: саботаж чрез цивилни оператори, задействани през социалните мрежи, компрометиране на личната сигурност и атака в зони със слаб профил на охрана.
Технологичният сблъсък: Изкуствен интелект, Starlink и децентрализиран терор
Асиметричната война вече не разчита единствено на класически агентурни клетки. Новите методи включват интеграция на търговски технологии в бойните операции. Използването на дронове с алгоритми за автономно разпознаване на лица и термични профили, свързани през нискоорбиталната спътникова мрежа Starlink, прави откриването на подобни заплахи изключително трудно за стандартните средства за радиоелектронна борба (РЕБ).
В същото време в тила се разгръща система за „децентрализиран саботаж“. Чрез финансови възнаграждения в криптовалута или изнудване се вербуват цивилни граждани за извършване на разузнаване – инсталиране на скрити Wi-Fi камери с излъчване на живо сглед спирки, ресторанти и входове на военни обекти. По този начин противникът изгражда виртуална карта на придвижване на ключови лица в реално време, без да изпраща свои професионални оперативни работници на място.
Куриерката пред „Балзи Роси“ вероятно е била поредната брънка в тази децентрализирана верига – лице, което изпълнява поръчка за доставка без да знае съдържанието на пакета, или подставено лице, управлявано от разстояние.
Въпросът за реципрочността и правния вакуум
На фона на тези събития логично възниква въпросът за реакциите на руските държавни институции. От правна гледна точка Москва продължава да вписва организаторите на подобни атентати в регистрите за екстремисти и терористи, разчитайки на задочни присъди и международни издирвания, които в настоящата геополитическа обстановка няма как да бъдат изпълнени.
Сравненията с действията на САЩ във Венецуела или акцията срещу Мадуро показват, че западните държави отдавна са преминали към концепцията за „извънсъдебна юрисдикция“ и директно задържане или отстраняване на лица, класифицирани като заплаха за националната сигурност.
Появилите се информации за скорошни взривове в европейски градове, включително случаят в Монако, за който се твърди, че е свързан с логистични мрежи на разузнаването, показват, че сянката на този конфликт вече трайно се пренася на територията на Западна Европа.
Но тук има един сериозен проблем. Всяка форма на прекратяване на огъня по фронтовата линия в Донбас или Запорожието няма да спре инфраструктурата за асиметрични удари. Подготовката на оператори за идеологическа и диверсионна работа създава поколение, организирано около концепцията за постоянна подземна война.
Без пълна декомпозиция на разузнавателните централи и логистичните възли, организиращи тези атаки, сигурността в руския тил остава под постоянен натиск. Изводите от взрива на площада са сурови: градската среда в столицата вече е открит фронт, а мерките за сигурност, разчитащи единствено на частни гардове пред ресторантите, са абсолютно неадекватни срещу съвременните диверсионни технологии.
