/Поглед.инфо/ Партията на Ердоган загуби над 2,5 милиона гласа, избирателите ограничават нейното влияние, казва експертът по политическа история
Бойко Маринков завършва специалност История в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1980 г. става доктор на историческите науки. От 1974 г. до днес е научен сътрудник и главен асистент в Института за балканистика с Център по тракология към БАН. Бил е замeстник-председател на Постоянната комисия по образование, наука, култура и вероизповедания в Столичния общински съвет. Автор е на редица изследвания в областта на историята на Балканите през ХХ и ХХт век, а тясната му специализация е политическата история, политическите процеси и политическите лидери на Турция в последните 100 години. Председател на БСП в район "Възраждане" в София.
- "Идеологът на неоосманизма проф. Ахмет Давутоглу претърпя най-сериозното си поражение"
- "Резултатът от тези избори ще разшири платформата на кюрдското национално движение"
- Г-н Маринков, какъв е вашият прочит на резултатите от изборите в Турция? Според някои наблюдатели те бележат "края на една епоха". Можем ли да смятаме наистина, че неоосманизмът си отива?
- Тази сутрин между многото заглавия в турските и световните медии си избрах едно като особено оригинално - "Първият губи всичко"! Макар и с много хипербола, то достатъчно релефно очертава съдбата на турската политическа система след 7 юни 2015 г.
Парламентарните избори са третият етап от политическия цикъл 2014-2015 г. Турция премина през местни избори - март 2014, общи парламентарни избори - август 2014 г., и общи парламентарни избори - юни 2015 г. Ако в първите два избора управляващата партия получаваше около 20,5-21,0 милиона гласа, на изборите от 7 юни т.г. те успяха да постигнат 18,850 млн. гласа, т.е. реалните загуби са над 2,5 млн.
Сериозен прилив на гласове се наблюдава при Партията на националистическото движение - с над 2 млн. гласа и депутатска група над 80 места.
Разбира се, ключова се оказа ролята на Демократичната партия на народите (NDP) и на нейния съпредседател Селяхатин Демирташ. След като на президентските избори 41-годишният адвокат от Диарбекир получи 3,9 млн. гласа и 9,7% от общия брой действителни гласове, партията разшири своето влияние, излезе от определението като "прокюрдска" и се постара да обедини протестния и левия вот. Неслучайно в нощта на изборите Демирташ заяви: "Този резултат е успех на левицата".
Обобщено - в решаващ и важен политически момент турските избиратели взеха решение за ограничаване на еднопартийното управление и влияние на ПСР. Ако трябва да се изразим по-образно - авторът на "Стратегическа дълбочина" и идеолог на неоосманизма проф. Ахмет Давутоглу претърпя най-сериозното си поражение.
- Уморено ли е обществото в Турция от 13-годишното еднопартийно управление на Ердоган и защо?
- Последните месеци се оказаха твърде проблемни в развитието на турската икономика, а наличието на такива проблеми като бюджетен дефицит, темпове на инфлация и спад на външните инвестиции дадоха своя принос върху обществените настроения. Сериозен проблем с нарастваща сила е постоянният приток на бежанци от съседна Сирия, което допълнително натовари разходната част на бюджета и състоянието на трудовия пазар.
И все пак основният проблем остава наличието на протестен вот, който сега беше синтезиран в гласовете за опозиционните партии.
- Почти всички анализатори прогнозират невъзможност за стабилна коалиция, трудно съставяне на правителство на националистическото действие дори между Партията на справедливостта и другата проосманска партия - трета поред. Какви са вариантите?
- Вариантите за коалиция на ПСР с някоя от другите три парламентарни партии поне според първите изявления на техните лидери в нощта на изборите изглежда все по-малко вероятна.
Правителство на коалиция НРП - ПНД, ползващо подкрепата на Демократичната партия на народите, също е заредена с много въпросителни. Нараства вероятността от преходен кабинет и нови извънредни избори.
- Влизането на прокюрдската Демократична партия на народите в парламента свидетелство за какво е? Дали пък не е стратегически ход това парламентарно представителство на кюрдите, за да бъде притъпена борбата им за независимост?
- Противоречивата съдба на кюрдското национално движение има своите корени както в миналото, така и в нейната специфика след войната в Ирак и утвърждаването на кюрдската автономия в тази страна. Сирийската криза и боевете в областите, граничещи с турска територия, внесоха допълнително напрежение в кюрдското движение.
През 2013 г. намиращият се в затвора на остров Имралъ исторически лидер на кюрдското движение Абдуллах Йоджалан даде публичност на нова мирна инициатива, която беше договорена с представители на легалните организации, депутати от предходни кюрдски партии и правителството на Реджеп Таип Ердоган.
Резултатът, постигнат на тези парламентарните избори за Демократичната партия на народите, според мен ще разшири платформата на кюрдското национално движение, ще му даде нова сила и легитимност.
- Някои определят изборите като "мек" вариант на "арабска пролет". С други думи - започна "демокрацията", съвременният вариант за "меко" унищожение на икономиката, а оттам и политическата дестабилизация и обратно. Като причина се посочват опитите на Ердоган да се откъсне от хватката на САЩ и стремежът му да провежда по-самостоятелна политика. Вашият коментар?
- Външнополитическата стратегия на екипа Ердоган - Ахмет Давутоглу, претърпя няколко корекции в годините след 2011 г. и е тясно свързана с желанието да се утвърждава ролята на страната като регионален, а в някои случаи - и като глобален фактор с нарастващ потенциал. Символичен знак за това е фактът, че срещата Г-20 тази година ще се проведе в Турция.
Съществува напрежение в отношенията САЩ-Турция, но те се синхронизират на определени етапи и следват една обща стратегия по такива проблеми като отношенията с ЕС, с Русия, както и по проблеми като украинската криза, "Ислямска държава", иранската ядрена програма... Съединените щати полагат сериозни усилия за нормализация на турско-израелските отношения, които се намират в критична фаза вече близо 5 години.
- Според нашия Радан Кънев пък партията на Ердоган била наказана от привържениците си заради "заиграване с Кремъл". Можем ли и тук да търсим дългата ръка на Путин?
- Екстравагантните твърдения винаги имат своето място в политиката, но са твърде далеч от сериозния анализ на събития с дълготрайно влияние, включително и върху проблемите на националната ни сигурност.
- Една по-слаба в политически план Турция не е ли заплаха и за нас, колкото и парадоксално да изглежда - от гледна точка например за удържане на бежанските вълни?
- Не подценявайте силите на една политическа формация като ПСР, която има три пълни парламентарни мандата - ноември 2002 - юни 2015 г. За нейната лидерска група запазването на властта сега е ключов проблем, включително и за собствената им сигурност. Макар и прекратени от прокуратурата, обвиненията в корупция могат да бъдат подновени, а сблъсъците на Ердоган със съдебната власт са известни и дълготрайни.
Бежанската криза е сериозен проблем за самата Турция - по неофициални данни там вече се намират над 2,2 млн. души със статут на бежанци. Решения се очакват не от нашите двустранни отношения, а от поведението на ЕС. За съжаление такива решения очевидно липсват, което прави проблема още по кризисен.
Предстои сложен и интересен преход за турските политически партии, за конструкцията на нови политически баланси, при това с участието на цяла поредица от видими, полувидими и невидими фактори.
Интервю на Валентин Георгиев за в-к Дума
