/Поглед.инфо/ Един не много известен факт, до който всеки може да се докосне, ако прочете днешния епизод от "Черно на бяло", е, че в дните около 9 септември 1944 г. България е била на косъм разстояние от пропастта на още една национална катастрофа, заплашена от отнемане на съществена част от територията й.
Видният български политик, англофил и масон Стойчо Мошанов (1892-1975), председател на Народното събрание (1938-1939), е изпратен от правителството на Багрянов с дипломатическа мисия в Истанбул и Кайро през август 1944 г., за да сключи примирие със САЩ и Англия. Шеф-регентът Богдан Филов, верен докрай на Райха, го изпраща с думите: "След две седмици събитията ще направят коренен обрат и Германия ще бъде победителят". Дори премиерът Иван Багрянов, инициатор на мисията, в таен доклад до княз Кирил от 31 август пише: "Българският народ в сърцето си е верен на Германия... През септември ще лавираме... Нашето решение е да залагаме до последния момент на Германия".
В Кайро Мошанов разбира, че главна цел на англичаните и американците е чрез договора за примирие от отечеството ни, третирано като верен сателит на хитлерова Германия, да се откъснат немалки територии и да се подарят на Гърция. Той бързичко осъзнава, че това няма да се случи само ако Съветският съюз обяви война на България и така придобие право да участва в преговорите за примирие - но вече не във враждебно Кайро, а в Москва. И Мошанов започва да работи за този вариант. Подпомаган само от един експерт - военния ни разузнавач полк. Димитър Желязков, прави блестящи дипломатически ходове, за да забави подписването на подготвеното от Велика Британия и САЩ сурово за нас примирие.
А английските щабове са готови с военните си планове и чакат сигнал от Кайро, че примирието е сключено, за да нахлуе армията им в България, ведно с гръцката, а и турската. Но Червената армия ги изпреварва. Надеждите на Мошанов се сбъдват - Сталин не допуска в Московското примирие клаузи за присъединяване на български територии към Гърция. Предстои нова жестока битка за териториалното оцеляване на България - Парижката конференция за мир. Било е напълно възможно границата между България и Гърция днес да минава покрай Пловдив.
Предлагаме днес два откъса - от книгата на Стойчо Мошанов "Моята мисия в Кайро" (издадена 1991г.) и от Доклада-дневник от преговорите в Кайро, воден от полковник Димитър Желязков. Тези текстове - истински трилър, опровергават изцяло инсинуациите на днешните "демократи", които заливат медиите с писания за "съветската окупация" на България и с твърдения, че заплахата от разпарчетосване на родината ни била комунистическа измислица. Свидетелства не БКП, а самият Мошанов, участвал в преврата срещу Стамболийски, който на 26 октомври 1947 г. е интерниран в Търговище, а на 3 декември 1955 г. е осъден на 12 години затвор.
Възникват поне няколко простички въпроса:
- Окупаторка ли е съветската армия, която предотвратява поредното късане на живо месо от тялото на престрадалата ни родина?
- Дали определението "национални предатели" няма най-добре да прилепне не на комунистите, както пишат "демократите", а на онези нашенски политически партии и дейци, които направо са мечтали английски и американски войски да окупират България в края на Втората световна война и след нея? Техните следовници днес ронят сълзи като градушка по същото.
Стойчо Мошанов, из "Моята мисия в Кайро", София, 1991 г.
31 август
Първото пробуждане в Кайро бе с натежала от безсъние глава и смутен дух поради голямата отговорност, която лежеше върху плещите ми, без да имам законното право да я нося... Не бях член на правителството, отричах вътрешната му политика, не споделях колебанията му по външната, а трябваше да действам от негово име, без да имам възможност да бъда в контакт с него и получавам инструкциите му. С тия нерадостни мисли ме завари майор Уатсън. След обичайните поздрави започна веднага да отговаря на зададените нощес въпроси.
- Съветските войски ще участват ли в окупацията на България?
- Това ще зависи от споразумението между съюзниците, след като се сключи примирието...
- Допущате ли, че в окупацията биха могли да участват вашите съюзници - наши съседи.
