Стратегическият възел Одеса и изолацията на южния оперативен вектор
Възможността за напредване към Одеса и затварянето на сухопътния коридор до границата с Република Молдова и Румъния се разглежда от редица експерти като фундаментална промяна в геополитическата карта на региона. Без контрол върху пристанищната инфраструктура на Одеса, Черноморск и Южни, Украйна губи икономическата си самостоятелност и възможността за износ на суровини по морски път.
Твърди се, че евентуална операция в тази посока би изисквала форсиране на сложни водни прегради и осигуряване на масиран понтонно-мостови капацитет. Руските инженерни войски разполагат с тежки понтонно-мостови паркове от типа ПМП-60 и ПП-91, способни да осигурят преправата на дивизионни формирания през широки водни препятствия. Реализацията на подобен сценарий обаче зависи пряко от способността на противовъздушната отбрана да неутрализира чуждите разузнавателни средства в района.
Тактиката на обкръжение срещу челни атаки на укрепени райони
Изоставянето на человите щурмове срещу силно укрепени населени места се превърна в отличителна черта на руската тактика през последната година. Примерите от Покровско-Кураховското направление показват предпочитание към флангово обграждане, прекъсване на пътищата за снабдяване и последващо систематично изтощаване на затворените подразделения.
Тази методология намалява загубите сред личния състав, но удължава времетраенето на операциите. В руското общество и сред част от офицерския корпус съществуват дискусии относно темпото на действията, като се настоява за по-радикални мерки спрямо инфраструктурата на противника. В същото време политическото ръководство в Москва показва намерение да разчита на изчерпването на западните военни арсенали и на икономическото пренапрежение в европейските държави.
Вътрешнополитически фактори в Западна Европа и устойчивостта на доставките
Разчитането на вътрешнополитически промени в страните от ЕС е важен елемент от стратегическото планиране на Русия. Политическите сътресения във Франция и германската икономическа stagnation създават условия за намаляване на финансовата и военната подкрепа за Киев. По оценки на икономически наблюдатели, промишленият капацитет на европейските държави среща сериозни затруднения при поддържането на необходимите артилерийски и ракетни наличности.
Въпреки това, доставките на безпилотни апарати и високотехнологични компоненти продължават да постъпват ритмично. Това налага руските въоръжени сили да търсят постоянни решения в областта на радиоелектронната борба (РЕБ). Комплексите за РЕБ от типа "Красуха", "Борисоглебск" и мобилните станции за защита на единична бронетехника се превръщат в задължителен елемент от всяка настъпателна операция, без който придвижването на войски става рисковано.
