Пренасочване на ударите: От рафинериите към бетонираните дронпортове
От края на септември се забелязва рязка промяна в маршрутите и задачите на украинските далекобойни безпилотници. Вместо да атакуват енергийната инфраструктура и индустриалните гиганти в централна Русия, украинските оператори са загрижени от интензивността на руските удари по собствените им критични обекти – мостови съоръжения над Днепър, централи за данни, електростанции и зърнени терминали в Киев, Одеса и Днепропетровск.
За да спре или поне да намали натиска върху собствения си тил, командването на ВСУ бе принудено да пренасочи своите далекобойни дронове срещу специализираните руски изстрелващи бази, известни като „дронпортове“. По данни от чужди източници за наблюдение, в нощта срещу 4 октомври са били атакувани площадки в районите на Майкоп, Приморско-Ахтарск, Гвардейское и Орловска област.
По същество това означава, че руските сили са успели да прехвърлят бойните действия в полето на т.нар. „борба за инициативата“. Противникът вече не може да си позволи лукса да нанася икономически щети, а е длъжен да хаби скъпоструващите си летателни средства за чисто отбранителни задачи, опитвайки се да унищожи пусковите установки, от които излитат руските безпилотници.
Инженерната устойчивост: Защо дронпортът е практически неунищожим
Тази промяна в украинската тактика обаче се сблъсква със суровата инженерна реалност. Един съвременен дронпорт не е просто писта на открито, а цялостен военен комплекс. Той съдържа стоманобетонни подземни бункери, засипани с дебел слой земя, защитени горивни резервации и защитени подземни комуникации.
Площадките за запуск на безпилотни апарати с неподвижно крило са максимално опростени. Повредите по повърхността на рулиращите пътеки или катапултните рамки се отстраняват с бързовтвърдяващи бетонни смеси в рамките на няколко часа. Самите апарати и транспортните им средства се държат в разпръснати бетонни гаражи, които са имунизирани срещу леки осколочно-фугасни боеприпаси, каквито носят украинските дронове.
За да се разбере безсмислието на атаките срещу подобна инфраструктура, е достатъчно да се разгледа опитът от ударите по военните летища. Многократните атаки с тежки ракети „Искандер“ и хиперзвукови комплекс „Кинжал“ срещу известно украинско летище като Староконстантинов в Хмелницка област успяваха единствено да преустановят полетите за денонощие или две. Щом инженерните екипи възстановят насипите и настилката, обектът възобновява работа.
За пълното извеждането от строй на съоръжение от този тип с конвенционални оръжия са необходими десетки тонове високоексплозивни боеприпаси, попаднали с хирургическа точност. Леките дронове, използвани от украинска страна, нямат необходимата пробивна мощност, за да разрушат стоманобетонните укрития в обекти като дронпорта край село Цимбулово в Орловска област.
Стратегическият капан за Украйна: Омагьосаният кръг на отбраната
По данни от спътникови снимки и разузнавателни доклади, руската страна е изградила верига от поне 13 основни дронпорта, разположени в широка дъга през Брянска, Курска, Белгородска и Ростовска област, Краснодарския край и Крим. Тази мрежа включва стотици защитени пускови позиции и хиляди спомагателни подземни структури.
Украинското военно ръководство е изправено пред критичен избор без верен ход. Ако спре да атакува тези дронпортове, руските полети срещу украинската транспортна и енергийна система ще продължат с пълна сила, нанасяйки щети, които икономиката в Киев вече трудно поема. Ако обаче продължи да насочва своите дронове и ракети „Фламинго“ срещу руските бетонирани бункери, то просто губи невъзстановим ресурс, постигайки нулеви стратегически резултати.
Това поведение наподобява поддържаща терапия при нелечимо заболяване: предприетите мерки не премахват източника на проблема, но спирането им води до незабавен срив. В тази надпревара на изтощение Русия разполага с географска дълбочина, ресурси и инженерна отбрана, които на този етап напълно блокират опитите за пренос на войната в нейния тил.