- Това не мога да ви кажа.
- Още отсега декларирам, че това би било условие, което не бихме могли да приемем.
- Значи вие можете да ги държите с години под окупационен режим, а те не могат да участват в окупацията заедно с нас? Много сте чувствителни...
- Окупацията на Сърбия и Гърция ще остане едно черно петно в бъдещите ни отношения между съседите. Но не забравяйте, че това са българските правителства, които ни предадоха на германците, които носят отговорност за това и много други престъпления...
- Тия възражения можете да направите пред конференцията. Но понеже вие повдигате въпроса за съпротивата на народа у вас, нека не говорим за нея. Тя бе най-слабо изразена от всички окупирани от германците народи. Възложено ми е от нашия щаб да ви запитам за съдбата на майор Томпсън.
- За първи път чувам това име.
- Той служеше за връзка с един от значителните български партизански отряди и от няколко месеца нямаме връзка с него...
Изненадан от бързото свикване на заседанието за връчване договора за примирие, оттеглих се в стаята си и постепенно систематизирах всички известни до момента факти, които трябваше да определят становището ми.
I. Отношенията между съюзниците по въпроса за примирието с България.
...3. Докато радиостанцията "Христо Ботев" подканва България за бойно сътрудничество, включително със западните сили, за да се освободи Югославия, майор Уатсън ни съобщава, че условията за примирието предвиждат пълна демобилизация на българската армия и немедлено евакуиране от гръцката и югославската територия. Заключение: съществува разногласие между съюзниците за участието на България в общия фронт срещу хитлерова Германия. Становището на Съветския съюз държи сметка за националното ни достойнство и бойната чест на армията ни. То отваря перспективи за по-благоприятно отношение към България при окончателния мир...
В 18 часа българската делегация бе отведена в изящна постройка стил "рококо" всред великолепна градина от тропическа растителност. Тук бяхме въведени в просторен хол, в средата му голяма елипсовидна маса, покрита със зелено сукно. От едната страна две кресла, от насрещната - четири. На острите краища на елипсата по един стол. На средата на масата бе поставена обемиста тетрадка с дебели корици. Тя съдържаше текста на договора за примирието.
С Желязков се изправихме до двете кресла като подсъдими, чакайки влизането на съда. След няколко минути слаб, среден на ръст, с побелели дълги коси, със суров, но учтив вид мъж влезе в хола, последван от червендалест жизнерадостен шишко с весели и любопитно гледащи очи.
- Аз съм лорд Мойн, шеф на делегацията на Великобритания. Показвайки ни "шишкото": Това е г-н Щанцер, шеф на делегацията на Съединените американски щати... Представям ви моя колега от делегацията на Великобритания господин Стийл, съветник от Форейн офис...
Представих се и аз, като съобщих името на другаря ми полковник Желязков и качеството му - технически съветник по военните въпроси.
Лорд Мойн, сядайки, помоли ни с Желязков да заемем местата си и веднага извади от десния джоб на сетрето си моята тазсутрешна телеграма.
- Смятате ли, че при наличността на условията, упоменати в телеграмата ви, можете да получите текста на договора за примирие, който е пред вас (посочи обемистата тетрадка).
Бях изненадан от начина, по който бе поставен въпросът, защото ако отговорех "не", можеше да ме запита защо съм дошъл при наличността на тия условия. Трябваше да направя диверсия.
- Телеграмата не е отправена до вас. Ако българската делегация разполагаше с шифър за сношения с правителството, вие нямаше да знаете нейното съдържание и въпросът, който ни задавате, нямаше да бъде предмет на разискване. Но понеже сега знаете положението, в което се намира българската делегация, предоставям на вас да решите дали можете да ни предадете текста на договора и дали разискванията ще бъдат полезни, когато е налице възможността да стане промяна както в състава на българското правителство, така и в състава на делегацията. Аз съм изненадан от спешността...
В този момент съветникът Стийл, без да поиска думата от председателствуващия заседанието лорд Мойн, нервно, с писклив, крещящ глас ме прекъсна:
- Да, въпросът е спешен. Нашите генерални щабове са готови да действат и не могат повече да чакат.
