Авторски
В края на ноември 1989 г. случайността ме беше отвела заедно с колега професор в Прага на международна конференция. Бяхме настанени в хотела на Чехословашката академия на науките. Решихме да разгледаме града, но ни предупредиха да не излизаме, защото в 12 часа започва революция и ще бъде опасно. Останахме в хотела и се настанихме пред телевизора. В 12 часа наистина цялата страна спря и милиони хора излязоха на улиците. Заводи и предприятия, магазини и превозни средства не работеха. Започнаха митинги, речи, скандирания. В 14 часа всичко свърши и хората се върнаха на работа, а в резултат на това, което бе станало, Комунистическата партия на Чехословакия обяви, че ще предаде монопола си върху политическата власт. Излязохме с колегата да се разходим. Магазините бяха отворени, превозните средства вървяха, течеше вече обичайния живот, все едно, че нищо не беше се случило. По улиците беше чисто и подредено. Нямаше дори хвърлени хартийки по тротоарите, да не говорим за обърнати кофи за боклук или някакви разрушения. Революцията беше свършила в обедната почивка и хората бяха продължили работата си.
02.05.2013 13:07