Лорд Мойн изгледа учудено помощника си, който така неумело изплю камъчето.
- Аз съм, особено след нервното и непротоколно прекъсване на г-н съветника Стийл - продължих аз с разтреперан от вълнение глас - изненадан от способността, с която се иска от нас да получим текста на договора и да го подпишем, като че ли на барабан, както се казва в такива случаи, без да се изяснят предварително правата ни при разискванията ви няколко дни, може би утре ще се изяснят както въпросът за новото правителство в България, така и въпросът за попълване състава на делегацията. Неизвестни са за мене съображенията и съм огорчен от тона, с който г-н Стийл изнесе пред нас нетърпението на съюзните военни щабове. Ако се касае за защита интересите на съюзниците на Балканите и специално в България, съветските войски са вече на границата ни и вярвам, че са в състояние достойно и навреме да ги защитят (червенина заля невъзмутимото досега лице на лорд Мойн). В тона, с който г-н съветникът Стийл прекъсна моите обяснения, аз намирам още едно потвърждение на атмосферата на неприязън, с която българската делегация е заобиколена още от момента на пристигането си в Кайро...
В хола настъпи стеснително мълчание, което след кратко полугласно съвещание с американския делегат Щанцер бе прекъснато от лорд Мойн.
- Господин председателю Мошанов - спокойно заговори лордът - ние се извиняваме, че не можахме още при пристигането да ви дадем съответна на положението ви обстановка. Тоя въпрос ще се уреди още тая вечер...
- Какво е становището на съюзниците по официално предявените претенции на Гърция за поправка на границите й с България - запитах майор Уатсън, употребявайки изразите на автора от "Икономист".
- Исканията й са удовлетворени в текста на примирието - отговори кратко и без колебание Уатсън.
- Моля ви, уточнете в какво се състоят те. С това ще улесните самите преговори, ако се подновят. Ще имаме възможност да ги съобщим в София, макар неофициално, и да получим инструкции. Никоя делегация не би преговаряла по тоя въпрос, без да бъде специално упълномощена. Дори в конституцията ни изрично е казано, че отстъпване на територии не може да става без съгласието на Великото Народно събрание.
- Заповядайте в стаята ми. Там има карта на Балканите от времето, когато княз Щирбей живееше в апартамента. Касае се за поправки от стратегическо естество. Гърците са взели поука от германското нахлуване и са установили уязвимите пунктове на границата си. Сега искат да ги вземат напълно в техни ръце. Ето приблизително техните претенции.
Граничната линия, за която гърците претендираха, започваше от българо-югославската граница близо до с. Габрене и по шосето за Петрич стигаше до с. Демидово. Оттам по р. Струмешница завиваше южно от Петрич до българо-гръцката граница. Така продължаваше до връх Алиботуш; слизаше по десния приток на р. Места до шосето Неврокоп-Дьовлен. Оттам образуваше една дъга, паралелна на шосето Неврокоп-Дьовлен, като отстоеше от него шест до десет километра до пункта, където се събираха изворите на Кричимската река; оттам по най-десния извор на река Кричим стигаше до върха Карлък, който оставаше в гръцка територия. Включваше левите извори на р. Арда, като слизаше до с. Татово, като граничният пункт Палас и Мадан оставаха в гръцка територия. След това включваше целия водоемен басейн на десните извори на Арда при Крумовград и по десния бряг на Арда стигаше до българо-турската граница, като Ортакьой (Ивайловград) оставаше в Гърция.
- Както виждате - успокояваше ни Уатсън - касае се за тясна ивица територия, почти ненаселена.
Макар развълнуван и смутен от удара, който западните съюзници, специално Англия, възнамеряваха да ни нанесат, можах да си дам сметка, че стратегическият характер на поправките е само претекст да се заграбят неоценими природни богатства. Като министър на народното стопанство бях преминал по цялата тая гранична линия. С горните поправки гърците искаха да вземат богат комплекс от иглолистни гори, за които претендираха още при определяне общата ни граница след Първата световна война, но специален арбитражен съд отхвърли претенциите им. Те протягаха ръка към богатите оловно-цинкови находища в Родопския басейн. Тогава те се експлоатираха още примитивно от частното дружество на инж. Савов. Гърците се насочваха към днешния Мадан, към утрешния български Урал...
- Няма да се намери българин - заявих спокойно, но твърдо аз - който би подписал договор за примирие, предрешавайки една териториална отстъпка, която може да бъде завзета само при безусловна капитулация или наложена с окончателния мирен договор...
- Отрови ми душата! - мълвеше полковник Желязков, когато седнахме пред добре приготвения от главния готвач суданец обяд, без да имаме желание да се докоснем до него. - Благодарен съм ви, че съобразихте да го не пипнем дори с ръка тоя проклет договор...
Единадесети септември
Как да напътя новото правителство да настоява преговорите за новото примирие да продължат в Москва? Съставих и дадох да се изпрати следната телеграма щ9:
"Чакам нареждане в отговор на телеграмата под номер 8. Според създадения прецедент с Румъния ще има и за нас също само едно примирие от името на трите сили. Вероятно е условията за общото примирие да бъдат представени в Москва. Ще бъде твърде полезно делегацията за това примирие да бъде поставена в течение устно за това, което е станало в Кайро.
щ9 - 11 септември 1944 г. (п) Мошанов".
С горната телеграма целях да съобщя: че Кайро няма формално предимство поради факта, че тук са започнати вече преговори за примирие и е възможно то да се сключи и в Москва. Внушавах също да бъда извикан под претекст да уведомя новата делегация, която не би трябвало да дойде в Кайро, за станалото тук...
Шестнадесети септември
...Съобщи ми, че д-р Димитров утре напуща Кайро и ще дойде да се сбогува. Представяше ми се първият удобен случай да изпратим в София кратък доклад за това, което би могло да интересува правителството. Изготвих и предадох вечерта на д-р Димитров следното изложение във форма на телеграма, макар и носима от "специален" куриер.
"Министерство на външните работи, София
При последната ми среща с американската и английска делегация на 12 септември излязох с убеждението, че преговорите по общото примирие ще се водят в Москва. Сам английският делегат г. Стийл ми даде аргументи в полза на гледището преговорите да се водят там. От вчера, 15 септември, като че ли има промяна в настроението. Отговор на постъпката ми, направена на 12 септември, да отпътувам за няколко дни за Анкара, без това да се счита като отсъствие на делегацията от Кайро, още няма. Предполагат, че ще се получи след завръщането на г. Идън от Квебек, където ще се разглеждат и други висящи въпроси между Съветите и двамата съюзници.
По въпроса за мястото на преговорите ние се държим тука неутрални, понеже е неуместно да изразим предпочитанието си за Москва. Вярвам, че там атмосферата ще бъде по-благоприятна. Тук силно влияят гръцки и сръбски емигрантски среди, които нямат общо с народните движения в страните им и нищо старо не са забравили и ново научили. При това членовете на американската и британска делегация са или аташирани към правителствата на Югославия и Гърция, какъвто е случаят с американската делегация, или са в тесни служебни връзки с тях...
щ10, 16 септември /и/ Мошанов"
...Посланикът Виноградов (не знам дали същият е сегашният съветски посланик в Париж) ни прие дружелюбно, като още с първите си думи искаше да ни предразположи за откровен приятелски разговор.
...Разправих подробно извършеното от мене в Кайро. Виноградов ме слушаше с интерес и след като завърших, заяви:
- Можете да бъдете доволни, че добре сте изпълнили дълга си. Ако бяхте подписали примирие в Кайро, сега в България вместо руски войски щяха да бъдат турски.
Балабанов учудено ме погледна. Трябваше да декларирам най-категорично пред Виноградов, че никога не е ставало въпрос за влизане на турски войски в България.
- Има факти и намерения, които очевидно не са ви били доверени от събеседниците ви в Кайро...
Доклад - Дневник
по дейността на българската делегация, натоварена със сключване на примирието между Англия и Америка - България
Начало 29 август 1944 г.
(Дневникът е воден от полк. Желязков, утвърждаван е от Стойчо Мошанов и е предаден в Министерството на външните работи на 26 септември 1944 г.).
1 септември
В разговор с майор Уатсон българската делегация разбра, че условията на примирието ще бъдат доста тежки за България; нямало да има никакви разисквания по същите и пр. При това делегацията не беше получила още и никакви сведения от София.
При това положение делегацията реши да печели време до получаването на сведения от София и такива по условията за примирието...
В 18 часа българската делегация бе приета от делегациите на Англия и Съединените щати... Българската делегация бе приета любезно...
През време на обясненията си г. Мошанов бе доста предизвикателно прекъснат от г. Стил, който му каза, че "няма време за губене, тъй като съюзните генерални щабове са готови и не могат да чакат". На това предизвикателство г. Мошанов отговори, че не може да приеме да му се говори с подобен тон и че ако е знаел условията, при които българската делегация се поставя да работи, то никога кракът му не щял да стъпи в Кайро.
Заседанието на делегациите приключи с решението да се получат сведения и нареждания от София.
З септември
...От водените досега разговори и събраните сведения от разни източници българската делегация успя да установи, че евентуалните условия на изготвеното вече примирие от двете велики сили по отношение на България са били следните:
1. Изпразването на окупираните от българската войска земи в Македония и Тракия и заплащане на съответните репарации;
2. Демобилизиране на българската войска;
3. Използуването на цялата транспортна мрежа в България;
4. Скъсване на отношенията с Германия;
5. Предаване на съд нарушителите на международните закони за война;
6. Установяване на контролна комисия в София за следене точното изпълнение условията за примирието от българските власти.
Освен горното, българската делегация придоби и впечатления, които смята, че са от голямо значение за подготовката на делегатите, които ще бъдат натоварени с воденето на преговорите за мир, а именно:
...2. Англия симпатизира и ще гледа да задоволи главно Гърция, на която под формата на корекция на българо-гръцката граница има вероятност да й помогне в завладяването на някои крайгранични български земи. За сметка на това обаче има се основание да се вярва, че Англия ще съдействува на България за присъединяването на част от Западните покрайнини, тъй като тя не е много разположена към Югославия. Към Турция може да се каже, че Англия няма симпатии.
3. Америка храни доста добри чувства към България. Смята се, че тя може да се използува в мирната конференция в защита на българските интереси, под резервите обаче на казаното в т. 1.
4. Еврейският въпрос интересува главно Америка
***
Бел. ред.
На 8 септември 1944 г. съветските войски влизат в България. На 28 октомври в Москва е подписано примирието между СССР, Великобритания и САЩ, от една страна, и България, от друга. Територии от България не са отнети.
Инсинуациите на десницата днес
Лъчезар Тошев, СДС, Медиапул, 2.04.2012 г.
"Защо не успяха преговорите за примирие в Кайро през 1944 г.? Каква беше причината България да не се споразумее със САЩ и Великобритания?
Ако това беше станало, България не би попаднала в ръцете на Сталин, съветската армия не би ни окупирала и на 9. IX. 1944 г. не би се отворила вратата за болшевизацията на нашата страна! В този смисъл преговорите в Кайро имат съдбоносна роля за бъдещето на България.
Не става въпрос за безусловна капитулация, за отнемане на територии или за окупация. Властта в България е щяла да се упражнява от българското правителство.
Затова пък след включването на Съветския съюз в преговорите условията, които се налагат на България, са много по-тежки. България пропуска исторически шанс!
Мошанов твърди, че е постъпил по този начин, за да не станела България ябълката на раздора между съюзниците. Самият той обаче опровергава комунистическите и съветски измислици, тиражирани по-късно, че в условията е било предвидено окупиране на България от съюзнически войски или от турски войски (!?).
Днес оценките за действията на Стойчо Мошанов не могат да бъдат двусмислени. В Кайро той е предал българските национални интереси".
Председателят на Народното събрание Стойчо Мошанов на трибуната
28.10.1944 г., Москва. Въ
Външният министър на България Петко Стайнов подписва примирието.
Дума
